Мерилин Хики, преподавател от Денвър разказва за човек, който два пъти е спасяван от един и същ ангел в две различни страни.

За първи път Люис срещнал ангел, когато бил затворен в собствената си страна. През това време е имало усърдна молитва за него.

Веднъж през нощта при Люис дошъл човек облечен като полицай и му отворил вратата на килията. Той само му казал:

– Върви след мен!Люис забелязал нещо странно. Този човек изобщо не отварял вратите, те просто сами се разтваряли пред него. Когато излезли от затвора, човекът казал:

– Иди си в къщи!

И изчезнал. Тогава Люис разбрал, че е видял ангел.

По- късно той напуснал страната си и отишъл в Америка. Веднъж през нощта в Колорадо, когато трябвало да пресече планината, всички го предупреждавали, че ще ма снежна буря. Пътищата били непроходими. Но Люис знаел, че ако тази нощ не пресече планината, няма да може да отиде на предвиденото богослужение.

Няколко минути след като започнал прехода през планината, той видял на пътя човек. Спрял колата и го взел със себе си. По пътя беседвали за Божието царство. Когато минавали през един по-добре осветен участък, Люис забелязал, че „човека“ до него е същия, който го бил извел от затвора. Когато преминали планината, спътникът му се „изпарил“ от колата.

Ангелите са служебни духове, които се намесват във всяка трудна минута за нас и запазват живота ни, за да можем усърдно да служим на нашия Господ.

В историята на американските затвори има два случая, когато на подсъдимите са изменили мярката на наказание – от смърт на доживотен затвор. Но смъртта на електрическия стол все пак ги застигнала.

През 1989 г. Майкъл Андерсон Готвин сам си направил електрически стол. Той седял на металическа тоалетна чиния в килията си и едновременно с това поправял телевизор.

Затварянето на веригата станало, когато докоснал с език проводник.

През 1997 г. подобно произшествие се случило с Лоуренс Бейкар. Той също седял на метална тоалетна чиния и гледал телевизия със самоделно направени слушалки,

Основните нововъведения засягат престъпления срещу малолетни и непълнолетни. Списъкът е значително разширен.

Въведени са такива понятия като търговия с деца, проституция, педофилия, сексуално насилие, а също така съхраняване и разпространяване на детска порнография.

За тези престъпления наказанието е 12 години затвор.

Предвидени са и санкции за престъпления свързани с корупцията.

8 години затвор сега може да се получи и за разпространение на поверителна информация.

Новият кодекс ще влезе в сила от 1 септември.

На Филипините им затвор, за който знае цял свят. Своята известност той не дължи на своя контингент или суровите условия прилагани към затворниците, а благодарение на необичайния подход по въпроса за превъзпитание на престъпниците.

Администрацията на филипинския Провинциален център за задържане и рехабилитация в град Себу превъзпитава затворниците чрез танци. Тази методика има възпитателен ефект и е донесла на затвора световна слава.

Автор на тази идея е консултанта по безопасността Байрон Гарсиа, чиято дейност се заключавала в потушаване на бунтове. Той решил да съсредоточи усилията си към профилактика на престъпността и измислил интересно занимание за обитателите на затвора.

Първото видео с масови танци на затворници в затворнически униформи се появи в YouTube преди три години и тези кадри обходиха целия свят. От тогава затворнически записи на танци се появяват в Интернет постоянно. Престъпниците се превръщат в класически танцьори и се стараят да не пропуснат нито един световен хит. В града този затвор се е превърнал в туристическа атракция.

Въпреки това световната слава не се е отразила на условията на живот за затворниците, които както и по-рано живеят при строг режим. Спят на корави нарове в камери за 10 и повече човека и се хранят доста оскъдно.

Танците са неизменна точка от дневния ред и никой не пита затворниците за техните желания и предпочитания. От тренировки се освобождават болните и старците, а останалите се гонят масово на занятията и представленията. Много от тях с желание участват в тези мероприятия, тъй като тези занимания се явяват отдушник и единствената им радост в живота.

Двама от затворниците са направили танците своя професия и след като били освободени от затвора станали професионални танцьори.

Жителят на Ню Йорк Джордж С. Паркър е бил един от най-дръзките мошеници в историята на САЩ.

Той добре заработил като продавал на туристи забележителностите на града. Това съвсем не е шега.

Паркър е успял удачно да „продаде“ Статуята на свободата, Madison Square Garden, Метрополитън музей и Бруклинския мост.

Той не само се опирал на наивността на хората, но имал „офис“ и документи за собственост на обектите за продажба, разбира се фалшиви.

Той е бил осъден за измама три пъти, последния път е било през 1928 г. и е осъден на доживотен затвор в Синг Синг, където умира през 1936 година.

Историята на Паркър влязла в американската поп култура, където и до сега живее „мотото“ : „Ако смятате, че имам мост, защо да не ви го продам?“