Много често чуваме за караници и кавги между децата в някое семейството. Нека си припомним историите за Ромул и Рем, Каин и Авел …..
За да избегнем тези кофликти се стремим да накараме децата си да се обичат и да си помагат. Но как постъпваме?
При недоразумение при децата казваме: „Тя е твоя сестра, ти трябва да я обичаш“, „Нима не обичаш брат си?“ или „Братята не се бият, а се обичат“.
И веднага след като те чуят подобни изказвания, веднага ще се постарават да направят точно обратното: ще се карат и бият. Или ще демонстрират, това, което искате, обучавайки се на лицемерие и умение да лъжат, за да изглеждат добри и послушни пред вас.
А причината за това е, че децата имат право на различни чувства.
И ако те не могат да се справят с конфликта, то в тях клокочи гняв, заради извършена несправедливост спрямо тях и той естесвено излиза навън. За това на повърхността съвсем не „избликват“ нежност и любов. Те са обидени и желаят да се възтанови справедливостта.
Наместа на възрастните в конфликта, с цел да възстановят мир и любов между сбилите се, още от самото начало е провалена. Даже е вредна. Изискването децата да изразяват чувства, които в момента изобщо не изпитват, обезценява любовта и я прави нещо малко и незначително.
Любовта е нежно чувство, която се подхранва от щастливите мигове, когато се прави нещо заедно, а също и от грижата, и добротата проявена един към друг. Но тя се убива със заповедта от родителя: „Обичай!“
Никак не е лесно да обичаш брат си или сестра си, такава любов не идва изведнъж. Тя много се различава от любовта към родителите, бабите и дядовците.
А чувството за вина: „Аз трябва да ги обичам, но чувствам съвсем друго“ е способно да създаде много беди при самооценката на детето. Искате ли това да се случи с вашите деца?

Всеки родител има свой собствен опит, който той е получил в детството си. Мнозина копират модела на възпитанието от семейството си.
Някои пък обратно, стремят се към противоположни методи на възпитание от тези провеждани в тяхното семейство. Те се стараят да намерят собствен подход към този проблем. В детството им родителите им често са ги принуждавали за едно или друго, за това те премахват всякакви ограничения и позволяват прекалено много неща на децата си.
Сериозни различия във възпитанието при родителите могат да възникнат поради различните им характери. В повечето случаи бащите се гневят, искат моментално изпълнение на заповедите и безпрекословно подчинение. А майката е мека по характер и угажда на всички капризи на детето.
Какви проблеми може да предизвика такава ситуация?
Детето е под напрежение. То не знае никога какво да очаква. Дали ще го накажат или похвалят за дадена постъпка. В такива ситуации детето започва да манипулира родителите си. То започва да хитрува и лъже.
Ако бащата се обърне строго към детето за неизпълнение на зададена работа, то обидено и със сълзи на очи тича при майка си, заявявайки, че баща му е лош. На детето му трябва внимание, сладкиш или подарък. Майката се съгласява, че бащата е много строг и по този начин му подкопава авторитета пред детето.
Бащата се ядосва и в семейството назрява конфликт. Той се чувства ненужен. Такива хора имат низко самочувствие, а зад маската на „деспота“ обикновенно се крие наранена натура.
Бащата също се нуждае от внимание, не по-малко от това към детето.
Родители, които в детството са преминали през насмешки, неудачи и унижения, искат в своите деца да видят непримирими личности.
Не познаващи в детството си нежност и любов, те не разбират, че силна личност може да се изгради само, когато има доверие, разбиране и одобрение от най-близките.

В сенчестите градини и по улиците на града растяха ябълки, круши и кайсии, а по зидовете се виеше едро грозде. Коритата на чешмите бяха пълни с прозрачна студена вода и горещината не беше толкова неприятна.

Наоколо се бяха насъбрали много хора. Човек можеше да оглушее от виковете на продавачите на вода и сладки.

В старата част на града беше тихо. Наоколо стърчаха развалини от къщи, срутени дувари, а по средата се издигаше постройка със малък купол и меден кръст на върха. До нея растеше овощна градина. Из градината сновяха хора с бели и зелени чалми.

Срещу храма на гяурите бе издигната бесилка. Под нея стоеше старец с голяма бяла брада и сини, като небето очи. Беше облечен с дълга ленена риза, а ръцете му бяха вързани отзад на гърба.

Главният молла се качи на ешафода, помоли се и се обърна към там стоящият владетел:

– О, защитнико на вярващите и покровител на исляма, позволи ни да изпълним височайшата ви заповед!

Владетелят кимна с глава:

– Разрешавам!

Главният молла, висок як мъж със зачервени бузи, се обърна към вързания старец:

– Ей, гяурино, нашият велик повелител разгледа греховете ти. Той не е съгласен, че на наша земя подържаш богуомразна църква, където с лъжа и коварство примамваше правоверните мюсюлмани, за да ги отклониш от истинската им вяра. За това нашият владетел те осъди на смърт. Какво е последното ти желание?

Старецът отрицателно поклати с глава.

– От вас нищо не искам. Моля само Бог да ми прости греховете!…. Щастлив съм, че бях удостоен да се жертвам за вярата.

Моллата погледна към владетеля. Той даде знак с ръка. Тогава моллата се обърна към палачите, които стояха от двете страни на стареца:

– Нашият милостив владетел заповядва да обесите този мъж.

Палачите надянаха примката на врата на стареца, преметната въжето през напречната греда на бесилката и задърпаха със всичка сила. Старецът се изпъна, потрепери и затихна.

Моллата отново се обърна към владетелят:

– О, най-велик от великите на нашата вяра, в продължение на много години тази църква служеше, като огнище за развращаване на правоверните. Тя бе убежище на всякакви злини и коварства. От нея се разпространяваха еретични писания из цялата ви подвластна земя. Разрешете да разрушим това гнездо на порока.

Владетелят кимна, съгласявайки се с предложението. Всички чалмалии с песни и проклятия се нахвърлиха върху църквата от всички страни. Първо хвърлиха примка на медния кръст и го свалиха на земята, после се заеха с купола. Облак прах покри небето….

От църквата остана само купчина развалини. А на бесилката се полюшваше от вятъра трупът на обесения старец…..

Той беше упорит и никой не можеше да му докаже нещо, с което не беше съгласен. Знаеше, че приятелят му е християнин, но не искаше  да чува нищо за Бога. Приятелят му го бе оставил на мира и вече не му говореше за своята вяра.

Но днес адвокатът Симеонов бе разстроен и искаше със всеки да се заяжда. Видя приятеля си Данчо и реши да си го изкара на него.

– Здравей, я ела да те попритисна малко, – започна Симеонов.  – Отдавна не си ми говорил за твоя Бог.

Данчо вдигна рамене:

– Нали не искаше да слушаш за Него?

– Твоя Бог нали е много добър? – заядливо започна Симеонов. – Защо има толкова много разводи? Ето и днес се ядосвах с двама съпрузи, които не отстъпваха и всеки смяташе себе си за прав.

Това бе сериозно предизвикателство, но Данчо знаеше, че има Един, Който го подкрепя и в такава ситуация, и за това реши да се облегне на Неговата мъдрост.

– Представи си, че Бог ти казва: – започна Данчо уверено, – “ Имам подарък за теб, той е прекрасен и съвършен израз на любовта ми към теб. Ще ти подаря спътник в живота, които ще те обича и цени. Взаимоотношенията ти с него ще изкарват най-доброто от теб. Ще ходи с теб навсякъде и ще те насърчава. Ще те подкрепя, когато паднеш духом. Ще ти вярва и ще ти се доверява. Плодът на тази връзка ще бъдат децата ви, които много ще обичате“. Но Бог ще вдигне единият си пръст с предупреждение: „Не прелюбодействай!“ Смяташ ли, че тази заповед има за цел да ограничи вашето щастие?

За Симеонов това си беше явно ограничение, но замълча, за да чуе останалите доводи на приятеля си.

– В никакъв случай! – каза Данчо. – Неговата цел е да ви предпази. Какво се случва, когато възприемаме брачните клетви като нещо обвързващо и ограничаващо? Какво става, когато пренебрегнем Божието предупреждение и се впуснем в поредната връзка? Тогава в любящите отношения с брачния партньор се появяват пукнатини. Доверието се разпада. Гузното чувство за вина подхранва корените на огорчението. А нима мислиш, че децата са слепи за всичко това? Тези разбити взаимоотношения въздействат и върху тях.

Симеонов беше навел глава. В това, което каза приятелят му имаше истина. Но, … червейчто на съмнението отново го зачовърка.

Данчо виждайки разколебаването на приятеля си продължи:

– Бог знае какви са последствията от греха и за това ни предупреждава. Той не желае да му се подаваме по никакъв начин, защото подаръкът, който ни е дал ще загуби красотата и очарованието си.

Двамата дълго мълчаха. Данчо не смееше повече да притиска приятеля си, а Симеонов бърчеше вежди и активно мислеше. Някаква светлинка бе стигнала до съзнанието на адвоката, но дали щеше да ѝ позволи да огрее тъмнината в него?!

Като камер юнкер Пушкин често бил у високопоставени особи, които на всеки изключителен талант, като литературен или артистичен, гледали като на нещо клоунско и се опитвали от него да извлекат за себе си нещо много смешно.
Пушкин се отвращавал от подобно отношение към творците, затова си отмъщавал със забележки пълни със сърказъм, като импровизирал.
Веднъж посетил едно високопоставено лице, което се излежавало на дивана и се прозявало от скука. При влизането на поета, той не изменил позата си. След като Пушкин предал каквото е нужно, поискал да се оттегли, но получил заповед да импровизира нещо смешно.
– Децата на пода, а умните на дивана, – през зъби казал раздразнения Пушкин.
– И какво тук е остроумното, – възразила особата, – децата на пода, а умните на дивана. Не мога да разбера …. Очаквах от теб повече.
Пушкин мълчал. Важната особа, повтаряла фразата и прехвърляла сричка след сричка. Накрая стигнла до следния извод.
– Полуумното дете е на дивана.
След което възмутено изхвърлил Пушкин.