Живял в един град човек, който обичал да изучава Тора. Той работел, жена му му помагала и всичко вървяло като по часовник. Но човекът се разорил. За да изхрани жена си и децата си той отишъл в друг град и станал учител е едно училище. Там той учел децата на иврит.
В края на годината той получил заработените сто монети. Решил да ги изпрати на жена си, но тогава още нямало пощи. За да изпратиш пари от един град в друг, трябвало да се намери човек, който отивал в другия град и да му заплати за услугата
Оттам минал амбулантен търговец. Учителят го попитал :
– Накъде отиваш?
Търговецът назовал различни градове. Между тях бил и градът, където били жената и децата на учителя. Тогава учителят го помолил да занесе 100-те златни монети на жена му. Търговецът отказал, но учителят се опитал да го убеди:
– Господине, жена ми отчаяно се нуждае от тези средства. Тя няма с какво да нахрани децата. Ако й ги предадете ще можете да й дадете толкова от тях, колкото искате.
Алчния търговец се съгласил, вярвайки, че ще преметне учителя.
– Добре, – казал търговегът, – но при едно условие. Напишете на жена си, че от тези пари мога да й дам толкова, колкото аз искам.
Учителят нямал друг изход и написал писмо на жена си: “ Изпращам ти 100 монети с условие, че този човек ще ти даде толкова от тях, колкото сам иска.“
Пристигайки на мястото, амбулантния търговец повикал жената на учителя, дал и писмото и й казал:
– Това е писмо от мъжа ви, а ето и парите. Според нашата уговорка аз трябва да ви дам калкото искам от тях. За това ви давам една монета, а 99-те оставам за себе си.
Бедната жена го помолила да се съжали над нея, но той нямал сърце, а камък. Останал глух на молбите й. Настоявал, че такава била уговорката с мъжа й. Така, че и тази една монета той й дава доброволно.
Жената на учителят завела търговецът при местния равин, който се славил със своя ум и находчивост. Равинът внимателно изслушал двете страни и започнал да уговаря търговецът да постъпи милосърдно и справедливо.. Но търговецът не щял и да чуе.
Изведнъж равина бил осенен от една мисъл:
– Покажете ми писмото, –засмяно казал той.
Дълги и внимателно отново го зачел. След това сурово погледнал търговеца и казал:
– Колко пари от тези искаш да вземеш за себе си?
– Вече казах, – отговорил алчния търговец, – 99 монети.
Равинът станал и сърдите казал:
– Тогава ти трябва да й ги дадеш според уговорката и да вземеш само една монета.
– Искам справедливост! Къде е тук справедливосттта? – развикал се търговецът.
– За да се спази справедливостта, трябва да се изпълни уговорката, – казал равина. – Тук ясно пише: „Скъпа жено, търговецът ще ти даде толкова от тези пари, колкото сам иска.“ Колко монети искаш? Деветдесет и девет? Толкова трябва да й дадеш и да вземеш само една монета. Свърших! Делото е приключено.
Архив за етикет: заплата
Знак на протест
Обикновено гаргойлите на фасадите на готическите храмове са разположени така, че дъждовната вода от покрива се стича през устата им.
Но един от фрайбурските чудовища е бил обърнат обратно. С лапите се държи за стената, а водата се изтича през ануса.
Според градската легенда, по време на строителството на катедралата градския съвет повишил изискванията към каменоделците, без да увеличи заплатите им.
Работниците изпълнили работата, но обърнали обратно тази скулптура, която добре се виждала от прозорците на градския съвет.
Какво е това журналист
Това е механически музикален инструмент. Вържи му заплата, пусни му една идея и завърти дръжката.
Ако искаш да опустошиш душата на един младеж, трябва да го направиш журналист. Той гледа като останалите случващото се, но по своему си го обяснява. Трудно можеш да го накараш да повярва нещо. Той мисли преди всичко за опакото на нещата.
Редакторът, който намусено казва:
— Трудно ше се съглася с това! Колко съм ги писал и аз такива сладки приказки!
Сътрудникът по изкуствата казва:
— Колко много съм хвалил и музиканти и артисти, без да знае някой какви са били всъщност мислите ми за тези хора…
Най-накрая и коректорът чете, че в Нова Зеландия имало 390 хиляди автомобили, и си мисли:
— Кой знае колко нули са прибавени или изпуснати по погрешка!
Онзи ден говорих с един журналист. И той ми каза:
— Всичко е добре, но ако решиш да пресметнеш, знаеш ли каква огромна маса хора се занимават с писане у нас! И те всички са жертви на Св. св. Кирил и Методий!
Незавиден е животът на фейлетониста! Какво печално поприще! Цял живот да стоиш настрана от живота, заврян в някой ъгъл на вестника и оттам непрекъснато да мърмориш като свекърва!
Свободата
Човек е широко етичен. Той иска да влиза в чисти подлези, спокойно да се разхожда по красиви улици, да възпитава децата си, да има добра работа и хубава заплата. Въпреки това, за такава свобода, никой не иска да се бори, тъй като това изисква да започнете от себе си.
Не е нужно да се размахват лозунги, да се борим с властта, а по-добре да очистим боклука от подлезите и в собственото си сърце. Говорилникът трябва да се превърна в чистач. Никой не обича да почисти след себе си, но почти всички вярват, че в страната трябва да се променят няколко души и нашите главите, домове и улици ще бъдат освободени от боклука.
Убеждението, че друг е виновен за неговите неудачи, вярата. че всичко може да стане с магическата пръчка, е неотменна черта от характера ни.
Ние постоянно очакваме чудо, подвиг. Искаме свободата и щастието да дойде при нас с оглушителни фанфари, а от развалините на Бастилията да се издигне нов човек – чист, светъл и красив. Това е утопия.
Бог не ни е дал магическа пръчка, а свобода да отговаряме за своите действия, способността да водим достоен живот, начините да преобразим света и да го направим по-добър. Не е нужно да размахваме юмруци и да извършваме героични постъпки, а да вземем метлата и да оберем боклука, който се е насъбрал около нас.
По какво се различават бедните от богатите
Разбира се не в количеството пари, а преди всичко със своето мислене. Наличието на внушителни суми пари, не гарантира промяната на начина на мислене. Опитът показва, че бедността е присъща и на хора, които имат достатъчно пари за живеене.
Кой тогава е наистина беден?
Първата отличителна черта е постоянното оплакване от живота. Те не са се родили в подходящата страна и на точното време. Попаднали са на неподходящи родители. Не са надарени с добра външност. не са случили с приятели и винаги имат лош късмет. Според тях богатството зависи от някакви външни обстоятелства.
На такива хора все някой им е длъжен. Работодателят трябва да им изплаща такава заплата, че да им стига за всичко. Правителството трябва да им осигури жилище. Цените трябва непременно да бъдат много ниски, а услугите безплатни.
Те предпочитат с години да работят на едно място, да получават заплата, която за нищо да не стига. Оплакват се, че работата не им харесва, но не се помръдват, за да намерят по-интересна и по-добре заплатена.
Имат занижена самооценка, Смятат, че за да добият нещо по-сериозно са им нужни връзки и пари. Не правят никакъв опит за промяна на каквото и да е, защото смятат, че всичко е обречено на провал.
Ако не им стигат пари в живота, са готови да икономисват, а не да търсят начин за увеличаване на заработката си.
Няма да направят нищо, което би изисквало допълнително напрежение. Тогава какво могат да очакват в живота си?