Навън бе много горещо. Лятото си е лято. Напече ли слънцето, хората търсят сенки, за да се скрият от горещите му лъчи.
Стоян и Виктор дълго обикаляха с колелетата си из града. По едно време спряха на едно място да си починат и да хапнат сладолед.
– Днес на площада ще стартира състезание с колелета, – каза Виктор. – Хайде да отидем. Ще участваме и ще получим награди.
– А кога започва? – попита Стоян.
Виктор погледна часовника си и възкликна разочаровано:
– Преди един час е започнало ….
– О, – начумери се Стоян, – вече сме достатъчно закъснели. По-добре е да се прибера в къщи. Така или иначе с теб няма нищо да получим вече на това състезание.
Двамата приятели се разделиха и тръгна в различни посоки.
Стоян тръгна към къщи, а Виктор се отправи към площада, за да погледа и да види какво става там.
На следващия ден Виктор се хвалеше на Стоян с красивата си червена значка, на който имаше надпис „Участник във състезанието с колелета“.
Стоян завистливо разгледа наградата и учудено попита:
– Но нали си закъснял за старта? Как успя да получиш това?
– Отидох на старта, които едновременно бе и финал. И на шега им казах, че съм участник и ….., – Виктор посочи с ръка значката.
Очевидно организаторите не си бяха направили труда да погледнат в списъка с участниците, за това са го сметнали за последния дошъл до финала и са му връчили значката.
Ето така Виктор получи своята награда, макар и не заслужено….
