Навярно сте заставали на пясъка и сте се любували на вълните. А когато сте виждали по-силна вълна да се приближава, е трябвало да вземете решение, дали да останете да ви намокри или да се отдръпнете.

Случвало ли ви се е, да решите да оставите водата да ви залее, а тя да стигане до вас и рязко да се върне назад?

Всички се тревожим, когато усетим приближаващата заплаха. Можем да попаднем в какви ли не емоционални и духовни капани.

Ако позволим на тревогата да ни завладее, ще заприличаме на Исусовите ученици, които се изплашиха от силната буря.

Те неведнъж бяха свидетели на Божията сила и Исус беше с тях, но въпреки това вярата им отпадна.

Ако се доверяваме на Бога, ще имаме мир, защото ще знаем, че всичко съдейства за наше добро.

Дори, когато към нас се приближават огромни вълни, ще имаме увереност, че ще се отдръпнат.

Някои известни обекти днес се намират под заплахата от изчезване.

Великата китайска стена се е превърнала в символ на трудолюбие, надеждност и защита от враговете.

Посещават я огромно количество туристи. И всеки от тях се старае да вземе от нея камък за спомен.

Други се опитват да откъртят камъни за продажба, а местните жители взимат по-малко материал от стените на този исторически строеж за строителство.

Освен тези неща, стената е подложена на ерозия, причинена от пясъчните бури.

Учените за констатирали, че до момента вече е унищожен повече от 20% от този великолепен строеж, което се равнява на две хиляди километра.

 Негативните изказвания на хората ще ви разсейват. Вие знаете, Бог ви е дал важна задача. Но скептиците ще ви кажа, че вие ​​сте неподходящ човек за тази работа, че имате грешна представа за нещата, че го правите по грешен начин.

Вижте Неемия, например. Той не е бил пастор или свещеник, а бизнесмен.

Израел е бил пленен от вавилонците. Израилтяните били в изгнание в продължение на 70 години. И изведнъж вавилонците им дават възможност да се приберат в къщи.

Ерусалим бил унищожени и е бил беззащитен. У Неемия се появила голяма идея. „Ще се възстанови моя град. Ще започна с възстановяването на стената, за да го защитя“.

Тогава само за един миг възникнала опозиция.

Враговете на Израел не искали да видят Ерусалим защитен. Възможност плюс опозиция се равнява на Божията воля.

Врагове на Неемия опитвали по най-различен начин да го спрат да възстанови стената около Ерусалим. Говорели подигравки, пускали слухове и заплахи. Когато нито едно от тях не проработило, те се опитали да го забави с дискусия.

Скептици, които искат да ви попречи да правите това, което Господ ви е призовал да се направи, ще използва същите трикове. Те ще ви се присмиват, ще разпространяват слухове за вас, дори ще ви заплашват, само и само да ви накара да спрете да прави това, което Бог иска да направите.

Но вместо да ги слушате, отговорете по начина, по който Неемия го е направил:

“ Голяма работа върша, и не мога да сляза; защо да се спира работата като я оставя и сляза при вас?“

На 22-ри юли 1962 г. Египет е провел изпитания на балистични ракети със среден обсег. В „Мосад“ получили информация, че по проекта работят немските учени и инженери.

Исер Харел, директорът на  „Мосад“, бил уверен, че става дума за смъртна заплаха за Израел.

Първоначално немските специалисти започнали да получават заплашителни писма. Когато тези заплахи не довели до някакъв резултат, започнали атентатите.

Няколко от инженерите загинали при получаване на колети с експлозиви. Други от тях просто изчезнали.

Например на 11 септември изчезва Хайнц Крюгер – мениджърът на Мюнхен клон на компанията „Интра“ в Щутгарт, която е преставяла в Египет ракетните двигатели.

„Мосад“, дори успял да използва бившия германски саботьор, оберщурмбанфюрер от СС Ото Скорцени, чиито колеги взели участие в египетския проект.

През март 1963 г., двама израелски агенти са били арестувани в Швейцария, докато се опитвали да наемат хора, свързани с проекта.

След това Израел започна да действа по-открито и обвинява Египет в създаването на неконвенционални оръжия.

Световното обществено мнение, включително и на германското командване поддържало израелците. Немските учени напуснали и програмата била сведена до минимум.

Въпреки това, във връзка с терористичните атаки, срещу които протестирал израелският премиерът Давид Бен Гурион, директорът на „Мосад“ Исер Харел бил освободен от длъжност.

Операцията била приключена от новият ръководител на разузнаването – генерал Меир Амит.

Две момичета се връщаха от пазар. Соня бе на девет години, а Катя на 16. Освен тежките торби, двете сестри държаха мобилните си телефони, в които от време на време хвърляха по един поглед.

На един от завоите момичетата отстъпиха на компания от осем човека. Всичките бяха възрастни мъже, облечени в мръсни гащеризони. Изглежда се връщаха от работа.

Един от тях хвана Соня за качулката.

– Ей, малката, давай телефона си!

За да подкрепи заплахата си, мъжът започна да извива ръката на момичето.

Катя се опита да защити сестра си, като удари нападателя с чантата си. Тогава останалите мъже започнаха да я заплашват.

– Не си ли позволяваш много, момиченце…

– Ако те хвана с тези два пръста щете смачкам като бълха.

– Помощ!- извика Катя.

Никой от минаващите там не се спря изобщо, за да окаже помощ на момичетата.. Виждайки опасната компания, хората бързаха да се отдалечат, колкото може по-далече и по-скоро от това място.

Двете момичета много се изплашиха. Катя крещеше и плачеше, но хората бързо отминаваха, сякаш не ги виждаха.

Изведнъж от близката строителна площадка се появиха няколко кучета, които със лай се хвърлиха към мъжете. Оградиха мъжете и момичетата и започнаха да лаят заплашително към мъжете.

Един от нападателите удари кучето, което бе до него, но то го ухапа, а останалите още по-настървено продължиха да лаят срещу мъжете.

Престъпниците започнаха да нервничат. Силният лай привлече вниманието и наблизо спря маршрутка.

Тогава нападателите съобразиха, че става напечено. Хвърлиха телефоните на момичетата и чантата на Катя, а след това се впуснаха в бяг кой, на където види.

Двете сестри бяха силно стресирани. На врата на Соня имаше ярка следа от качулката ѝ, за която я бяха дърпали силно.

Соня и Катя, въпреки премеждието, не забравиха своите спасители. Купиха пирожки, мляко с хляб и нагостиха четириногите си приятели.

– Много съм благодарна на тези кучета, – усмихна се след толкова тревоги Катя.

– Како, защо минаващите не ни помогнаха? Нали видяха, че ни нападнаха? – недоумяваше Соня.

– Може би защото животните са по-човечни, отколкото самите хора, – тъжно се усмихна Катя.