Сега са трудни времената и често се характеризират с думата криза. Навярно сте чули някой да казва;
– А ако децата ни искат да им купим скъпи предмети, например, телефон, какво да правим? Те се разстроени, че съучениците им имат, а те не.
В такава ситуация е по-добре да разберем какво точно иска детето.
Първо, често децата ни не са нуждаят от много скъпи неща, но чрез тях те искат да бъдат приети в групата на съучениците си.
Ако това е така, подскажете на детето си друг начин да спечели уважението на връстниците си.
Например, обърнете вниманието му към това, в което то е силно и талантливо.
Например, можете да му кажете:
– Сега ние не можем да ти купим това, но за това пък ти си толкова добър по математика. Толкова лесно решаваш и най-сложните задачи, а това не може да се купи с пари.
Повярвайте, над дете с нормално самочувствие, никой не би издевателствал, дори да няма последен модел телефон или някаква скъпа играчка.
Второ, спомнете си, как детето ви е искало да му купите някоя скъпа играчка и когато я получи, какво прави? Играе с нея 5 минути и я захвърля.
Това говори, че то не е искало играчката, но не му е достигало чувство на радост и положителни емоции.
Не купувайте на децата си скъпите неща, които те ви искат, те няма да заместят общението с вас, от което се нуждае всяко дете.
Запомнете, за едно дете е важо родителите му да разговарат с него, да го изслушват, подкрепят, но не и да му натрапват своите мисли, идеи и желания.

Вие можете да изпиете цял океан от Кока-Кола. Казват че Колата е толкова силна киселина, че ако поставиш в нея пирон, след няколко дни той се разтваря в нея. Това е истина, той наистина се разтваря.
Ако поставите пирон в чаша със сок от грейпфрут, той се разтваря още по бързо. Но никой не вика, че този сок е вреден. Защо?
Трябва да знаем, че нашия стомах е кисела среда. Киселиността на Колата за стомаха е детска играчка.
Не казвам, че Кока-Колата е безвредна, но вреда нанася не киселиността ѝ, а количеството захар в нея.
Ако изпиете океан от Кола, ще получите излишно тегло, но не и нараняване в стомаха си.

Това е вещество, което дълго време може да занимава дете. То може да се смаже, опъва, размахва, да потъваш в него и да го мачкаш, да изследваш и откриваш удивителните му способности, с други думи осезаем симулатор.
За да го направите са ви необходими:
1) 100 г прясно бяло PVA лепило;
2) половин чаша обикновена вода със стайна температура;
3) боракс – натриев тетраборат, може да бъде под формата на 4% разтвор;
4) цветова гама – няколко капки от зелен фураж, сок от цвекло или друга боя и пълнител във формата на перла или лъскави бижута;
5) за измерване чаша или лъжица и клечка от сладолед за смесване.
Ето и начина, по който се приготвя:
1. Ако няма фармацевтичен разтвор на боракс с глицерин, разтворете една супена лъжица боракс в чаша с вода.
2 В друга купа смесете четвърт чаша вода с една четвърт чаша лепило. Към това се добавя оцветител, ако е необходимо.
3 Сместа с лепилото непрекъснато се бърка, като постепенно се добавя около половин чаша разтвор на боракс до произвеждане на желеобразна маса. Това е всичко.
Сгъстеното вещество е в действителност замислената играчка. Остава само да го измийте под течаща вода.

Самката на тропическа риба, обитаваща Тихия и Индийски океан, живееща в английския аквариум Грейт Ярмът, започнал да ухажва играчка, която са пуснали при нея в аквариума.
Според специалистите, пластмасовото зелено чудовище напомня на рибата представители от нейния вид и за това рибата решила да „започне роман“ с играчката.
Първоначално е било планирано, играчката за малко да остане в аквариум. Целта й била да накара малките посетелите да обърнат внимание на обитателите на аквариума. Но сега, когато една от рибите е проявила внимание към пластмасовото чудовище, персонала на аквариума е решил да остави играчката за по-дълго.
Историята на любовта между рибата и пластмасовия натрапник не е уникална. Има и много други случаи, в когато животни са проявявали чувства към неодушевени предмети. Например гъска се „влюбила“ във въртолет и трактор.

Шест годишно момиченце и изведнъж му расте втори зъб  до другия. Зъболекарят казва на майката:
– Млечният зъб трябва да се извади, а вторият с времето ще заеме мястото си.
До сега на това дете не е ваден зъб, освен това млечният стои здраво и не се клати. Майката е притеснена, от мисълта: „Колко много ще я боли! Как ли ще го понесе моето малко момиченце?“
За да утеши дъщеря си след ваденето на зъба, майката купи много хубава плюшена катеричка, която реши да даде на момиченцето си щом излезе от зъболекарския кабинет.
Най-накрая настъпи и този ужасен ден. Нищо неподозиращото момиченце влезе в кабинета при зъболекаря. След минута от там се чу пронизителен вик. Сърцето на майката се обля в кръв….
И ето, от кабинета извеждат нейното разплакано момиченце.
Детето погледна майка си, обвинявайки я, само с очи, за предател. Без да отрони нито думичка седна до нея.  Майката припряно извади от чантата си катеричката, подаде я на детето и започна да го утешава тихичко.
– Всичко ще се оправи. Ще ти се появи ново зъбче. То точно ще застане на мястото на изваденото……
Момиченцето взе играчката, дълго я гледа и въртя в ръцете си. Изглежда и допадна. Зарови нос в пухкавата катеричката и със стиснати зъби изсъска:
– Колко играчки ще ми купиш, ако си извадя всичките зъби?