Британският комик Томи Купър умрял по време на предаването на живо на шоуто „Live from Her Majesty’s“ по телевизията.

По време на представлението той получил инфаркт. Вследствие, на което седнал на сцената, а след това паднал по гръб.

Зрителите в залата продължавали да се смеят, а асистентката също се усмихвала, защото смятала, че това е част от номера.

Само след половин минута директорът на излъчването включи непланирана рекламна почивка.

На кастинга имаше много млади хора, готови да изявят своите таланти. Те се вълнуваха и притесняваха. Всеки желаеше да е победител. Това състезание не бе за професионалисти, а за хора, дошли „да изпробват силите си“ с други, такива като тях.

Между тях бе и Николай, тридесет и две годишен мъж. Животът му не бе протекъл леко.

Преди години се бе сбил с други младежи. В този бой му бяха пробили главата и половин месец той бе в кома.

Прогнозите на лекарите бяха категорични:

– Дори и да дойде в съзнание, той няма да води нормален живот.

А Николай беше женен. Жена му Елена, бе млада и красива девойка.

Медиците я посъветваха:

– Зарежете го, – казаха ѝ право в очите, – не погубвайте целия си останал живот.

Но Елена реши друго. Тя остана с Николай.  Обучаваше го за всичко отново, като малко дете.

Малко по-късно им се роди дъщеря. Усилията на Елена не отидоха напразно. Нейната грижа и любов изправи Николай на крака.

Николай и съпругата сега не се предават лесно и не се отчайват.

Николай бе дошъл на кастинга, за да се „пребори“ с другите и да спечели наградата.

Когато дойде реда му, той изпя композицията на Сосо Павлиашвили — „Небо на ладони“.

Изпълнената с чувство песен не остави равнодушна публиката. Зрителите го аплодираха прави, а нечии очи се изпълниха със сълзи от умиление и възторг.

Съдиите също били трогнати от неговото пеене….

91 годишната Йохана Квас поразила аудиторията, показвайки няколко гимнастически упражнения в телевизионно предаване, където е поканена като гост.

Но не само водещият и зрителите седели с отворени уста от изумление, в предаването присъствала олимпийската шампионка Симона Байлс.

Дълбоко развълнувана, шампионката прегърнала старата жена и казала:

– Ще бъда много щастлива, ако на тази възраст мога да демонстрирам нещо подобно.

Добрата подготовка на Йохана лесно може да се обясни. Тя е родена в Германия и винаги е обичала спорта, особено гимнастиката. През целия си живот е работила като учител по физическо възпитание.

На 6 декември 1969 г. в Калифорния се състоял Алтамонтски рок-фестивал с Ролинг Стоунс като хедлайнери.

На него се събрали около 300 хиляди зрители. Той бил наречен „Западен Уудсок“.

За разлика от други подобни мероприятия, този беше много по-скандален.

На този фестивал са били убити четири души: двама души били ударени с кола, един се удавил в канала, а друг бил убит от охранител от мотоклуба „Ангели на ада“, след като се появил с пистолет на сцената.

Въпреки това, в същия ден на фестивала се родили четири деца. Така, че броя на публиката не се променил.

Данаил попадна в приюта с деца като него, невиждащи, загубили зрението си. Той носеше очила, за да не разберат хората, че е сляп по рождение.

Данаил много обичаше музиката. Той се опитваше да нагласи чутата мелодия на клавишите на мобилни телефон. Това учуди много учителите му.

– Данаил иска да се научи да свири на пияно, – каза Василев на директорката на приюта.

– Дайте го на Даря, може би тя ще измисли нещо по случая, – каза директорката.

Така започна неговото обучение. Учителката му по музика Даря Николова, слагаше пръстите му на клавишите, като му показваше как най-лесно може да извлича тоновете от тях.

По-късно Данаил не само свиреше, но и сам съчиняваше музика, пишеше песни. Той е много критичен към себе си и някои от творбите си унищожаваше веднага щом не му харесваха.

На един конкурс Данаил порази журито и зрителите със свиренето си.

Стана студент в института по социални технологии и рехабилитация.

Всеки ден изминава пътя от дома до института. Пътят не го плашеше. Той не се страхува, че ще се заблуди.
Освен в своя град Данаил се движи така и в околните селища, дори ходеше и на екскурзии и по-надалече.

Често го питаха:

– Как се ориентираш в града?

А той отговаряше:
– Прекрасно разбирам как е изграден един града. Знам, че се състои от квартали, които се разделят на разни участъци. И във всеки квартал има кръстовища със светофар и пешеходна пътека.

Когато Данаил се движи в града, той скрива бастуна си в чантата, но слага задължително очила, които отчасти скриват слепотата му.

Веднъж учителят му се скара:

– Защо не се движиш с бастуна си?

– С този бастун само предизвиквам съжаление, – глухо изропта Данаил. – Не могат ли хората да разберат, че да си сляп, това не е повод да те съжаляват? Инвалидността е непосредствена причина, човек да се усъвършенства и да развива своите умения.

Своите навици Данаил развиваше ежедневно. Неговата главна задача бе, да бъде полезен на хората.

Питаха го:

– Когато завършиш института, с какво ще се занимаваш?

– Ще уча хора, като мен, които не виждат да се ориентират в града, да скачат с парашут и разбира се да се усъвършенстват в музиката.