В този свят ние сме непрекъснато заети с нещо, непрестанно се суетим, действаме. При това никак не ни вълнува въпроса, има ли човек някакъв личен живот с Бога. Християнските „активисти“ живеят като във витрина, докато силата се крие в най-съкровеното тайно място на душите им.

Трябва да се отървем от чумата, която поразява духа ни в тази религиозна епоха, в която живеем. В живота на нашия Господ нямаше бързане и бягане, няма супер-дейност, която толкова много ценим.

Най-главното в Царството на Исус Христос е личната връзка на човека с Христос, а не неговата полза в обществото.

Достойнството не е в практическата дейност на човека, а във факта, че в него се вливат Божиите истини.

Вие не знаете какво ще ви изпрати Бог, не можете да си представите какви трудности ви предстоят в родината или далече от нея, но ако губите времето си в супер дейност, вместо да попивате фундаменталната истина на Божието Изкупление, когато ви стане трудно, просто няма да издържите и ще се пречупите.

В това време се утвърдете в Бога, вместо да бързате в спешни дела.

Думата „изкупление“ е свързана с понятието „покупка“, „откуп за компенсация“.

От древни времена обикновено се купували роби, които били заловени по време на война или принудени да служат на други господари. В същото време законният господар на такъв роб можел да го купи от врага или нашественика за доста пари.

Оттук нататък този роб трябва да служи вярно на своя господар.

Именно това Бог направи за нас. Когато сатана ни сграбчи и ни принуди да му служим, станахме роби на гряха, без надежда за освобождение.

Въпреки това Бог продължи да ни обича и поиска да ни върне в семейството си. Чрез смъртта на Кръста, Исус платил за нашето освобождение. Той го направи, защото ни обичаше.

Сега, ако сме повярвали в това, което е направил за нас, сме изкупени и освободени от робството.

Много християни не искат да приемат Бога в цялата Негова пълнота. Охотно цитираме Йоан 3:16, но лесно забравяме следното: „… невярващият вече е осъден“.

Да, Бог е милостив и състрадателен към нас. Но Той също е абсолютно свят и чист от мръсотия. И един ден ще съди света и ще излее гнева Си върху непокаялите се грешници.

Често физическата болка ни плаши повече от морална нечистота. Кръстът показва, че святостта е непоклатимото качество на истинското битие и всичко нечисто умира. Затова Бог не можеше да прочисти нашата вина, докато не се извърши изкуплението. А това беше постигнато на Кръста.

Не мислете за греха лекомислено. Не бъдете снисходителни към него. Не казвайте: „Бог така или иначе ще ми прости“.

Грехът оскърбява всемогъщия Бог. Той прощава на всеки покаял се грешник. Бог е Съдия и „всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме“.

Един ден един млад човек, студент от елитен университет каза:

– Има много пътища към спасението и небето. Искреността е ключът към постигане на небесата. Можете да вярвате, каквото си искат, стига да сте искрени.

Прав ли е? Достатъчно искрен ли е? Или човек може искрено да сбърка?

Библията много ясно казва, че свободата от греха идва само чрез Исус Христос.

“ Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си“.

„И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име [Христос] дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“.

Когато определяме Спасението, като помилване, трябва да добавим и „чрез смъртта на Исус Христос“.

Кой се нуждае от Спасение? Всеки е съгрешил и осъден на вечна смърт или отделян от Бога.

„….. душата, която е съгрешила, тя ще умре“.

„Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса“.

Ние сме призвани да покажем на хората разпънатия Исус Христос. Всяко учение, чиято основа не е Христовия кръст, ще доведе хората до заблуда.

Ако Божият служителят, който споделя вярата си с хората, вярва в Исус Христос и за всичко изхожда от реалността на Изкуплението, ще бъде приет и слушателите няма да останат равнодушни. Връзката с Бога, помага на всеки Негов служител  да успява и прибавя нови люде към Божието царство.

Новозаветния служител е призван да изобличава за грях и да представя Спасителят Исус Христос, за това на него му е трудно да бъде поет и да омайва със сладки думи. Той трябва да бъде хирург за човешките души.

Бог разкрива на всеки един Свой служител какви слова от Писанието да използва, за да открие истината на човека срещу себе си, действайки без страх и съмнение.