Авторството на този израз е почти невъзможно да се установи. Той е известен от античността и се среща в различни, но еднакви по смисъл версии на Аристофан, Плутарх, Вергилий, Хораций и други автори.

Алегорично означава да преминеш през всички възможни изпитания, които могат да се срещнат в живота на човека.

Под „огън“ и „вода“ се разбират „физическите“ изпитания – воля, смелост, кураж, ….

А „медни тръби“ това са нравствените, най-трудните изпитания.

„Фанфарите“, „медните тръби“ са славата и популярността.

И нея не всеки може да издържи независимо, че преди това е преминал успешно „огъня“ и „вода“.

Facepalm (ръкалице) – този израз е под формата на физическа жест. В интернет обсъжданията и форумите терминът е започнал да се използва като безнадежност на диалога, а също и в отговор на пълна глупост.

Facepalm има два емотикона: / о или -_ \. Може да се използва за обичайно название, показвайки разширението на файла, например: „facepalm.jpg“.

В немския език има дума „Fremdschämen“, която означава чувство за неловкост за някого, което се явява аналог на  feyspalma.

В Unicode, като се започне с версия 9.0, има специален символ FACE PALM (U + 1F926).

„Не е честно!“ навярно много пъти сме чували този израз и сякаш никога не се разделяме с това усещане.

Исус разказа една притча за справедливостта. Стопанинът на лозето плати еднаква надница на всички работници, които бяха работили през деня, независимо кога бяха наети. Тези, които бяха работили най-дълго през деня не бяха доволни и роптаеха срещу стопанина.

Не е честно! Освен ако не съм от онези, които започват работа в пет следобед. Ако съм на пълен работен ден, няма да се замисля кое е честно и кое не, но ще съм благодарна за работата, която имам.

Ами ако съм чакала цял ден, за да получа работа и накрая не съм я получила?

Ако се чувствам непотребна и отхвърлена?

Докато виждам как наемат другите, може да съм стигнала почти до отчаяние и накрая да се откажа.

Не сме ли всички като работниците наети в края на деня?! Повикани сме и натоварени с определена работа от Бога. Творецът на небето и земята ни призовава да работим за Неговото царство. Да споделяме богатството на Неговата милост не защото заслужаваме, не защото сме достойни или имаме определена заслуга за това, а поради Неговата благодат.

Не натоварвайте детето със сериозни задачи. Вашето родителско его може да крещи колкото си иска:

– На твоите години, всички нормални деца четат  Толстой.

По-добре реално определете, какво се хареса и какво детето е в състояние да прочете.

Уверете се, че то има достъп до тези книги, които може да чете.

Често малките деца отказват да четат дадена книга, защото в нея постоянно се срещат непонятни думи и изрази. Кой ще прочете нещо, което не разбира?

Децата се страхуват да признаят това, защото се страхуват от осъждението на възрастните.

Често срещан проблем при децата е невъзможността на прочетат думи и цели фрази.

Детето може да има проблем с разпознаването на отделни букви. Това не означава, че с него нещо не е наред.

Просто ако детето не може да декодира даден текст, то не може да се наслаждава при неговото четене.

Отнасяйте се с уважение към потребностите и желанията на детето си и вероятно след известно време ще го видите с книга в ръка.

Живот без борба няма, нито в природата, нито в благодатта.

В основата на физическия, психическия, нравствения и духовен живот е борбата на противоположностите. Такъв е животът, такива са и фактите.

Здравето е баланс между физическия живот и външната среда. И то се поддържа само в случая, когато имам достатъчно запас от жизнени сили, за да се противопоставя на влиянието отвън.

Всичко, което се намира извън моите физически сили, има цел да ме погуби. Това, което не ми е от полза, докато съм жива, разлага моето мъртво тяло на атоми. Ако имам достатъчно запас от сили за съпротива, ако мога да поддържам равновесие, ще бъда здрава.

Това е вярно и относно нашия разум. За да запазим здрав разума си е нужно да се борим и резултатът от тази борба ще бъде равновесие, което се нарича мисъл.

Същото става и в сферата на нравствеността. Всичко в мен, което не е наследило природата на добродетелите, е техен враг.  Ще мога ли в тази борба да победя и да явя истинската добродетел, зависи от моите морални устои. Щом започна да се боря, което засяга това, аз започвам да се държа морално. Няма човек, който би се държал добре  просто, защото не може по друг начин да постъпва. Добродетелта е качество, което се придобива.

Така стоят нещата и с духовността. Христос е казал: „В света ще имате скърби“, т.е. всичко, което не е духовно ме води към гибел “ ….дерзайте, Аз победих света“. Трябва да се науча да надделявам над това, което ми се противопоставя и по такъв начин, да възстановя равновесието на святост, а след това при среща на превратности, аз ще имам причина за радост.

Святостта е налице, когато моя дух и Божия закон в своя най- висок израз – Исус Христос, се намират помежду си в равновесие.