„В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света“.

Често, когато дойдат изпитания, ние се държим така, сякаш Бог е отишъл на почивка. Питаме Го: „Защо това се случи със мен? С какво съм го заслужил? Защо тези проблеми ми дойдоха на главата?“

Всички тези оплаквания свидетелстват за нашата недалновидност. Бог е много над нас. Кои сме ние да Го обвиняваме или да Му казваме какво да прави?

Оплакванията ни говорят за нашето маловерие и за съмненията ни в Божията мъдрост и любов.
За да получите отговор на въпросите си обърнете се към библейските обещания.

Исус каза: „В света ще имате скръб“.

Той не каза, че е възможно да имаме скръб. Нито, че ако се държим лошо, тогава ще имаме скръб. Той просто констатира, че ще имаме скръб.. Това е толкова сигурно, колкото това, че ще остареем.

Но след тези скърби и изпитания звучи прекрасно обещание: „Дерзайте, Аз победих света“.

Децата в детското неделно училище доста шумяха. Те говореха едно през друго без да се изслушват. Когато влезе учителката всички се умълчаха, но Стамен, който бе с гръб към нея, не я видя и каза високо в настъпилата тишина:

– Исус е преживял същите изпитания, с които и ние се сблъскваме днес.

Тогава друго от децата поклати глава, не се сдържа и се обади:

– Искаш да кажеш, че и Той е минал през пубертета?

– Макар да знаем, че Спасителят е живял като човек на тази земя, – каза учителката, – не сме склонни да приемем реалистично това. Допускаме, че Той някак си по свръхестествен начин, се е разминал с най-неприятните страни на живота.

– Нали Исус се е родил като беззащитно бебе, което се е нуждаело от грижа, – каза Милена.

– Израснал е в семейство на дърводелец, – допълни Стела, – така че вероятно си е играл с дървен материал.

– Да, така е, -съгласи се учителката. – Преминал е и през пубертета, както всяко дете на тази възраст. Макар е живял във време и култура различни от нашите, Исус добре разбира какво изпитваме в живота си.

– А когато сме самотни? – попита плахо Елена.

– Тогава не бива да забравяме, – усмихна се учителката, – че Исус вече е преминал през това. Той чува вика ни и винаги е с нас, докато преминаваме през трудностите на живота.

– Привдига ни в тежък момент, – продължи мисълта малката Лили. – Дава ни надежда, когато сме отчаяни.

– Радва се заедно с нас, – обади се и Дамян, – когато сме преодолели болката.

– Хайде да Му благодарим, – предложи учителката, – че винаги е до нас и се грижи за всички.

Веднъж един невярващ човек, за когото настъпили трудни времена, дошъл при приятеля си християнин и го попитал:

– Ако повярвам в Христос, всичките ми проблеми ще отпаднат ли?

– Не, казал християнина, но ще получиш сила да устоиш в трудните времена.

Бог ни дава мъдрост и смелост. Чрез други християни ни помага да преминем през трудностите, като получавайки от тях разумен и практичен съвет.

Сатана постояно се стреми да обезкуражи последователите на Христос. Сред тежките изпитания, той ни нашепва:

– Погледни, на Бог не Му е до тебе сега.

Но с помощта на Святия Дух може да се отрази всяко нападение на лукавия и да се опровергаят лъжите му.

Ако Бог на мига разрешаваше нашите проблеми, ние щяхме да се окажем беззащитни пред предстоящата по-силна атака на врага.

Вместо това Той ни дава всичко необходимо за да преодолеем изпитанията в живота.

Болестите идват внезапно и ни изненадват. Понякога те тежат като дамоклев меч над главите ни. Това е още по-неприятно, когато такива неприятности споходят твой най-добър приятел.

Росен наскоро разбра, че Явор е болен от левкемия и е постъпил в болницата за химиотерапия. Те се познаваха от деца и бяха неразделни, докато всеки пое пътя в живота си.

Росен реши да посети приятеля си в болницата. Докато пътуваше натам, се питаше: “ Каква ли ще бъде реакцията му като ме види?“

Росен често посещаваше болни, това бе свързано с работата му. Той бе пастор на една църква. В повечето случаи такива срещи преминаваха неопределено.

Росен бе виждал в очите на безнадежно болните гняв, ужас, тъга, …, а той трябваше да ги насърчава и успокоява.

„Явор винаги е бил оптимист, – каза си Росен, – той винаги е гледал позитивно на нещата, но сега …..Дали пак ще има прекрасното настроение, с което не се разделяше никога?“

Оказа се, че Росен напразно се е притеснявал. Това първо посещение при приятеля му бе много насърчаващо, както и останалите през следващите няколко седмици.

В повечето случаи Явор беше весел, посрещаше хората, които го посещават радостно и се шегуваше с персонала на болницата. Макар и да не знаеше какви точно процедури го очакваха, той не губеше своя мир.

Още при първата им среща Росен го попита направо:

– Не се ли страхуваш? Живота ти е към своя край.

Явор се усмихна и отговори на приятеля си:

– Ако това е краят, добре. От какво да се страхувам. Аз зная къде отивам.

Това бяха думи изпълнени с вяра. Прекрасен пример за хората, които го заобикаляха.

Явор знаеше, че всички преминаваме през изпитания, но щом сме приели Спасителя, Той никога няма да ни остави сами.

Веднъж един човек попитал Георг Мюлер:

– Как най-добре да укрепя вярата си?

– Единственият път за получаване на силна вяра, – отговорил Мюлер, – това е преодоляването на големи изпитания.

– Как е възможно това? На какво да се опра, когато всичко край мен се изменя?

– Скъпа душо, ти осъзнаваш ли какъв благоприятен случай ти се предлага в такъв момент? Ако по това време преживееш голяма мъка, ти се намираш в ситуация, която ще укрепи вярата ти. Но ако се подадеш на изкушение, Господ ще те научи през тези тежки часове, как да използваш властта на Неговия престол по такъв начин, какъвто не си виждал до сега.

„Не бой се, само вярвай“.

Ако страхът те победи, вдигни очи нагоре и кажи:

„На Бога уповавам; няма да се боя“.

Благодари на Бога за школата на мъката, която се е оказала за теб училище на вярата.