Днес нямаше много работа и мъжете се настаниха в стаята за почивка.

Седнаха кой където намери и започнаха да обсъждат, както обикновено се случва, политиката на държавата, вътрешните и външните ѝ неразбории.

Накрая стигнаха и до по-болезнени теми.

– Няма никакъв ред! – възкликна Ники.

– Това е, държавата ни е гнила …, – подкрепи го Гошо.

Повечето започнаха да изказват негодуванието си срещу неуредиците в страната.

Сред тях седеше млад мъж, слушаше ги и мълчеше. Викаха му „тихия Михо“.

Обърнаха се и към него:

– Ти няма ли да кажеш нещо по въпроса?

Михо ги погледна и на свой ред ги запита:

– Негодувате, възмущавате се, а правите ли нещо, за да се променят нещата?

Не го разбраха.

– Е, нали гласуваме на всички избори, – обади се Христо. – Избираме хора да действат.

– А вие какво сте готови да извършите, за тези промени в живота, в страната ни? – попита Михо.

Мъжете махнаха с ръце, а Павел изрази общото мнение:

– Всичко е безполезно. Не си струва да опитваме.

Михо вдигна показалецът на дясната си ръка нагоре и каза:

– Това се нарича предразсъдък. Всичко е такова, не защото някой отгоре го е наредил, а защото вие сте решили и живеете така.

Мъжете наведоха глави, а Михо продължи:

– Преди да съдите страната си, запитайте се, дали сте направили всичко, за да има ред в нея.

В полицията постъпи доклад:

„Крадци тероризират града. Посетили са магазини за електроника, алкохол, обувки, …… Това са благородни бедни хора, които се опитват да намерят нещо за ядене, за да нахранят децата си“.

Ето и няколко от отговорите на тези нещастни „мародери“:

– Тук съм, защото се опитвам да нахраня децата си. До сега разбих шест магазина, но до сега не съм намерил поне хляб за децата си. За това ще се задоволя с тази игрална система и онази игра.

– Тук нямаха хляб, само алкохол, – негодуваше деветдесет и четири килограмова дребна жена. – Ех, ако само някоя добра душа ми помогне да намеря хляб, преди да умра от глад!

След като кметът на града научи за тези събития каза:

– Живеем в хранителна пустиня. Най-малкото, което тези магазини могат да направят, е да добавят малко хляб към стоките си, за да нахранят тези гладуващи хора.

Местен кандидат за кмет се солидаризира с бедните хора, търсещи хляб и обеща:

– Мога да се справя с тежкото ви положение.

Като не забрави да им подари попълнена бюлетина за гласуване в предстоящите избори, където начело бе написано неговото име.

– Гласувайте за мен и няма да гладувате, – продължи с призивите си той.

Наближат ли избори се наблюдава постоянен поток от негативни или положителни „реклами“ за един или друг политик.

Всичко е ясно. Те са само добри или лоши.

За съжаление тези реклами работят. Колкото и да не се усещат, повечето хора си падат по тях.

Май е време да погледнем „рекламите“ на едни църкви за конкурентните особено, когато става въпрос за привличане на нови членове.

Ето Манол постоянно мърмори:

– Знаете ли този пастор? Той проповядва повече от час.

Думата час отеква зловещо за слушащите го.

Като капак се появява Асен, който много ядосано споделя:

– Веднъж проповядва цели 73 минути и аз пропуснах обяда си.

– Ако питате мен, – намеси се и Начо, – този човек не се интересува от теб и мен, а само от приближените си и съвета на старейшините.

– Какво знаете вие? – махна с ръка Досьо. – Елате да видите оня, дето кръщава бебетата. На такъв можете ли да му се доверите?

Марга облекчено въздиша:

– Ние сме различни. Нашият никога не проповядва един час. Познава всички ни. Пита ни за здравето и как са децата ни. До сега нито едно бебе не е кръстил.

Е изборът е ясен.

Хората започнаха да се вълнуват все по – малко от избори, съставяне на нов парламент и ново правителство. Техните грижи и проблеми от ежедневието им създаваха доста трудности.

Една група от млади мъже се вълнуваха от въпроси, които обсъждаха при всяко свое събиране.

Днес дебатът не бе по-различен. Всеки споделяше мнението си и знанията си по разглеждания въпрос.

– Все повече и повече научни и медицински изследователи откриват, че значителен брой сериозни заболявания, включително някои от най-смъртоносните, са хронични по природа, свързани с избора ни на живот и начина, по който мислим или обработваме емоциите си, – започна Никола доста настървено.

– Гневът със сигурност е една от негативните емоции, които са свързани с голямо разнообразие от заболявания, – потвърди Данчо.

– Бог не е създал човешкото тяло, за да поеме дългосрочен гняв, вдигна показалеца си нагоре Данаил, – Медицината поставя високия холестерол, тютюнопушенето и гнева на равно, когато става въпрос за тяхното разрушително влияние върху човешкия организъм. Жалкото е, че гневът има както незабавни, така и трайни ефекти.

– Освен това тялото произвежда прилив на адреналин, за да се справи с кризата, – продължи да разяснява Спас. – Това дава на човека по-голяма сила да се бори или да избяга възможно най-бързо от създалата се ситуация. Адреналинът може да бъде както приятел, така и враг.

– Когато гневът е потиснат, тялото продължава да произвежда адреналин в малки количества, за да се справи с възприетата опасност, която ума и сърцето показват, че съществува, – Антон подкрепи Спас. – С течение на времето постепенното натрупване на адреналин и други хормони в човешкото тяло го увреждат.

– Вместо да признаят гнева си, хората са склонни да приписват негативните физически симптоми на стреса, – поклати глава Пламен, – защото или не осъзнават, или отказват да признаят, че гневът е виновен.

Обади се и сладкодумния Хари, той намираше случаи, с които да потвърди казаното:

– Веднъж един лекар ми каза: „Изглежда една трета от моите пациенти са на лекарства за стомаха, една трета са на болкоуспокояващи, а останалите са на транквиланти“. Повечето от тях не биха имали нужда от тях, ако се справяха с емоционалните проблеми в живота си.

Настъпи тишина, всеки обмисляше чутото, а Хари разказа следния пример:

– Преди известно време, в края на църковна служба, един мъж излезе напред . Беше приведен и се подпираше бастун. Беше чул пастирът да говоря за отрицателните физически ефекти на гнева и каза: „Лекарите ми казаха, че инсултът ми е причинен от гняв. Във формата, в която съм днес, съм заради гнева. Пастирю, кажете на хората, че гневът може да им причини това, което стори на мен“.

– Нито един проблем и никакво количество гняв не си струва да се задържите, ако разрушава здравето ни, – заключи Здравко.

Дъщерята на Петър Иванов се женеше, а той бе виден общественик в града, съветник в кметството, инициатор на много тържества в околията.

Сватбата предвиждаше богато меню и строга подредба на гостите на трапезата.

Иванов направи дълъг списък от имената на тези, които бе поканил. Щяха да присъстват много от видните и обществени личности, не само в района, но и в държавата.

Но специално нещата с подредбата на местата се обърка, тъй като някои в последния момент потвърдиха, че ще дойдат, а други, бяха временно, но после имаха възможност да се върнат и т.н.

За това всеки гост, който идваше имаше своя собствена добра идея, къде точно да седне. Така всеки можеше да се приближи до човек, който го интересуваше в една или друга степен.

На сватбата присъстваше и господин Трайков, който беше кмет на града. Той очакваше много от поддръжката на Иванов за наближаващите избори, за това си проби път в тълпата и седна до домакина.

В това време дойде и вицепрезидента, който веднага бе поканен от домакина на челно място, което бе заето от Трайков.

– Извинявайте, – каза учтиво Иванов на кмета, – бихте ли отстъпили това място на вицепрезидента.

– Да, да! Разбира се…. заповядайте, – сконфузи се Трайков и се огледа, но всички останали места бяха заети.

Кметът се изчерви и отиде в края на залата и седна при децата.

Представяте ли си как се чувстваше Трайков? Пот изби по челото ми. Искаше да остане незабележим, когато се промъкваше между редиците назад.

Изведнъж Иванов забеляза, че стар негов приятел, който бе кмет на едно малко градче, седи в ъгъла и веднага се отправи към него:

– Скъпи приятелю, защо си седнал тук? Ела с мен!

И веднага настани приятелят си до вицепрезидента.

Поради смирението си, кметът на малкия град беше поканен на място, където му бе отдадена по-голяма чест.

Скромните хора се смятат за слаби, но смирението съвсем не е страхливост.

То идва от осъзнаването, че не можем да направим нещо сами и се нуждаем от помощ.