Най-известната формулировка на любопитен икономически феномен е описана от Уодил Кетчингс и Уилям Фостър.
Тя изглежда така:
„Колкото повече отделяме за черни дни, толкова по-бързо те ще настъпят.“
За да се разбере това противоречие, съдържаща се в този феномен ни е нужна малко икономическа теория.
Ако по време на икономически спад голяма част от населението започва да спестява и се намалява търсенето на стоки, това от своя страна води до намаляване на доходите и като следствие се намалява нивото на икономиите и спестяванията.
Казано просто, получава се затворен кръг, когато потребителят изразходва по-малко средства, влошава благосъстоянието си.
В някои отношения парадокса на спестовността, прилича на проблема от теорията на игрите наречена „дилемата на затворника“. Действия, които са изгодни за всеки участник пооделно, са вредни за тях като цяло.

Председателят на Палестинската национална администрация Махмуд Абас е разпоредил да се изплатят по 50 хиляди долара на всеки бивш затворник от израелските затвори.
Става дума за 104 терористи убийци, 52 от които са излезли на свобода, осъдени до подписаното „съглашение Осло“.
Освободен от затвора убийци ще получават месечно “ пенсия“ , което е няколко пъти по-висока от средната заплата. Тези обезщетения ще бъдат изплатени от средствата, които влизат от международни спонсори.
От администрацията в Палестина обясняват, че това е “ жест на уважение“ към “ бойците от съпротивата „, които са прекарали десетилетия в затвора.
Нека си припомним кои са те.
52 от 104 терористи, освободени в рамките на „добра воля“, одобрен от правителството на Израел, са убили през 80-90 – те години 57 израелци, за което са получили доживотни присъди.
Почти никой от тях не се е покаял за своите престъпления. След освобождението, много от тях открито са заявили намерението си отново да се присъедини към „съпротивата“.

През 1941 г. Полският свещеник Максимилиан Колбе се оказал в Освиенцим.

Веднъж един от затворниците избягал. Заместник коменданта на лагера решил, че някой трябва да плати за това. За целта избрал десет човека, които трябвало да умрат от глад.

Един от обречените полският сержант Франтишек Гайовничек започнал да плаче и да споменава имената на жена си и децата си.

Тогава Колбе излязъл и предложил своя живот в замяна на живота на Франтишек. Неговата жертва била приета.

В едно зловонно място хвърлили и десетте жертви. Колбе продължавал да поддържа останалите събратя с молитва и песни. Три седмици по-късно той бил още жив.

Тогава нацистите решили да му бият смъртоносна инжекция.

През 1982 г. Максимилиан Колбе бил канонизиран.

Умението на една котка в ловуването, веднъж спасили човешки живот.
Въпросният човек бил сър Хенри Уайт, английски рицар от 15 век, който бил хвърлен в тъмницата и оставен да умре от глад.
Но гладния Хенри се сприятелил с една бездомна котка. И тя започнала да му носи някой и друг гълъб.
Така му поддържала живота, докато затворникът накрая бил освободен от своите приятели