От 22 до 25 май във всички страни от ЕС се провеждат избори за Европейския парламент. Активно участие в тях ще вземе и Пиратската партия, която има регионални офиси в 12 европейски страни.
Преди пет години, Пиратската партия е изненадала много хора в изборите, успявайки да получи само две места в парламента. Тази година „пиратите“ са решили да подобрят този успех.
Представители във всички страни вече няколко седмици водят рекламна кампания в Интернет под мотото: „Повече пирати в Европейския парламент!“
Партията на пиратите има следните цели: развитието на демокрацията, повишаване на политиката на прозрачност, защита на гражданските права; свободата на информация и културен обмен; преглед на полезността на патентната система; неприкосновеността на личния живот и свободата на изразяване на мнение и безусловен основен доход. Последното предполага минимално възнаграждение, изплащано от държавата без всякакви условия (без потвърждение за нуждаещи се, без да се налага непременно извършване на работа, без данъчно облагане).
Рекламата Pirate Party дори се появи на известния торент тракер The Pirate Bay. За всяка от гласуващите страните е предназначен отделен банер.
Това е интесесен ход, защото сайта TPB е забранен и блокирани в много европейски страни. Въпреки това, хората все още го използват, заобикаляйки правителствените ограничения. Дневната аудитория на TPB са стотиците хиляди хора, така че тази подръжка на избирателната кампанията е скъпа. В действителност, безплатна реклама на толкова популярен ресурс може да се сравни с покупката на рекламни страници в целия вестниците хартия и списания.
Най-големи шансове за успех Пиратската партия има традиционно в Германия, Швеция и Финландия. Например, финладското подразделение се оглавява от Петер Сунде, който доби популярност като говорителят на The Pirate Bay.

Олимпийските игри през 1936 г. в Берлин трябвало, според Хитлер, да докажат на света превъзходството на немските атлети и арийската раса като цяло.
Тези планове нарушил американският чернокож атлет Джеси Оуен, който спечелил четири златни медала в бягането и скачането.
Хитлер не се ръкувал с него, макар това да нямало отношение към Оуен. Фюрерът по принцип се отказал да се ръкува с победителите от другите страни, но след Олимпиадата, им изпратил запомнящи се писма със своята фотография.
За разлика от него президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт изобщо не насърчил шампиона. Не го поканил в Белия дом, даже не му изпратил поздравителна телеграма, страхувайки се да не изгуби избирателните гласове в южните щати на предстоящите избори.

През 1976 г. прогресивния данък на доходите на писателка Астрид Линдгрен съставлявал 102%.
Написаната от нея статия предизвикала ожесточени дебати.
Те, както се смята, са били причината да не попадне в правителството Шведската социалдемократическа партия след поредните избори, за първи път от 40 години насам.
Така една сатирична статия предизвикала поражение във изборите на партия, която властвала цели 40 години.

Tой се изтърси у нас и остана и на другия ден в деня на изборите. Беше спокоен и невъзмутим както винаги. Всичко живо, както е обичайно в страна, беше възбудено до краен предел, още повече че в тези дни пламтеше огромен политически пожар.

Убедих, че политическите домогвания на нацията не струват пет пари, но ако все пак имат, макар и зрънце стойност, то трябва да се търси както сред възрастните, така и сред младежта.

Бях толкова възбудена и разпалена, колкото и всички останали избиратели, и останах изненадана, когато той ми каза, че ще остане у нас и на другия ден, в деня на изборите. Все пак изненадата ми не беше чак толкова голяма, защото си го знаех какъв е разсеян и реших, че просто е объркал датите. Имаше достатъчно време да поправи грешката си, затова му предложих да се върне в града, за да може да гласува. Но той отговори, че изборите никак не го интересуват и че се е измъкнал нарочно от града, за да не гласува и същевременно да има някакво оправдание.

След това ми обясни защо не желае да гласува:

– Посредством влиятелни приятели успях да получа обещание и от двамата представители на партиите, че ще бъда назначен за кмет. Как ще завършат изборите, ми е безразлично, понеже кметското място ми е вече осигурено. В никакъв случай не бива да гласува за някой от кандидатите, защото ако другият случайно разбере това, може да го използва като повод да не си изпълни обещанието.

Каква невероятна сатира за нашата политическа система! Защо би трябвало президентът да се интересува как е гласувал един бъдещ кмет? Нормално би било от един кмет да се изискват само качествата, необходими за тази длъжност, а неговите симпатии не трябват да имат нищо общо длъжността му.

Каква ирония, за президент се избира само един от двамата кандидати, но човекът ще си получи мечтаното кметско място.

Актьорът Джейми Фокс наскоро обяви президента Обама за „Господ и Спасител“. Художникът Майкъл де Антуоно е отишъл още по-далече.
Картината „Истината“, която първоначално била планирана да се поставят в Ню Йорк през 2009 г., но поради протестите на християните това не станало, сега тя е изложена в художествената галерия на Бостънския колеж HillCommunity Bunker.
Картината изобразява Обама на кръста с трънен венец, с разпрострени ръце, разкриващи заведи, скриващи президенското кресло. Тя е част от експозиция на тема „Художници в предизборната кампания, по пътя към Белия дом през 2012 г.“.
Художникът дал отпор на консервативните медии, признаващи картината за богохулство заявявайки: „Разпятието на президента е метафора. Не съм имал намерение да го сравнявам с Исус“.
Бившият кандидат за президент Герман Кей, който има 200 000 последователи в Twitter, пише: „Вчера, Джейми Фокс каза, че Обама е наш Господ и Спасител, а сега имаме картина, която потвърждава това“.