В Югоизточна Азия живее народност баджо или така наречените морски цигани. Така ги наричат, защото водят морски номадски начин на живот крей бреговете на Филипините, Малайзия и Индонезия.
През последните години някои от тях се преселили на сушата, но много от тях живеят в лодките си като във къщи насред морето.
Те посещават брега, за да продадат уловената риба и събраните перли, и да си купят ориз, вода и други предмети от първа необходимост.
На много морски цигани в детството им пробиват тъпанчетата на ушите, но след това без болка могат да се гмуркат на дълбочина 30 метра, за да търсят перли и морски краставици.

Жителите на древен Табан в Индонезия използват почвата не само като суровина за производство на керамични изделия и тухли, но и за приготвяне на вкусна закуска.
Храна, която се приготвя от чернозем, очистена от чакъл, се нарича ампо. Това необичайно ястие може да изпробвате само на едно място в света – село Табан. Няма никакви медицински потвърждения за ползата или вредата от такава храна. Но местните жители са уверени, че почвата се явява прекрасно средство за премахване на главоболие. Тази храна я препоръчват на бременни жени, защото смятат, че ампо оказва благоприятно влияние върху кожата на плода.
В официални източници няма да намерите нито една рецепта, с указания, как да се приготвя земята за по-нататъшното ѝ потребление. Само местните жители си споделят технологията за приготвяне на това ястие.
Ампо се приготвя по следния начин. Бият с пръчки по твърдата маса, а след това остъргват ролки с нож от бамбук. Следващата стъпка е запичане на тези парчета бамбук за около половин час и опушването им в глинени гърнета. Следват някои прости манипулации и пръстеното блюдо е готово за употреба.
С приготвянето на ампо се занимава само едно семейство в индонизийското село. 53-годишната жителка на Табан Расим, която подготвя празник на черната пръст, казва, че вкусът на ястията зависи от качеството на използваната почва, Колкото е по-качествен чернозема, толкова е по-вкусно ампото.
Расим продава ампо на местния пазар и изкарва по 2 долара на ден. Разбира се, парите не са много, но все пак са допълнителен доход. Както отбелязва и самата Расим, тя не помни, как приготвянето на ампо се е превърнал в семеен бизнес. Това ястие е приготвяла още нейната прабаба, тя научила баба ѝ, а после самата традиция продължила самата Расим. Всички хора, които са изпробвали необичайното ястие, приготвено по индонезийски, са останали доволни. Според тях с кремообразната структура на земята е налице възхитителен вкус  и чудесен аромат.

Когато обявили предупреждение за цунами в Индонезия и Шри Ланка на 11 април, 2012 г., гледайки морето забелязали, че всички китоподобни от големите сини делфини до китовете, бързо изчезнали.
Британският фотограф и кинематограф Андрю Сътън, който правел снимки на 11 април 2012 г. в южната част на Шри Ланка, бил изумен с екипа си от това, колко бързо китовете изчезна от погледа им. Никой на борда не е знаел на земетресението, но животните изглежда усещали подводната сеизмична активност, и побързали да потърсят убежище на безопасно място.
Можем ли действията на китовете,  да възприемем като сигнал за приближаваща опасност, особено за сеизмична активност?
В Япония и Нова Зеландия, където са станали едни от най-големите земетресение през 2011 г. било предшествано от масивни изчезвания на китовете край брега на островите. А при неотдавнашното подводно земетресение в Мексико, е забелязано, че кит е побързал да напусне дълбините на морето при първото усещане за опасност.
През 1965 г. писателят живеещ в Шри Ланка, Артър Кларк прогнозирал, че до 2000 г., човекът няма да бъде единственото разумно същество в природата на нашата планета. Към тях ще се отнасят делфините и китовете.
Въпреки това, дългогодишните изследвания на китове ни карат да се съмняваме в правилността на тълкуването на поведението им. Така че, не можем напълно да се опрем на техните сигнали.

В Индонезия живеят гигантски оси. Експедиция от учени открили на остров Сулавеси нов вид.
Дължината на откритото насекомо надвишава 8 см. Представителите на този нов вид имат напълно черна окраска. Възрастните самци са по-големи от самките и са въоръжени с дълги и остри челюсти
Новият вид е наречен Megalara garuda в чест на индонезийско божество, което се изобразява във вид на получовек и полуорел.

Американските власти са организирали първия резерват за съхраняване на най-големите костенурки в света.
Според учените, броя на червените кожести костенурки гиганти, достигащи дължина от 1,8 метра, за последните 30 години са намалели. В момента това е най-редкия представител от семейството на костенурките.
Oceana, в сътрудничество с други природозащитни организации успя да създаде защитена зона от 104 хиляди квадратни мили в близост до западния бряг на САЩ, където кожести костенурки мигрират от крайбрежието на Индонезия.
Според природозащитници, природния резерват е създаден, за да подпомогне  запазването на традиционните местообитания и развъждането на костенурките.
Основните причини за изчезването на този вид костенурки са случайно попадане в мрежите на рибарите, бракониерско събиране на костенурски яйца, замърсени води, а също и изчезване на основната им храна: медузи, ракообразни…
Кожести костенурки живеят в тропическите и субтропическите морските води. Теглото на костенурки може да достигне близо тон и средната продължителност на живота на този вид влечуги е около 20 години.