Сумата похарчена за подаръци надвишаваше двуседмичния бюджет на семейството, но празника мина весело, а дъщерята на Петър Иванов получи много подаръци.

Така се случи, че желанието на Катето написано в писмо до Дядо Мраз не се намираше между многото нежелани подаръци.

Семейство Иванови срещнаха и тази Нова година, без много емоции, но поне бяха здрави физически и психически.

Минаха две седмици и Петър предложи на дъщеря си:

-Хайде да свалим играчките и гирляндите от елхата, а дръвчето да оставят за горене.

– Не е ли много рано. Защо трябва веднага щом свърши Старата и дойде Новата година да разваляме елхата? Дядо Мраз все още не е донесъл всички си подаръци.

– Какво е това подарък? – попита Петър. – Това не е да получиш кукла или някаква игра, а добро настроение, радост, приятно изживяване. На теб харесаха ли ти подаръците за Новата година.

– Да, – възторжено възкликна Катя.

Тя се замисли за няколко минути. След половин час се появи отново при баща си.

– Татко да вървим да разваляме елхата, Дядо Мраз всичко ми е подарил.

По това време имате възможност да опитате традиционните ястия в местните кафенета и да се насладите на старата архитектура в центъра на града. Да купите любимите си неща в търговските центрове на атрактивни цени по време на рождествените разпродажби.

Рождествените тържества с Бъдни вечер. В този ден литовците стават рано, почистват домовете си и украсяват елхата с фигурки на ангели и сламени играчки.

Рождество е особен семеен празник, затова литовци планират среща с приятели и познати не по-рано от 26 декември. Те се срещат, за да се поздравят едни други с Рождество.

Рождественото меню се състои от 12 ястия, където доминира тези с риба. Готвят се също грахова и фасулена чорба и супа от сушени манатарки и кнедли с пълнеж от мак.

Тази дума има френски произход и се превежда като „сдъвкана хартия“.

Материалът е образуван от смес на влакна и свързващи инградиенти.

От папиемаше се правят манекени, играчки, маски, сувенири, дори и мебели. Професионалистите правят от него удивителни неща, които могат да се запазят векове, без да загубят своята привлекателност.

За родина на папиемаше се смята Китай, където при разкопки са намерени военни доспехи, направени от този материал.

Още през втори век до нашата ера, такива брони са защитавали войните от стрели или удари от меч.

От Китай папиемаше попаднал в Япония и Персия, а от там в средата на 17 век се появил и в Европа.
Особена популярност новият материал е придобил във Франция, от където се появило и неговото съвременно название.

Първоначално от папиемаше са правели кукли.

В Австралия, на международното летище в Мелбърн практически е построен луксозен хотел за кучета и котки.

В този необичаен хотел нашите четириноги приятели ги очаква голямо разнообразие от услуги, чак до лимузина.

Хотелът разполага с десет стаи със специални играчки, телевизор, малка къща за котка и куче. Също така има самостоятелен двор за ходене животни. „Гостите активно ще почиват“, на тяхно разположение има специална спа процедури, както и специални упражнения и игри, които ще бъдат по душата на животните.

Изграждането на този необичаен хотел е продължило 5 години и са изразходвани 4 милиона австралийски долара. Трябва да се отбележи, че това не е първият подобен хотел в Австралия, същия хотел вече работи към летище Сидни.

Борис Иванов е необикновено момче. Той има петима братя и две сестри. Сега той е на 12 години. Преди пет години на баща му откриха рак. Борис сам уши едно мече, занесе го на баща си и му каза:

– Това мече е победител и ти ще победиш рака.

И наистина болестта бе отстъпила.

Наближаваха Рождествените празници и Борис предложи на майка си и баща си:

– Хайде да купим играчки за всички деца в болницата.

Баща му въздъхна тежко:

– Това е непостижимо за нас. Ние не разполагаме с толкова много средства.

Тогава на Борис му дойде блестяща идея. Той реши сам да ушие играчки за децата. Свали различни кройки на играчки от Интернет и се зае да изпълни това което бе замислил.

Първата играчка не беше много сполучлива. Мечето, което бе ушил изглеждаше жалко и безформено, но Борис не се отказа и продължи да шие. Постепенно неговите играчки започнаха да стават все по-сполучливи и хубави.

Той успя да ушие много мечета, зайчета, лисичета, слончета, ….

Борис бе щастлив, защото:

– Видях усмивките на децата, когато получаваха играчките, – сподели Борис с родителите си. – За някои ми казаха, че отдавна не са се усмихвали, а видях как прегръщат плюшените играчки и бяха радостни. Кой знае, може тези играчки да се окажат вълшебни и да им помогнат по-бързо да оздравеят.

Прекрасно е да носиш радост и надежда на хората.