Вальо целия се тресеше от плач:
– Не е честно! Никой не може да избира родителите си. Защо тогава ме упрекват несправедливо?
Дядо Вълчо чу воплите му и каза:
– Виж как цар Йосия направи своя избор в началото на царуването си.
Вальо веднага се настрои да слуша поредната история на дядо си. Той много обичаше такива, защото от всяка една, научаваше нещо ново.
– „Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи напълно в пътя на баща си Давида, без да се отклони на дясно или на ляво“, – дядо му цитира стих от Библията, а след това добави. – Той се е върнал назад, намерил е прародител, достоен за подражание и е решил: „Ще бъда като него“!
Вальо попита дядо си:
– Какво искаш да кажеш?
– Не можеш да избираш родителите си, но можеш да избереш своя наставник, възпитател или съветник. С други думи казано този, на който ще подражаваш.
– А какво е станало с цар Йосия? – поинтересува се Вальо.
– Той избрал Давид, който бе избрал Бога, затова в живота му нещата започнаха да се нареждат. Йосия разби идолите, събори олтарите.
– Интересно, не бях чувал тази история, – заинтригуван сподели Вальо.
От къде ще я чуе, когато родителите му не бяха християни като дядо му и не четяха Библията?!
Старецът продължи:
– Йосия все едно е казал: „Това, което бащите ми са учили, аз не го приемам. Това, което те прегърнаха, аз отхвърлям“. Йосия беше намерил Бога на Давид и Го беше направил свой.
– А аз кого да последвам? – тръсна нервно глава Вальо.
Старецът потупа внука си по рамото и го посъветва:
– Ти можеш сам да направиш избор за пътя си, който ще поемеш, но внимавай кой и какво избираш.