62-годишният американски инженер Брус Кембъл преди повече от десет години купил за 100 000 долара излезлия от експлоатация пътнически самолет Boeing 727-200. И за тези 10 години той го превърнал в дом на мечтите си, където и днес живее. Кембъл описва, сгушеният в горите на Орегон самолет-къща като „птица, предназначена за полет.“ Според него, къщата-самолет има всички съвременни удобства, а бившата пилотска кабина е станало любимото му помещение в дома, своеобразна стая за игра.
Разбира се, Брус е трябвало да освободи самолета от редовете със столове за сядане, за да трансформира вътрешното пространство в спалня, гостна и домашен офис.
Своите закуски, обеди и вечери той приготвя в бившата кухня на екипажа. Банята трябвало да я усъвършенства, като в нея прикрепил душ.
След като Кембъл отстранил електрическата система в новия си дом, основната му задача била да работи над водопроводната система. Той имал проблеми с трите бивши тоалетни на самолета, но скоро и те заработили.
Новият дом, според него, е станал функционален, доста просторен и удобен, въпреки че според нашия вкус, все още има твърде ниски тавани, ограничено пространство и твърде „техническа“ обстановка.
Брус признава, че гостната му е малка, но на него му стига. Освен това и той не се отличава с висок ръст.
При Брус идват много желаещи да разгледат необичайния му дом. Той устройва на гостите си екскурзии. За да влезеш в самолета-къща трябва да се изкачиш по стълба до опашката. Около дома се простира полянка, която грижливият собственик редовно коси.
Самият Брус отбелязва, че такъв необикновен дом му носи радост и го развлича. Когато е много топло, крилете на самолета се превръщат в две големи палуби, до които се достига, чрез бившите аварийни изходи.
Кембъл смята своето начинание за необикновен експеримент, но е горд от резултата и се надява и други да последват примера му. Разбира се, такъв дом няма да е подходящ за всеки, а само за някои и Брус Кембъл е един от тях.

По времето на Втората световна война пилоти на съюзническите войски летели над района в който живеели примитивни племена. Препоръчано им било да носят въженце в случай на принудително кацане, за да се улесни контакта им с местното население.
Когато се срещнали с местните, извадили от джоба си въженцето и започнали да правят различни фигури на така добре познатата ни игра.
Пилотите няколко пъти трябвало да прибягват към това занимание. Аборигените наблюдавали играта с нескрит интерес, а след това помолили за въженцето и демонстрирали фигурите, които наблюдавали да се правят преди това.

Шахматът е произлязъл от древноиндийската игра 6-те векачатуранга, Името ѝ се превежда от санскритски като „четири подразделения на войската“. Те са представени в играта като пешки, коне, топове, офицери.
През 7-ми век играта преминала в Персия и била преименувана в шатрандж. Именно от персийския език произлиза името на играта шахмат. Играчите казвали: „Шах“, което на персийски означавало крал, а в играта, че владетеля е нападнат. Словосъчетанието „Шах мат“ на персийски означава „краля е мъртъв“.

11-годишното бразилско момче Габриел Мунез  макар и без ходила е искал да стане футболист.
Той не само ходи, като понакуцва малко, но играе футбол. Габриел правел това толкова добре, че в знаменитият отбор „Барселона“ забелязали дарованието му и го поканили на изпит във футболната академия на клуба.
Трябва да отбележим,че хиляди деца мечтаят да преминат този изпит имено в „Барселона“. Габриел не искал никакви отстъпки за себе си. Той казал: „Дайте ми само топка и ще се запознаете с моя кумир Лионел Меси, повече нищо друго не ми трябва.“
Габриел Мунез се е родил в много бедно бразилско семейство без ходила. Проходил е преди да навърши годинка. По- късно той почнал да играе футбол и то много добре. Излизайки на терена забивал неотразими голове в ъглите на вратата.
Треньорът на момчето казал: „Това момче съвсем не е инвалид. Той го е доказал на всички. Никой не вярваше в него, но той разтърси всички с играта си“.
Интересното е, че Габриел има протези, но когато ги сложи не може да играе футбол.
Спомнете си известният бразилски футболист Гаринча, който силно накуцвал, защото единият му крак е бил по-дълъг от другия със 7 сантиметра, но в играта това съвсем не му е пречило.

Роден e в Карлово. Син е на видния възрожденски учител Райно Попович. Съученик и приятел е на Левски. Получава завидно високо образование. Учи при баща си, при Найден Геров в Пловдив, в Цариград и висше търговско училище във Виена. В столицата на Австрия наследява и доразвива крупната търговска фирма на вуйчо си Христо Гешов, но той не се задоволява да бъде богат търговец.
Непримиримо свободолюбив през 1862 г. воюва под знамето на Гарибалди за освобождението на Неаполитанското кралство и остров Малта. Същата година се свързва с Раковски и от тогава участвува непрекъснато в революционните борби.
През 1867 или 1868 г. постъпва на работа в турското разузнаване и изпратен от него в Букурещ. Там  играе „двойна игра“, уж шпионира Българския централен революционен комитет, а на практика съобщава на БРЦК всичко, до което се е добрало турското разузнаване .
Стига дотам, че крупни суми, дадени от турското разузнаване за подкупване на български революционери, той предава на БРЦК за организиране на революционните маси, за издаване революционни вестници и за закупуване на оръжие.
Като пратеник на БРЦК пътува в Европа и установява връзки с някои от най-видните революционери на епохата Херцен, Бакунин, Мацини, Нечаев, Кошут. Провален, той е принуден да търси спасение в Швейцария, но после се връща отново в Цариград и продължава „двойната игра“.
Активен участник е в Априлското въстание. Преди и след него е използувал служебното си положението, за да укрива революционни дейци. Не е случайно Баронхиршовата железница, в която той е работел,  е давала убежище на хора като Захари Стоянов, Икономов, Волов и др.
Заподозрян от турците, през 1877 г. той избягва през Триест в Букурещ и участвува в Освободителната война като служи при генерал Черкаски. След
Освобождението заема различни административни длъжности, главно в родния си град и Пловдив.
Теофан Райнов е една от светлите личности на българските борби за национално освобождение, името на когото заслужава да се съхрани в признателната памет на българина!