На остров Пуерто Рико е разположена обсерваторията Аресибо.

Повърхността на рефлектора се състои от 38,778 перфорирани алуминиеви панели, всеки с размери около 1 × 2 метра, поддържани от мрежа състояща се от стоманени въжета.

Тази конструкция е прозрачна за слънчевите лъчи. Тя виси на няколко метра от земята.

Под рефлектора може да се застане и с кола.

На земята под рефлектора расте сенколюбива растителност.

Американското желязно дърво своеобразно се разправя с паразитите. Неговата родина е пустинята Колорадо.

На него често се появяват занесени птици и вятър донася семена на пустинния родственик на имела, форадендрона, постоянно живущ на бобовите дървета.

Веднага след това покълналото се въвежда в кората на церциса, който отделя дъвка, която се събира около малкият паразит и постепенно се втвърдява.

При силен вятър дъвката се отчупва и пада на земята, а с нея и паразита.

Ако Той знае, защо трябва да се молим? Молитвата не е за да получите отговор на прошенията си, това е съвършено и пълно единение с Бога.

Ако ние се молим само, за да получим отговор, ще Му се сърдим, ако не ни отговори така, както очакваме. Но ако така постъпваме нямаме единство с Господа.

Ние сме за това на земята, за да бъдем живи примери за Божията благодат.

Достигнали ли сте такава близост с Бог, че желаете да живеете в молитва, защото Господ Исус Христос е живял с молитва?

Когато нямате отговор на молитвите си, не трябва да вините някого за това.

Внимателно погледнете и ще намерите причина, която е поучителна за вас, а не за някой друг.

Ако ти не Му се довериш, на кого друг би могъл да уповаеш!

На Бог можем да доверим всичките си планове, Той не пропуска нито един, с изключение на тези, който трябва да се унищожат за твое добро.

Бог ще изпълни всички онези, които Го прославят.

Можете напълно да Му се доверите за своя избор и да му дадете да избере за вас правилното, То знае кое е по-добро за нас.

Животът не е капитал, който трябва да се изтегли от света, а такъв, който трябва да се вложи и да се пусне в оборот на земята.

Древните индиански племена от Южна Америка използвали картофите не само за храна, но дори им се покланяли в продължение на много години.

Преди картофът да стане известен на готвачите, французойките украсявали с него косите си и правели букети от него.

Дълго време в Германия не знаели, че картофът е полезен. Сред екзотичните растения в дворцовите цветни лехи, цвета на картофа се смятал за небивал разкош, но на никой не му идвало на ум да разкопае земята около растението и да събере корените му за храна.

В много страни картофите не се изкоренявали, за да се използват грудките им за храна, а се отглеждали заради зелените плодове, които съдържали семена.

Ето защо селяните го наричат „дяволската ябълка“ и отказват да го ядат, а в много европейски страни дори са известни „картофените бунтове“.

В Европа картофът получил признание, когато станал мощно оръдие в борбата срещу скорбута.