В Китай местен жител по време на почистване на една стая намерил застрашен от изчезване вид животно. Това бил дългоухият пустинен гризач.

Мъжът предал намереното животно на служителите по защита на горите. За сега дългоухият пустинен гризач е пуснат на свобода.

Този гризач е в списъка от 100 вида животни, които са застрашени от изчезване.

Според Световния съюз за опазване на природата, видът е наистина „застрашен“.

Представете си, че живеете в дом, около който няма детска площадка, а тревните площи са заети от автомобили и зиме, и лете. Лошото е, че децата няма къде да играят.

Този проблем е познат за жителите на по-големите градове. Например, Лондон особено през първата половина на 20 век. Вярно е, че автомобилите тогава са били малко, но и дворовете също.

Тогава американката Ема Рид през 1922 г. е патентовала идея за детски клетки, заместител на място, където децата могат да си „играят“ навън. Тази клетка се поставяла на прозореца отвън.

Лондонският градски съвет реализирал тази идея в няколко гъсто населени район.

В оригиналния патент имало наклонен покрив за защита от сняг и дъжд, но очевидно са решили да го икономисат.

Интересно, това място дали е били достатъчно за движение и игра на едно по-голямо дете?

Някои известни обекти днес се намират под заплахата от изчезване.

Великата китайска стена се е превърнала в символ на трудолюбие, надеждност и защита от враговете.

Посещават я огромно количество туристи. И всеки от тях се старае да вземе от нея камък за спомен.

Други се опитват да откъртят камъни за продажба, а местните жители взимат по-малко материал от стените на този исторически строеж за строителство.

Освен тези неща, стената е подложена на ерозия, причинена от пясъчните бури.

Учените за констатирали, че до момента вече е унищожен повече от 20% от този великолепен строеж, което се равнява на две хиляди километра.

Изследователи от Университета Джордж Мейсън са открили 48 антимикробни пептиди в кръвната плазма на най-големият гущер в света  – комодския варан.

Този вид се среща само на индонезийския остров Комодо и три съседни острови. Дължината на тялото му може да достигне три метра, а теглото му надвишава 80 кг.

Слюнката на тези животни съдържа до петдесет вида бактерии (включително Enterobacteriaceae, Staphylococcus sciuri, Enterococcus faecalis), за това варана не се нуждае от мощна имунна защита.

Един от механизмите на имунната система са антимикробни пептиди в кръвта на животните – малки белтъчни молекули от 12-50 аминокиселини, които имат антибактериална активност.

Учените изследвали по-рано антимикробните пептиди в кръвта на крокодилите, решили да ги извлекат от кръвта на комодския варан.

Те използвали отрицателно заредени частици на хидрогела, за да уловят тези пептиди, които носят положителен заряд. След това, съставът на пептидите се определя чрез мас-спектроскопия.

Осем открити пептиди се изследват за активност срещу две опасни бактерии: Pseudomonas Aeruginosa и стафилококус ауреус (Staphylococcus Aureus).

Седем вещества са показали антимикробна активност срещу бактерии, а един пептид – само срещу Pseudomonas Aeruginosa.

Учените считат, че по-нататъшното изследване на пептиди в кръвта на комодските гущери може да помогне в създаването на нови методи на лечение, включително и срещу бактерии, които са устойчиви спрямо съществуващите антибиотици.

Когато Анета беше малка се страхуваше да стои в къщи, защото майка ѝ бе алкохоличка. Тя я биеше, дърпаше за косите и крещеше:

– Ти си моето наказание……Заради теб си съсипах живота……Къде е онзи красавец сега да види, какво копие е сътворил…

А след това плачеше, прегръщаше малкото телце на Анета и мълвеше:

– Прости ми, дете, аз съм пропаднала жена……. алкохоличка.

Анета бягаше от прегръдките на майка си и се криеше в градината сред люляковите храсти. Там се чувстваше по-сигурна.

Гъстите им листа се извиваха нагоре, а духнеше ли вятър свеждаха клони към земята. Така се образуваше пространство, където можеше да се скрие.

Там бе тъмно, но през люляковите клончета виждаше слънцето.

– Тук никой не ме вижда, – шепнеше малкото момиченце.

Чувстваше се сигурна скрита в люляковите храсти.

Анета е вече голяма. Майка ѝ отдавна почина и я остави съвсем сама. Сега светът за младото момиче също изглеждаше плашещо място, както порутения ѝ дом едно време.

И как няма да е? Новините са изпълнени със съобщения за земетресения, наводнения, пожари, епидемии, терористични атаки, жестоки убийства, финансова криза.

Но сега тя не се нуждаеше от конкретно място, където да се скрие от ужасите в този свят. Чрез Исус Христос бе благословена с „Божия мир, който никой ум не може да схване“.

Сега Анета имаше сигурно свое прибежище, което никой не можеше да ѝ отнеме. Да, Бог бе нейната закрила и защита.