Офис. Криза. Намаляват заплатите….
Началникът извика един от работниците при себе си. Говори му около 20 минути, че сега е криза и т.н. Като накрая заключи:
– Като цяло намаляваме заплатата ти с 40 %.
Мъжът, без да му мигне окото, попита:
– Добре, а през кой три дена от седмицата трябва да работя.
В една компания актуализираха служителите. За целта наеха нов изпълнителен директор – Григор Бързаков.
Той се славеше с непоколебимост, взискателност, педантичност, решителност и упоритост във всяко начинание. До сега не бе имал провал. Началниците му много разчитаха на него.
Бързаков заяви своето намерение още от самото начало:
– Твърдо съм решил да се отърва от всички мързеливци, шляещи се без работа и най-вече безотговорните.
Когато Бързаков влезе във фоайето забеляза младеж, който се бе облегнал на стената и лениво чоплеше зъбите си с клечка.
В помещението имаше и други служители.
„Сега е време, – каза си Бързаков, – да им покажа един назидателен урок. Всеки трябва да бъде на мястото си и да работи, а не като този младок ….“
Григор се приближи към младежа и строго го попита:
– Колко изкарваш на седмица?
Младежът бе изненадан. Той внимателно огледа внушаващия страх мъж и отговори:
– 40 долара.
Бързаков грубо каза:
– Изчакай ме тук.
Той отиде до кабинета си и се върна след няколко минути. В ръката си държеше пари.
Подаде на младежа 160 долара и доста гръмко каза, за да го чуят и останалите:
– Ето ти заплатата за четири седмици. Сега се махай и повече да не съм те видял да припариш тук.
Доволен от себе си Бързаков огледа останалите служители в помещението и попита:
– Някой може ли да ми каже, с какво се занимаваше този некадърник?
Всички го гледаха уплашено. От ъгъла на стаята се чу ясен мъжки глас:
– Този младеж работи в близката пицария и доставя пици по заявки на клиентите. Той просто чакаше, кога ще му платят поръчката.
Христо Петров живееше в малък град. Той бе на 46 години. 19 от тях бе служил в полицията почтено и добросъвестно, за това бе удостоен и с по-висок чин.
През всичките изминали години Петров се бе отнасял отговорно към службата си.
В една дъждовна вечер Христо по служба отиде в един от складовете за продукти на местния супермаркет. Там трябваше да получи храна за затворниците, а после да я откара в полицейското управление.
Да натовари продуктите в един микробус му помагаше един младеж, който работеше там като товарач.
По време на работата на Христо му направи впечатление, че едната обувка на младежа е обвита с тиксо.
Петров кимна към обувката на младежа и се пошегува:
– Сега такава ли е новата мода.
– Предния ден си скъсах обувките тук в склада, – каза младежа, – а други нямам. Парите, с които разполагам, няма да ми стигнат, да си купя нови. Ще трябва да чакам до следващата заплата, за да имам нови обувки. За това използвах тиксо. Не е много красиво, но поне няма да ходя бос.
Отговорът на младият човек попари шеговитото настроение на Христо. Ситуацията, в която бе попаднал младия товарач трогна полицая.
– Кой номер обувки носиш? – позаинтересува се Петров.
– 38-ми, защо питате?
Петров не отговори.
След като натовариха микробуса Христо отиде в магазина и купи нови обувки за младежа. След това се върна отново в склада и подаде обувките на младия мъж.
– Но …. – младежът се притесни и изгуби дар слово.
След като дойде на себе си, младият човек попита:
– Колко ви дължа?
– Нищо не ми дължиш, – усмихна се полицаят.
– Така не може, – смотолеви бързо младежът.
– На улицата вали дъжд, – каза Петров, – а в такова време краката трябва да бъдат сухи. Полицаите трябва да се грижат за благополучието на съгражданите си. Така, че обувай обувките и не възразявай повече. Просто това е част от моята работа.
– Благодаря, – младежът силно бе трогнат от постъпката на полицая.
По-късно, когато хората хвалеха Петров за това, което е направил, той скромно им каза:
– Радвам се, че можах да помогна на един добър човек. Това беше много важно за мен. През всичките години на работа с престъпници, душата ми загрубя. А ето такива моменти ми помагат отново да се почувствам като човек.
Милена Василева пие кола, пуши Marlboro – най-продаваната марка цигари в света, дъвче Stimorol – дъвки произведени от датска компания и яде за трима хамбургери в Макдоналдс.
Тя винаги е облечена в дрехите на Dolce & Gabbana – италианска модна къща за луксозни тоалети, а своя iPhone носи в чанта от Louis Vuitton – френска модна къща.
В същото време Милена твърди, че рекламата изобщо не ѝ влияе, а болният стомах и празния ѝ портфейл са неин собствен избор.
Хищните муцуни от телевизионния екран хорово подкрепят Милена в нейното наивно заблуждение:
– Ти си свободен човек, Миленка. Ти си умна и красива жена. Абсолютно винаги, напълно доброволно, трябва да избереш, на кого от нас ще дадеш поредната си заплата.
Учени след проведени изследвания стигнали до извода, че повишаването на заплатите не прави хората щастливи.
Експерти от Университета на Стърлинг доказали, че увеличаването на доходите не е пряко свързано с нивото на удовлетвореност при хората.
Експериментът е бил проведен от учени в Германия в продължение на осем години. През този период, специалистите наблюдават 18 хиляди възрастни участници.
Изследваните хора разказвали за жизнения си стандарт и споделяли информация за това, как доходите им се покачват. Оказало се, че повишаването на работната заплата, не довело до по-голямо удовлетворение в живота им.
В процеса на изследването било доказано, че нивото на дохода не влияе върху степента на щастие у човека.
Факт е, че чувството за удовлетвореност от живота се влияе от много фактори, които не могат да бъдат закупени за пари, такива като наличие на семейство и приятели, здраве и самореализация.