Туристите бъркат сградата на швейцарския парламент с църква. За да се избегне объркването, федералното правителство е решило да не се премахва от покрива на зданието националното знаме.
Това решение било взето в отговор на предложението на члена на парламента Ивет Естерман, която заявила, че туристите често бъркат сданието на парламента с църква, заради кръста, който се намира на фасадата на сградата.
Строителството на сградата на парламент е започнало през 1852 г., а през 1884 и 1902 година било разширено. Оттогава сградата е увенчана с две кули с куполи, които създават впечатление за църква.
Националният флаг се издига над сградата по време на парламентарните заседания, но сега, за да се избегнат грешките знамето ще се вее над сградата през цялата година.

„Да се нахранят 200 хиляди души само с един хляб“ – тази библейска история са реализирали мексиканските сладкари.
На централният площад в мексиканския град Сокало се появило огромно произведение на „сладкарското изкуство“. Дължината му била 1440 метра и тежало 9,3 тона.
Невероятният хляб е представен на общността като част от католическите празници. При приготвянето на това невероятно сладкарско произведение, украсено с захаросани цветове в зелено, бяло и червено, отговарящи на знамето на Мексико, са взели участие над 2 хиляди сладкари. Те са изразходвали 5 тона брашно, повече от 2 тона захар и маргарин, 900 кг мая, както и редица други традиционни съставки.
Мероприятието по представянето пред публика на големия хляб, начело с кмета на града Мигель Анхель Мансера, привлякло вниманието на десетки хиляди туристи и местни жители.
След представянето са раздадени, безплатно 200 хиляди парчета от огромния хляб на присъстващите.
Мексиканските сладкари вече няколко години приготвят хляб с огромни размери. Неговото традиционно представяне в град Сокало става на 6 януари, когато католиците отбелязват Богоявление.

Терминът е предложен през 1989 г. от френския учен Роджър Брюне за обозначаване на най-развития икономически район в Европа.
Брюне разделил Европа на активни и пасивни райони. Нарекъл индустриално развитата част на Европа „Boom Banana“ – „преуспяващ, процъфтяващ банан“. Синият цвят в заглавието показва цвета на знамето на обединена Европа.
“ Синият банан “ е определена територията на Централна Европа с изключително икономическо значение, превишаваща американските Босваш, Чипитс, Сансан или азиатските крайбрежни мегаполиси в Китай и Япония. Това е най-гъсто населената част на Европа, около 110 милиона души. „Синият банан“ се е формирал в естествените условия на пазарната икономика, а не от работата на някой орган.
Северният край на „Синият банан“ покрива старите центрове за добиване на стомана и въглища около Манчестър и Бирмингам. По-нататък минава през Великобритания и Лондонската агломерация. Своя завой „бананът“ прави като минава през северната част на Белгия, южната част на Нидерландия, Рандштад, Рурския регион, а също Дюселдорф и агломерацията на Кьолн-Бон.
По-нататък заедно с река Рейн включва Франкфурт на Майн и Рейнско-Майския регион, след това през метрополитенските ареали Рейн-Негър и Щутгарт се отправя през Швейцария и отива на северо-запад в Италия, в градовете Торино, Милано и Генуа.
При разработването на тази идея е предложен модел на така наречения „златен банан“. „Златният банан“ се образува от „Синият банан“  с крайбрежието на Средиземно море (с градовете Ница, Марсилия, Монпелие и Барселона) до Валенсия, Испания.

Знамето  на САЩ се изменяло всеки път, когато към държавата се прибавял нов щат, прибавяли нова звезда.

За последен път знамето било променено през 1950 г., когато били добавени като щатове Хавай и Аляска.

На прзидента били предложени 1500 проекта за разположение на звездите върху знамето. Бил одобрен проектът на 18-годишният Робърт Хефт. Първоначално той дал проекта си на учителя си в училище и получил за него четири минус. Учителят му обещал, че ако проектът му бъде одобрен от Конгреса на САЩ, той ще поправи оценката.

Така се случило, че оценката била поправена на петица.

Един шивач имал страст да си изрязва доста големи парчета плат и други тъкани, които му донасяли клиентите. Съвестта не могла да оправдае действията му, но той не слушал вътрешния си глас и продължавал все така.
Веднъж сънувал, че стои пред Върховния съдия. Той опитвал да се защити като казал:
– Аз съм честен човек и на никого не съм причинил зло.
Но изведнъж пред него се развяло огромно знаме, състоящо се от всички парчета тъкани, които той е взел от клиентите. Тогава той навел глава и повече не казал нищо.
Блед и развълнуван разказал на сутринта страшния сън на учениците си. Помолил ги:
– Когато видите, че имам желание да отрежа парче плат за себе си, напомняйте ми какво съм видял в съня си.
Минало много време. Шивачът все още бил под влияние на съня и на учениците му не им било нужно да му напомнят за него.
Но за беда един от клиентите изпратил скъпа чудесна материя. Съблазънта била голяма и шивачът не устоял. Напразно учениците му напомняли за страшния сън.
– Млъкнете, – казал шивачът, – аз отлично си спомням, че на това знаме нямаше такава материя.
Бедния човек! Той се стараел да убеди съвестта си и оставал във хватката на изкушението.
Съвестта е тихия глас на Бога, нравственото съзнание, моралното усещане у човека, вътрешното разбиране за добро и зло. Това е съкровеното място у човека, в което той одобрява или осъжда всяка постъпка, определя качеството на всяко действие.Тук се заражда чувството подбуждащо към истина и доброта, отвращава от лъжата и злото.
Съвестта е най-добрата нравоучителна книга, която притежаваме. В нея често трябва да се заглеждаме. Нашата съвест е непогрешим съдия, докато не я убием.