Не се шегувам, това наистина става.
Поради отсъствие на земно привличане, гръбначния стълб става малко по-дълъг и вие ставате с около 5-8 сантиметра по-високи.
За съжаление, това не е добра идея, за да се „удължите“ малко.
Подобен „растеж“ е съпроводен с различни усложнения в тялото.
Например, може да ви заболи гърбът или да се притисне някой нерв. Всичко се случва.
Фасадата има пряко отношение към интериорния дизайн, създава се баланс между външния вид на сградата и вътрешното ѝ съдържание.
Поради сравнително широка гама от материали, използвани в строителството на тези жилища, авторите отделят изключително 
голямо внимание на хармонията на отделните съставки, за да създадат различни типове пространства.
В тази идея са използвани редица видове камъни и дървета, които заедно образуват хармонична палитра от цветове, влизащи в интериора на помещенията.
Юноша попитал един мъдрец:
– Какво да направя, за да стана мъдър като теб?
– Иди на улицата и постой там около десет минути, – отговорил мъдрецът.
На улицата валял силен дъжд. Младежът напразно се опитвал да се скрие от студените дъждовни капки. Скоро той се върнал при мъдреца. Той бил мокър и настръхнал от студ.
– Постоях на улицата и сега какво да правя? – попитал младежът.
Мъдрецът го попитал:
– Докато стоя на улицата, за какво си ми мислеше? Може би ти е дошла някаква идея?!
– В главата ми се въртеше само една мисъл: „Изглеждам като пълен глупак“.
– Това е велико откритие, – казал мъдрецът, – когато осъзнаеш, че си глупав, ти правиш първата си крачка към мъдростта.
Римската империя се бе разпростряла над много народи. На Тиберий му бе трудно да се справя със всички племена и националности, които обитаваха големите предели на империята му. Имаше доста трудности и проблеми с евреите.
Дълго време мисли по въпроса и един ден му дойде гениална идея. Той повика Пилат и му нареди:
– Издигни Назарянина на пиедестал над всички фалшиви месии преди него и дай доказателство на евреите, че той е техния истински Бог.
Пилат бе виждал Исус. Мълвата за Неговите чудеса се ширеше из пустинята като чума. За това Пилат много се изненада от думите на императора. Той не можеше да схване какво точно имаше предвид Тиберий.
– Това може да стане само със смъртта му, – продължи императорът, – по-точно с илюзия за смъртта му. Ще бъде чудо, което не можеш да постигнеш с лъжа и измама. Ще създадеш пълна илюзия у хората за неговото възкресение. Дайте му отвара от оная билка …. питай долу те ще ти кажат коя точно. Тя ще заблуди тълпата, че той е мъртъв, а всъщност ще бъде само дълбоко заспал. Ако начинанието ти е успешно, ще усмириш и най-големите неверници.
Пилат не можеше още да осъзнае идеята на Тиберий, за това само мълчеше.
– Трябва да сложим край на техните мечти и очаквания, – започна възторжено императорът. – Необходимо е да повярват, че той е дошъл. Вярата за появата му трябва да се разпръсне нашир и на длъж. Мълвата трябва да започне от сърцето на Ерусалим.
– И каква изгода ще получи Рим от това? – попита плахо Пилат.
– Вярата им, която проповядва примирение, нея ще я използваме срещу тях, – започна да обяснява Тиберий. – И ще се сдобием с благата им. Ние ще се присмиваме на вярата им, а в същото време ще прибираме тайно парите, които дават за дарения. Колкото по-силно почитат и се кланят на своя лъжебог, толкова по-слаби ще стават. Именно от тази им слабост ще се възползваме. И ще контролираме не само телата им, но и душите им.
Пилат кимна с глава и излезе. Той бе окуражен от дръзкия план на Тиберий. Осъзнаваше, че императорът смяташе чрез този човек, да укроти и повлияе на евреите.
За да създаде пълна илюзия за възкресението на Назарянина, Пилат нареди Исус да бъде жестоко бит пред очите на тълпата. Той самият не бе нужно да присъства на екзекуцията. Вместо това нареди на някои от елитната гвардия да довършат задачата.
Пилат бе доволен и очакваше вече да чуе за резултатите, за да докладва на Тиберий, когато при него влезе запъхтян войник и докладва:
– Назарянина умря.
– Как така нали трябваше само да бъде приспан? – разтрепера се Пилат.
– Изглежда докторът не е преценил правилното количество от отварата ….
Пилат вече не го слушаше, главата му бучеше: „По-далече от Тиберий. Ако узнае какво е станало, ще ме последва съдбата на Назарянина“.
И той хукна, нищо не каза и на жена си. Имаше желание само да се скрие някъде.
„На кого сега да има доверие. Никой не трябва да научи какво е станало. Иначе Тиберий ще ме извика и ще ме разпитва ….“
Паниката му растеше. Затвори се в една стая и така прекара три дена. Когато вече мислеше, че ще откачи от страх, при него дойде един от верните му хора и му съобщи:
– Назарянина станал и излязъл от гроба жив.
Пилат го гледаше изумен.
„Как е възможно, човек да се върне от смъртта? – Пилат се стъписа. – Нали видях засъхналите му рани. Тялото му беше студено. Когато допрях глава до гърдите му сърцето му не туптеше. Каква е тази неземна сила, която наистина го е измъкнала от смъртта? ….Не може да бъде ….“
Изведнъж ярка мисъл разтърси Пилат и той извика:
– Той е истинския Месия ….. Клавдия беше права ….
Случи се точно по време на празниците. Органите отговарящи за настойничеството, трябваше да вземат малко момиченце от вечно пияната му майка и да го дадат в сиропиталище.
Ани беше само на половин година, но изглеждаше като осем месечно дете. Момиченцето не можеше нищо от това, което можеха да правят децата на половин година. Човек като я гледаше можеше да остане с убеждение, че е умствено изостанала.
Но Ани беше съвършено здраво дете, просто никой не се бе занимавал с нея или както казват специалистите, тя бе педагогически занемарена.
Как можеш да се научиш да говориш, ако никой не разговаря с теб? Ани не можеше да държи и лъжицата, защото никой до сега не ѝ бе показвал, как да прави това. Детето не се бе опитвало да ходи, защото беше чувало постояно командите:
– Стой там! Не ставай от леглото!
Ани през цялото време бе прекарала на леглото на майка си. Там тя бе спала и започнала по-малко да пълзи.
– Няма да слизаш от кревата!- постоянно ѝ крещеше майка ѝ.
И как майка ѝ би разрешила на Ани да слезе на пода, когато щеше да ѝ създаде много проблеми. Бащата живееше сам и не посещаваше дъщеря си.
След като Ани бе настанена в сиропиталището майка ѝ и баща ѝ щяха да бъдат лишени от родителски права.
И изведнъж в живота на Ани се появи баща ѝ. Той дойде в сиропиталището и каза:
– Моля ви, дайте дъщеря ми.
– Странно, – вдигна рамене възпитателката, – до сега не се е интересувал от детето и изведнъж си е спомнил за него.
Но на бащата нищо не казаха.
– За Ани се появи възможност да има свой дом, а това съвсем не е лошо, – каза една от възпитателките.
– Нека да наблюдаваме този загадъчен баща – предложи друга от жените във дома – и да му позволим да посещава дъщеря си до решението на съда.
Първоначално тази идея изглеждаше напълно безнадеждна.
Стоян, така се казваше бащата на Ани, в момента никъде не работеше. Той дори не знаеше как да се обръща към дъщеря си. Да я нахрани, да я облече, да я вземе на ръце, … всички подобни действия объркваха нацяло Стоян. Той дори не знаеше как да общува с нея. Оставаше в недоумение, когато тя започваше да капризничи.
Да, между двамата липсваше емоционален контакт. Баща и дъщеря бяха като чужди един спрямо друг.
Възпитателката на Ани виждаше това и ѝ ставаше тъжно. Надеждата, че момиченцето ще се върне в семейството си, се топеше пред очите ѝ.
Тихият, не много говорещ и на вид не приспособим към живота Стоян се оказа удивително упорит човек. Половин година той се бори за правото си да бъде баща.
Той не пиеше много като майката на Ани и се опитваше да се пребори с лошите си навици, но му беше много трудно.
Най-накрая Стоян нацяло се отказа от пиенето, започна работа. Цялото си свободно време прекарваше в сиропиталището с дъщеря си. Там жените го учеха как да играе с дъщеря си, как да я приучва да ходи на гърне, да ѝ приготвя каши.
Ани постепенно привикна към него. Когато чуеше възпитателката да казва:
– Ани баща ти дойде.
Тя повече не се вкопчваше със страх в крака на възпитателката си, а смело тичаше към вратата, за да посрещне баща си.
Съдът взе решение да не лишава Стоян от родителски права. И Ани заживя при баща си.