На пътниците е предоставен безплатен транспорт за няколко дена до намаляване на замърсяването във въздуха.
Сред населението ще бъдат разпространени специални билети за транспорта с надпис „връх на замърсяването“.
Към такива мерки е прибегнала регионалната администрация, за да намали броя на превозните средства и изхвърлянето на вредни вещества във въздуха.
Експертите смятат, че пиковата концентрация на токсини във въздуха има най-много в петък.
В допълнение към безплатно пътуване в обществения транспорт е установен строг контрол върху ограниченията на скоростта. Вместо обичайните 70 км / ч е позволено да се кара с не повече от 50 км/ ч.
На автомагистрали е установена граница от 90 км / ч, за което ще предупреждават специални знаци.

На снимката виждате кадър от филма на Ян Артю-Бертран „Земята отгоре“.
Всички пътища водят в Рим към дървото. Дървото е център на живота във всяка екосистема. Тази снимка, по най-добрия начин подчертава значението на растителността за всички живи същества.
Уважаеми жители на мегаполиса, когато минавате край уличните дървета, спомнете си този кадър и за пореден път се замислете за важността на зелените насаждения.
Без тях нашето пребиваване в „обществения рай без караници и притеснения“ би било значително по-малко комфортно, заради различни заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система и много по-късо, в големите градове с висока степен на химическо и шумово замърсяване, а продължителността на живота много по-малка.

Това разноцветно същество е морски хищник и може да нанесе на жертвата си удър със силата на 22-калибров куршум.

Интересното при този вид рак е това, че познава дъгата по-добре от нас. При хората има два вида фоторецептори и четири зрителни пигмента в очите, а ракът богомол притежава 16 различни типа фоторецептори, 12 от които отговарят за цветното зрение в червения и ултравиолетовия диапазон.

Оцветените в различни цветове на дъгата животни от тропичните и субтропичните солени води играят важна роля в екосистемата на рифовете. Те са добри биостимулатори за здравето на кораловите рифове и са чувствителни към замърсяванията в околната среда.

Днес ще се фокусираме върху така наречената растителна климатици.
Няма да сгреша, ако кажа, че повечето от нас прекарва около 20 часа на ден  в закрито помещение. Въздухът в стаята съдържа частици от лепило, боя и строителни материали. Именно стайни растения помагат да се намали концентрацията на вредни вещества и за всеки вид химическото замърсяване има конкретно растение.
Ние прекарваме повече от двадесет часа на ден на закрито. Ако поставим такива растения близо до източника на замърсяване, то ако не може напълно да се отървем от тях, то поне значително ще бъдат неутрализирани.
Азалията абсорбира амоняка, който се намира в средствата за миене и в битовата химия.
Хризантемата абсорбира добре трихлоретилен – вещество, което се съдържа в разтворители и бои. В прясно боядисана стая е добре да се постави токова растение.
Фикусът е всеобщ любимец. Той отлично поглъща формалдехида, който практически се намира почти навсякъде, в изолационите уплътнители, лепила за тапицерии, почти всички съвременни опаковъчни материали, които не се отличават с екологичност.
Филодендронът напълно неутрализира пентахлорфенол, който се съдържа в отпадъците при работа с дървен материал. Но той има още едно важно предимство, с неговите големи и широки листа перфектно овлажнява въздуха в стаята.
Хлорофитумът може да се нарече шампион на абсорберите на вредни вещества. Той добре се справя с въглероден диоксид и формалдехида. Освежава въздуха и го освобождава от алергени.
Бръшляна отлично се преборва с бензола. Той се среша в бои, мастила и перилни препарати. Бръшляна може да поставите в коридора или в кухнята.
Нашите стайни растения не само внасят красота в нашия дом, но изпълват атмосферата в дома с кислород. Те са по-добри от съвременните уреди, като климатици, почистващи препарати и освежители за въздух. Отлично се преборват с химическото замърсяване.

Мистериозна болест при пингвините объркала учените. Поради някаква неизвестна причина, те започнали да губят перата си и да стават напълно плешиви.

Първите случаи на заболяването били регистрирани в Кейптаун. През 2006г. са били болни около 7% от птиците. За една година броят се увеличил до 18% и след това паднал до 11%. По-късно плешиви пингвини открили и в дивата природа.

Неизвестната болест е поразила, както аржентинските, така и южноафриканските пингвини.

Специалистите не могат да обяснят това явление. Много е вероятно птиците да губят перата си поради липсата на хранителни вещества и замърсяване на околната среда.