Милена е естествена блондинка. Не можеше да се каже, че е глупава, но като се казва и при по-старите жени се получават гафове.
Заболя я ухото. Джипито ѝ предписа преди лягане да пъха тампон от памук в ухото, който предварително е намазан с мехлем. Дори ѝ бе обясни, как да го направи.
Но за беда, тампона остана в ухото, то стана горещо, а болката непоносима. Трябваше нещо да се направи.
Милена взе такси и отиде направо в болницата. Почака в приемната, докато сестрата я покани да влезе в кабинета.
Доктор Добромиров бе много уморен, тази нощ им бяха докарали хора от две катастрофирали коли, след това имаше пребит младеж след запой с приятели, един инсулт и инфаркт на двама възрастни, … с други думи много тежка нощ.
– Кажете от какво се оплаквате, – уморено каза Добромиров.
– Тази седмица ме болеше ухото, ходих при нашият лекар и той ме посъветва … – и тя му разказа цялата процедура с тампона и какво се бе случило.
– Елате и седнете на този стол, – каза Добромиров – и се приготви да измъкне от ухото на девойката чуждото тяло.
Приготви инструментите си и насочи огледалото, което висеше на челото му към злополучното ухо.
Той внимателно го огледа, но там нямаше нищо, смръщи вежди и високо каза:
– Странно, но в това ухо не виждам никакъв тампон.
Милена мило му се усмихна:
– Не е изненадващо, защото, това е другото ухо.
Добромиров повдигна рамене изненадано и попита:
– А защо не ми казахте още в началото?
– Вижте, аз не съм лекар. Та вие дори не ме попитате, кое е ухото. Предположих, че това си е някаква ваша методика ….. и не се намесих, не исках да ви се бъркам в работите.
Добромиров въздъхна дълбоко, загадъчно се усмихна и освободи ухото ѝ от тампона, който и създаваше неприятности.
