В живота ни се случва да попаднем в различни бури. Обикновено тези сътресения са от личен характер, като финансови затруднения, проблеми в семейството, болести, предателство от приятели …

Но нас ни заплашват и друг вид бури, които също могат да потопят нашата лодка, като придобиване, секуларизация, падане на нравите, социална несправедливост, тероризъм,  война, ….

Спомняш ли си как Исус и учениците Му паднаха в ужасна буря в средата на Галилейското езеро?

Учениците започнаха да се паникьосват, а Исус просто заспа.  Той беше спокоен, защото знаеше, че всичко е в ръцете на Бога. Освен това Исус имаше власт над бурята и тя утихна след като Той и заповяда: „Мълчи! Утихни!“

Словото Му винаги може да укроти вълнението на нашия живот. Каква буря ви застрашава? Остани близо до Исус, защото Неговото Слово има власт на всякакви вълни!

Цветът на Victoria amazonica живее около 48 часа. за това време мени не само цвета си, но и пола си.

Първата вечер големият бял цвят има женски пол. Той привлича насекомите да го опрашат чрез силен аромат на ананас, а след това се затварят за деня.

На втората вечер цветът е вече пурпурен. Той има мъжки пол и няма миризма. Отново нацяло се разтваря, за да освободи насекомите със цветния прашец, които се отправят да търсят друг екземпляр на Victoria amazonica.

След това цветът се затваря и отива под водата. Неговата мисия е приключена.

В колекцията на „Аптекарската градина“ на Московския държавен университет се намират пет екземпляра от Victoria amazonica.

За първи път в Москва Victoria amazonica се отглежда и разцъфтява преди 108 години.

През 1908 г. тя е била в Ботаническата градина на Московския държавен университет. От тогава в Московската ботаническа градина се отглеждали такива цветя всяка година и то с не малък успех, но само до 1915 г., когато Victoria amazonica е прекратила съществуването си поради липса на топливо, следствие от суровите условия на войната.

След десетгодишно прекъсване Victoria amazonica отново е разцъфтяла през 1924 г. и така до 1960 г, когато поради затруднения и постепенно съкращение на финансите за градината, тя отново изчезнала.

Щайниц имал финансови затруднения и си изкарвал прехраната като играел в кафене „Гамбит“. Веднъж той намерил подходящ партньор, който плащал по фунт за всяка загубена партия.

Щайниц му давал коня си предврително и независимо от това печелел.

Един от приятелите на шампиона го посъветвал:

– Така ще загубиш всичките си клиенти, ако само ги побеждаваш. Понякога е полезно и да загубиш.

На Щайниц този съвет му изглеждал разумен. В една от партиите, умишлено поставил офицера и се признал за победен.

Смесил фигурите и отново започнал да ги нарежда. Но всичко било дотук. Щастливият човек скочил от стола и радостно възкликнал:

– Аз спечелих срещу световния шампион! Мечтата ми се сбъдна!

И с тези думи той изтичал на улицата и повече никога повече не дошъл в кафенето.

Бяха изминали пет години, откакто Донка за първи път прекрачи прага на университета. Тя завърши с отличен успех специалността си и бе поканена да остане на работа в учебното заведение, което бе завършила.

Надежди, мечти, очаквания, всичко се бе събрало в тази покана. Очертаваше се бъдеще, за което отдавна Донка си мечтаеше.

Тези дни тя имаше проблем с една от задачите, които ѝ бе възложил един от професорите. Трябваше да предаде работата си на другия ден и нямаше никакво време да поправя грешките си.

Донка бе много напрегната и стресирана. Не виждаше изход от създалата се ситуация.

На другия ден тя трябваше да ръководи упражненията на група студенти. След занятието един от младежите я попита:

– Можете ли да ми отговорите на въпроса, колко е пет плюс две?

Въпросът ядоса Донка. Тя бе напълно сигурна че студент от четвърти курс, какъвто бе Дамян, може сам да си отговори на въпроса.

Донка се намръщи и му каза:

– Ти знаеш отговора – седем. Защо ме питаш?

Той се усмихна топло и отговори:

– Не, съвсем не исках да ви засегна или да се подигравам с вас. Според вашата математика пет плюс две е седем, но не и според Божията.

Донка се заслуша в думите на студента внимателно. Тя усещаше, че тук се крие нещо повече от проста математика.

Дамян прибра буйния си перчем и спокойно обясни:

– За Бога пет плюс две е повече от пет хиляди, защото Той може да нахрани пет хиляди души само с два хляба и пет риби.

Този оригинален отговор помогна на Донка да преодолее стреса и да се успокои. Замисли се върху казаното от Дамян и се помоли:

– Господи, моля Те помогни ми.

За нейна изненада професорът разбра затрудненията ѝ и даде на Донка още една седмица отсрочка.

„Да, Бог е с нас, – каза си Донка, – Той винаги е с нас и ни дава надежда и мир. За Бога няма нищо невъзможно“.

Радостни сълзи заляха бузите ѝ. Тя не беше сама, Бог нямаше да я изостави. В кавито и обстоятелства да се намираше, тя можеше да очаква помощ единствено Него.

Още от началото на годината Дамян каза на майка си:

– Мамо, моля те, давай ми по два сандвича.

Моника изобщо не попита сина си, защо иска това, а продължи всеки ден да му приготвя двойна порция.

Тя си мислеше:

„Хубаво е, че синът ми има такъв апетит“.

Но веднъж не се сдържа и го попита:

– Миличък, ще ти стигне ли това?

– Това е за едно друго момче. То нищо не си носи за обяд. Изглежда в къщи нямат пари.

Моника бе изненадана и трогната от отзивчивостта на Дамян.

Оказа се, че семейството на това момче има големи затруднения. Майка сама възпитаваше сина си, но бе останала без работа и двамата едва свързваха двата края.

Известно време им се наложило да спят в колата и да се мият в обществените тоалетни.

Моника повече не попита за нищо сина си. Тя всеки ден му приготвяше двоен обяд.

Веднъж директорът на сина ѝ позвъни на Моника и я извика в училището. Там тя се запозна с майката на момчето, за което приготвяше допълнителен обяд всеки ден. Тази жена бе узнала за постъпката на Дамян и със сълзи на очи бе дошла да каже:

– Зная, че сте хранили сина ми и съм ви много благодарна. Сега вече намерих работа.

Жената предложи пари на Моника, за тези многобройни безплатни обеди, но тя не ги взе.

Добрата постъпка на Дамян ѝ подсказа, че тя може да направи много повече. Заедно с други жени събра определена сума и с нея платиха обедите в училищния стол на ученици, които не можеха да си го позволят.

„Аз те обичам, сине, – бе написала Моника на една бележка, която бе пъхнала в обяда му, – Гордея се със теб! Продължавай да постъпваш така и за в бъдеще“.

За да промениш света, не е нужно да свеждаш планини, достатъчно е да помогнеш, на този, който е до теб.