Идеята за „невидими“ сандали дошла на знаменития дизайнер още в годините на Втората световна война, когато традиционният материал за обувки бил много скъп.

Веднъж Ферагамо наблюдавал как италианските рибари хвърлят мрежа и му хрумнало: „Защо да не направя горната част на обувката от найлонови прозрачни ремъци“?

Своя модел той предложил след войната, през 1947 г. Даже взел наградата на Нейман Маркус.

Към найлонова горна част на сандала била добавена клинообразна пета. В резултат на това се създавало усещане, че краката на жената сякаш се движат над земята.

Въпреки „икономическия“ замисъл, тези обувки стрували скъпо, а изглеждали излишно лаконични.

Във вестниците тогава написали: „Защо да купувате невидимите обувки за 29.85 долара, след като на същата цена можете да си купите четири тона въглища?“

Новаторството на Ферагамо оценили чак през 1960 г. Оказало се, че присъствието на отсъстващото може да бъде привлекателно.

Учени от университета в Аризона са създали нов инструмент, който ще предсказва подземните трусове, които възникват вследствие на изпомпване на отпадни води или добиване на нефт и газ.

Група геофизици в продължение на три години са анализирали работата на радиолокационния прибор InSAR  на японския спътник ALOS.

Оказало се, че данните получени с помощта на този инструмент, дава възможност да се фиксира деформация на земята по-нагоре от мястото на добива, на места, в които в бъдеще ще се появят земетресения.

Такава деформация учените открили над кладенеца Тимпсон в щата Тексас. След две години на това място станало земетресение с магнитут 4,8 бала.

Поради изпомпване на вода или добиване на нефт изменението на налягането в земните слоеве създава напрежение в пластовете на земята. Тези пластове се „плъзгат“, което води до възникване на земетресение.

Лисабон е известен с мекия си климат. В столицата на Португалия са характерни топлите зими. Средните температури от декември до февруари са 15 ° C през деня и 8 ° С през нощта.

Това е един от най-старите градове в света, който не само е запазил, но и значително е увеличил населението си. Смята се, че града е на повече от 2800 години.

Интересното е, че улиците на града и досега са запазили черно бялата си цветова гама. Това е заради покровителя на града Свети Викентий.

Смята се, че черният цвят представлява облеклото, което е носел светецът, а белия цвят екипировката на християнските кръстоносци, изгонили маврите.

На 1 ноември 1755 г. земетресение почти изтрило Лисабон от лицето на земята. За това градът е трябвало да се възстанови отново.

Предстоеше вторият полуфинал на състезанието на пет хиляди метра. Всички много се вълнуваха от предстоящото бягане.

Състезателките се подредиха и след сигнала всяка се устреми към победата.

Изведнъж Ники падна, след нея бягаше Ани, която се спъна в падналата пред нея и също се строполи на земята, контузвайки крака си.

Те изобщо не бяха се срещали до сега. Не се познаваха, но се случи да бъдат заедно в тази ситуация.

Ани успя да стане, но разбра, че няма да може да продължи по-нататък бе получила сериозна травма на крака си, но реши да помогне на падналата си съперница да стане.

В този момент Ники дойде на себе си и попита:

– Какво става?

В този миг усети ръка на рамото си и глас на момиче навярно спортистка като нея, които ѝ каза:

– Ставай, ставай трябва да завършим това.

– Да права сте, – все още зашеметена и малко шокирана каза Ники. – Това е състезание. Ние трябва да го завършим…

Когато стигнаха финала подкрепяйки се, те се прегърнаха и се поздравиха. А след това Ники сложи куцукащата Ани на инвалидния стол и ѝ каза:

– Никога няма да забравя , как се докосна до рамото ми и ме насърчи: „Ставай, ставай …“. Ти си истинско въплъщение на спортсменския дух.

Хубавото бе, че травмата на Ани не беше сериозна.

Въпреки, че момичетата бяха финиширали последни, лекоатлетическата федерация допусна и двете да участват във финала.

Последните столетия научните открития се появяват толкова често, че човек не може да ги проследи. Всички тези новости са изменили живота ни и са издигнали науката на по-високо ниво.

Но понякога някои открития са невероятни. Просто някой сам е конструирал нещо, а после го обявил за древна находка и т.н.

За да не бъдем в бъдеще лековерни, не е лошо от време на време да си спомняме някои от фалшификациите в областта на науката.

Такова е и откриването на гиганта от Кардифа.

Вкаменено тяло на човек дълго около 3 метра било намерено от група работници, когато копаели кладенец.
Истината е, че атеистът  Джордж Хъл е създал тази гигантска шега за приятел си, който бил убеден, че Земята някога е била обитавана от гиганти, както се казва в Библията.

По-късно Хъл се съдил с някой си Пити Барнъм, който решил да пресъздаде гигантите. Хъл загубил делото, защото не могъл да докаже, че първият гигант е изваял самия той.