Привечер Зоя седеше в кухнята и съзерцаваше тъмните сенки на дърветата, които се бяха удължили от последните слънчеви лъчи. Така я завари майка ѝ пред чаша чай, със зареян поглед в нищото.

– Много ли стара изглеждам, мамо? – попита Зоя с прикрит страх в гласа си.

– По-стара от миналата година и по-малко от следващата, – засмя се майка ѝ.

– Животът си лети, – с тъга прошепна Зоя.- Погледни ме на какво съм заприличала.

– На твоите години животът минава бързо, – изкашля се майка ѝ, – човек живее безрасъдно, все едно цяла вечност ще изкара тук на земята. Виж, моите дни се топят като ланския сняг, дори не знам къде ми се губят часовете?

– Мислиш ли, че някой все още може да ме хареса и да се влюби в мен?

– Аз бих попитала друго. Дали ти ще намериш човек, в когото да се влюбиш? – въздъхна майка ѝ. – Щастието, за което толкова много хора жадуват, идва от любов, която се отдава.

– За влюбване, – засмя се Зоя, – не се съмнявам, че ще мога ….все още!

– Утре всичко може да се случи с мен и ти ще останеш сама. Омръзна ми да ти повтарям да се ожениш.

– За кого, мамо? – засмя се Зоя.

– За Гошо, той е добро момче, рядко се срещат такива грижовни и любвеобилни хора, като него.

– Гошо ми е само приятел, – каза Зоя, – на него всичко мога да му каже, не веднъж ме е утешавал, но да се оженя за него …… О, не, – и Зоя направи кисела физиономия.

– Тогава защо ходиш с него навсякъде и го дрънкаш за щяло и нещяло?  Нали за това е мъжът, да те подкрепя, да те разбере, да те утешава, ……

– Мамо, ти нищо не разбираш от мъже, – скочи Зоя от стола.

За нея майка ѝ имаше остарели представи, които не се вместваха в нейните разбирания. Но и с нейните „модерни“ схващания до сега не си бе избрала подходящ мъж за съпруг.

Една гъсеница си пълзяла бавно в една красива градина. Срещу нея се задала разбързала се за някъде мравка.

– Махай се от пътя ми! – разкрещяла се мравката. Не стой на пътя на по-висшестоящите от теб. Под достойнството ми е да говоря с такива низши създания като теб!

Гъсеницата продължила  спокойно пътя си, изкачвайки се по стъблото на едно цвете. Там тя се свила и се превърнала в копринен пашкул, от който на другата сутрин излязла красива пеперуда.

Пеперудата се издигнала във въздуха. По едно време съзряла на земята същата мравка, която ѝ се присмивала предния ден. Мравката погледнала нагоре и се смаяла.

– Гордо създание! – провикнала се пеперудата от високо. – Няма на света толкова низше същество, което да не може някой ден да се издигне високо над онези, които са се мислили за по-добри от него.

Религиозни групи на различни култове са започнали да съществуват, откакто хората са се научили да обменят информация. Много от тях се основава на вярата в предсказания или религиозните убеждения за уникалните явления.
Кодекс от правила и еднакво мислене, обединяват вярващите в тях. Някои от хората са привлечени от страх, други от интерес, а трети от любопитство. Прекомерното увлечение към нещо води до неконтролируема болезнена зависимост.
Всички култове по различен начин гледат на света и се отделят от останалата част на обществото.
В сектата на „Източната мълния“ вяват, че Исус се намира на земята сред нас и той се ръководи от догмите на тяхната секта.
Този китайски култ е бил замесен в отвличания и други престъпления срещу християните. Те използват секса като ритуал за влизане в култа. Членове прекарват живота си в подземни църкви и се противопоставят на Комунистическата партия на Китай.
Култът е свързана с движението на опозицията на правителството. Например, с движението на „Тайпинг“, оглавявано от измамници, които наричат ​​себе си братя и сестри на Исус, и са организирали въстание.

Може и да отричаме ​​съществуването на злото, да вярваме, че светът е пълен основно с добри хора. Хора, които са безкористни и винаги мисли за другите.
Но в този мироглед има проблем. Той не пасва с реалността. Просто включете телевизора или вземете вестника. Нашият свят е пълен с разбити взаимоотношения, нарушени обещания, изнасилване, малтретиране, убийство, блудства с деца, тероризъм, както и всички видове зло. Злото е навсякъде около нас.
В Библията се казва, че поради нашата природа, ние преди всичко мислим за себе си. Никой от нас, естествено, не мисли за това, което е най-добро за света около нас или какво иска Бог от нас. Вместо това, ние се концентрираме върху това, което е лесно, удобно и желателно.
И когато Бог погледна на земята в дните на Ной вероятно си е казал: „Каква бъркотия! Какво са направили хората със себе си, с другите, с планетата и с това, което съм им дал? Те са прецакали всичко“.
И в Библията се казва, че Бог се “ … огорчи се в сърцето Си“.
Така Бог чувства състоянието на света днес. То разбива сърцето му.
Съществуването на злото доказва необходимостта от ад. Небето е перфектно, но никой от нас не е перфектен.
Но ние имаме още една възможност. В Библията се казва, че въпреки нашето несъвършенство, поради греха, Исус плати цената за нашите грехове.
Можем да прекараме вечността с Исус, вместо да сме отделени от Бога в ада.

Много хора питат: “ Накъде отива светът? Ще се подобри ли нашия живот или ще се срине?
Христос се моли така: “ … да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята“. Някога тази молитва, с която се молим, ще бъде изпълнена.
Последната глава на историята няма да бъде написана от хора, независимо дали те са добри или лоши. Тази глава ще бъде написана от самия Бог и Той непременно ще я напише.
Някой ден човечеството ще се изправи пред собственото си самоунищожение. Бог ще се намеси в световната история. Това може да се случи утре, а може и след хиляда години. Но изходът е вече предрешен. Бъдещето принадлежи на божието царство.
Винаги помнете, ако вие служите на Царя, вие сте от страната на победителите!