Архив за етикет: изложба

По-добре от нищо

Какво правите, когато нещо не ви достига? При-спо-со-бя-ва-те!
Един предмет, част, инструмент, дори и човек, може да замести липсващото звено, но в замяна на това може да се получи нещо „изключително“.
Като го гледаш, хем не ти хваща окото, но поне ти върши работа.
Запознайте се с настоящото изобретение.
За него не са нужни много гънки в мозъка, нито голямо IQ. То направо ти идва от вътре.
Да се смееш ли или да плачеш, но си е наше национално постижение. За това спор няма.
Наслаждавайте му се и се дивете на човешката изобретателност.
Е, не е Ермитажа или някоя международна техническа изложба, но изглежда креативно! P { margin-bottom: 0.21cm; }A:link { }

Най- младият фотограф

Много фотолюбители, които имат десетина години стаж не могат да попаднат в категорията професионален фотограф. А нигериецът Онафуджари Ремет е успял само за три години да направи това.

Роден е през 2010 г. в Лагос. Той започнал да фотографира, преди да проговори. Само на три години е станал най-популярната личност в града и сред фотографите.

Снимките, които прави това тригодишно нигерийско момче поразяват със своята простота, лаконичност и ъгъл на наблюдение.

Шегаджиите наричат фотографиите на Онафуджари Ремет „снимки от коляно“, намеквайки за ниският ръст и възрастта на автора. Но именно този фактор прави дадените работи уникални.

В обектива на Ремет попадат сцени от обичайния живот на жителите на Лагос. Бедност, нищета, но и безкраен оптимизъм царящ по улиците на столицата на Нигерия.

Важна тема в неговото творчество е семейството. Момчето с удоволствие снима своите роднини, в това число и по-голямата си сестра в традиционна нигерийска носия.

Творчеството на Онафуджари Ремет принадлежи не само на неговото семейство, но и на фото обществото.

През юни 2013 г. била открита изложба на този млад фотограф в една от галериите на Лагос.

Какво става с някои починали, за които роднините не плащат такса

В мексиканския град Гуанахуато се намира музей на мумиите. Изложбата се състои от хора мумифицирани по естествен път.
От 1865 г. до 1985 г. съществувал закон, според който роднините на починалите трябва да платят такса за подържане на гробищата.
Ако таксата не е платена няколко години, тялото било ексхумирано. Забелязали, че телата били мумифицирани. Причина за това са климата и местната почва.
Така се образувал една интересна колекция, която поставили в музей. Сега той разполага с 111 мумии.

Гигантски грил за барбекю

Известно е, че тулските майстори могат бълха да подковат, а човек от Рязан е превърнал локомотив в грил. Влакът сглобен в стил стиймпънк, служи само за декорация, но е идеален за печене на месо.

Локомотивът-грил изглежда като истинска кована антика, събрана от части за автомобили, мотоциклети и влакове. Той се намира в дома на един от жителите на рязанските села, за това не е толкова лесно да се види.

Създателят на това необичайно съоръжение е направил няколко снимки и ги е изпратил за изложбата в Москва, защото транспортирането на този гигант е много проблематично.

В локомотива всичко е планирано до най-малките подробности. Едно от отделенията се използва за приготвяне на барбекю. В друго едновременно могат да се сложат 20 шишчета за печене на пилета и други големи парчета месо. Третото отделение се използва като обикновена печка. Печката в локомотива е изградена от тухли.

Майсторът препоръчва да се използват брезови и дъбови клони за горене, защото предават на месото допълнителен аромат. Трите на локомотива се използват за отдушници.

Кола от пирони

P { margin-bottom: 0.21cm; }

Дизайнерите не престават да учудват всеки път с нестандартните си изобретения. Така че, този път на изложение те привлякоха внимание с кола от пирони.

Немският скулптор Александър Гейслер на националното изложение в Берлин е представил своето творение, точно копие на Mini Cooper S. За построяването му е използвал 7000 стандартни пирона. Трябвали са му почти двеста часа, за да я сглоби.

Почти прозрачната му скулптура тежи 300 тона. Гледайки елегантната и светеща метална до блясък кола, не можеш да не се възхитиш не само на умението на художника, но и на необичайното му търпение.

Жалко, че такава кола не може да се кара. Би било интересно, ако авторът на модела бе промислил как да прикрепи ходова част и мотор. Но мисля, че сегашната и тежест плюс допълнителните детайли биха я направили много тежка и се чудя, какъв двигател би я помръднал?

Все пак тази изложба е за художници, които изготвят шедьоврите си от не типични материали. Картонът, дървото, пироните и др. плюс способни ръце се превръщат в нещо, което буди възклицания , възхищение и удивление.