Както в народна медицина, така и в официалната признават, че брезата и нейните компоненти имат лечебен ефект. В брезата се съдържа бетулин или брезов камфор.
Първо в САЩ това вещество със своите специални биологични свойства е станало известно като „бялото злато“.
Бетулинът равномерно се изпарява от стелките и има терапевтичен ефект: намалява изпотяването на краката, премахва гъбички, бактерии, мирис; прониква през кожата в кръвта, лекува болки в ставите, премахва умората в крака, повишава устойчивостта на организма към болести и развитието на рак.
Днес бетулинът строго се проучва от имунолози и онколози! Лекарите имат големи надежди, че бетулин лесно ще се справят с ниската имунната защита на организма и развитието на рак.
Когато сте в гората, сложете краката си върху отдавна паднала бреза. Дървесината се е превърнала в прах, но дървото е добре запазено.
Странно, но факте е, че на войници и офицери от царската армия никога не са имали гъбични заболявания, докато са вървели в ботуши със стелки, изработени от брезова кора!
Как можете сами да си направите такива стелки?
Парче от бреза се измива с топла вода, отделя се белия слой чрез разслояване.
За стелката е необходимо да се получи парче с дебелина максимум 1мм. Броят на детайлите на стелките е 4, тъй като те са двуслойни и 2 по 2 се залепват. След залепване, стелките се поставят под преса.

Исус Христос е бил екзекутиран, погребан и възкръсна. Изненадани ли сте? Не? Самата същност на всичко това е неговата смърт и нищо повече.
Разпятието. През цялата човешка история този искрящ диамант непреодолимо влече и примамва към себе си. Неговата трагедия привлича към него всички страдащи. Неговата надежда зове всички търсещи.
Кръста. Колко чудно е това оръдие за наказание! Какво ли не се е случвало с него в историята на човечеството! Кръстът е бил боготворен и презиран, покриван е със злато и е изгарян на клада, носен е на гърдите близо до сърцето и са го хвърляли на боклука. Всичко се е случвало, но никой не е преминал равнодушен край него. Кръстът просто не остава такава възможност.
Опитайте се да не забележите, когато приковават към дървото едно от най-невероятните обръщения към човечеството.
Разпънатият на него Дърводелец утвърждава, че Той е Бог слязъл на земята. Свят! Вечен! Победителят над смъртта!
Ако това е така, това е повратна точка в историята на човечеството, а ако ли не е, то това е най-голямото заблуждение.
Именно това прави кръстът, което е – същността на всичко. Тази трагедия отне жилото на смъртта и милостта изплати дълговете ни.
Погледнете по-внимателно в Самият Месия. Евреин, чиято смърт измени света и  влиянието Му не може да се сравнява с нищо преди, нито след това.
Не е чудно, че са го нарекли Спасителят.

Един владетел повикал всички свои приближени. Когато те пристигнали, той им показал голяма и красива перла и настоял всеки да назове цената ѝ.
Първият я оценил:
– 40 торби злато.
Владетелят му казал:
– Ще я счупи.
Човекът паднал на колене и помолил:
– Не бива да се унищожава такава скъпоценност, това ще ощети хазната ви.
Владетелят го наградил с халат.
Следващият също искал да получи награда, за това оценил перлата за половин царство. След като владетелят поискал да я счупи, този човек му казал:
– Не бива да се унищожава такава красота – и съответно получил награда.
Така почти всички присъстващи получили награда.
Дошъл ред на синът на владетелят. На поставеният въпрос за цената младежът отговорил:
– Цената ѝ е много по-голяма, отколкото мога да предложа.
– Тогава я разбий, – казал владетелят.
Малдежът хвърлил перлата и тя се разбила на парчета.
Всички се разкрещяли, че това може да направи само този, който не е верен на господаря си.
На което синът отговорил:
– Мислите се за много мъдри, но на владетелят е по-скъпоценна искреността на поданиците му, отколкото всяко бижу. И когато вие отказвахте да се разбие перлата, вие мислихте не за цеността ѝ, а за подаръците, които ще получите.
Всички присъстващи навели глави и се покаяли.

Представител на регионалния бизнес Олег Марковчук е разработил ново устройство за златодобиване. Чрез него се извлича от рудата 20-25 % повече благородни метали.
Разработката е на омския инженер Олег Марковчук. Тя помага на миньорите да добиват 25 % повече злато и благородни метали. Устройството сортира малките късове злато и намалява загубата на ценни метали.
През пролетта на 2014 г. първият прототип докарали в Магадан. Златотърсачите оценили изобретението и помолили за модул през новия сезон.
Стойността на модула е 1 милион рубли. Той се самоизплаща за 1,5 месеца. Миньорите от цяла Русия и близките страни са се наредили на опашка за да го закупят.
Единственият конкурент, който напомня на устройството на инженер Марковчук е американският апарат Кнелсон. Апаратът на Кнелсон също очиства рудата, но загубата на злато е по-голяма. Рудата се промива няколко пъти на час. Освен това, Омската разработка работи без допълнително обслужване няколко дни.

Пак е 8-ми март. Какво може да се случи на този ден? Каквото и да стане, то ще е без нашето мъжко съгласие.
В нощта на 7-ми срещу 8-ми на всички мъже, освен тези, които са в командировка им се вдига кръвното, но от здравеопазването мълчат, не предупреждават, че е опасно.
Според статистиката, повечето от мъжете, които са почнали да поздравяват жените преди 70 години, сега имат блед вид и отпусната кожа.
Къде е този поет, който е крещял: „не може да се живее без жени на света“? Жените ги има, но не и него.
В първобитната мезозойска ера относно подаръците е било къде по-лесно. Натурална кожа, костенурски гребени, слонови кости, широк асортимент.
Какво щеше да стане ако жените ги нямаше?
Въздухът щеше да стане по-чист, защото парфюмерията нямаше да съществува.
И златото ще получава повече златни и валутни резерви в Националната банка. Златоносните вени, между другото, вече намаляват! А златоносни жени? !
И все пак, ако не са жените, картинката щеше да бъде много тъжна. Няма да има на кого да си даваме заплатата, а в градския транспорт всички щяхме да сме седнали.
Добре де, нека има 8-ми март, нека е празник. Но трябва ли да се празнува изобщо?
Може би не ние, а те трябва да ни поздравяват. А може би празниците трябва да се редуват, днес женски, утре мъжки и т. н., за да привикнем. Възможно е, не идеята да е виновна, а самия процес.
Не може ли по-просто и по-спокойно да се живее? Например, цялата година да е празник и всеки живот да е празник. Може би това е истинският празник, а не международения.