За това, че детето ви е в лошо психо-емоционалното състояние, говорят такива признаци като трудно запомняне, липса на въображение, слаба концентрация на вниманието му, загуба на интерес към всичко, въпреки, че по-рано е проявявало любопитство.

Какво да правим тогава?

Ежедневно се интересувайте от дейностите на детето ви в училище.

Не се ограничавайте само с дежурните въпроси: „Днес изпитваха ли те?“ „Каква оценка получи?“

Обръщайте внимание на неговите чувства, настроение, подкрепяйте го.

Не се скъпете на похвали, забелязвайте и най-незначителните постижения на детето си.

Ако е възможно, помагайте на детето си да изпълни по-трудните задачи.

Нашият избор е много по-мощен от външните обстоятелства. Всеки от нас може да не харесва живота, който сами сме си усложнили. Но с малки изключения, никой не ни задължава да го живеете такъв.

Имаме силата да опростим живота си. В действителност, Бог очаква от нас да поемем отговорност за живота си и внимателно да избираме как да прекарваме времето си.

Имаме достатъчно време, да вършиме Божията воля, докато сме тук, на Земята. Дадено ни е достатъчно, за да изпълним целта, за която сме предопределени. Когато се опитаме да направим повече от  планираното за нас от Бога, много естествено е, че няма да ни стига времето и ще изоставаме в графика от задачи.

Ще намерим облекчение от стреса и ще имаме чувство на удовлетвореност само, когато изпълняваме нещата, за които Бог ни е създал да направим.

През 21 век ще се счита за неграмотни, не е тези, който не могат да четат и пишат, а тези, който не са в състояние да се учат, доучват и осъвършенстват.
За самообучение не се издава сертификат и не се получава диплома. Всичко, което остава от него е удовлетворение и радост от постигнатото.
За това по-добре се занимавайте с проекти и си поставете отговорни задачи, които са извън зоната на вашишия комфорт.
За да победите страха си, не търсете заобиколни пътища. Всеки ще ви каже, че ако се опълчите на страха, ще се избавите от него.
Ние не сме само съвкупност от клетки. Всеки от нас има определен потенциал, който се изразява  чрез един или повече таланти.
Ние се чувстваме живи, когато получаваме удоволствие от това, което творим.

Посланикът е държавен служител, представител на друга държава. Той няма право да провежда собствена политика или да изразят мнението си. Длъжен е да изпълнява задачите, поставени от правителството, което представя.
С други думи, той стои на служба и не принадлежи на себе си.
По същия начин ние сме призвани да служим на Исус Христос и сме под властта на Писанието. Трябва да живеем в съответствие с изискванията на Божието Слово. Призвани сме да изпълним не своята воля, а тази на Христос.
Днешния свят се нуждае от святи мъже и жени, които живеят под властта на Божието Слово.
Невярващите няма да се вслушат в нас, докато думи ни не съвпаднат с живота ни.
Служиш ли като верен посланик на Исус Христос за тези, които са около теб?

В семейството растели две деца, момче на шест години и момиче на осем години.
Веднъж преди да започнат обяда, ги пратили да си измият ръцете. Децата изтичали бързо до мивката. Момичето, което било по-голямо и по-силно избутало брат си от вратата и първа застанала пред мивката. На брата това не се харесало и близо до чешмата двете деца се сборичкали.
Когато децата се върнали на масата момичето се оплакало:
– Той ме бутна.
– На момичетата трябва да се отстъпва, – казал бащата и сърдито погледнал сина си.
Момчето запомнило този урок за цял живот. За него баща му бил авторитет, а той искал да бъде добър син. През целия си живот той се стараел да отстъпва на момичетата и жените.
Отстъпвал им във всичко, в автобуса мястото си, на работата най- печелившите задачи, а на опашка за концерт последните билети.
В къщи на жената си давал право на последната дума. Веднъж чул от съпругата и децата си следният извод за себе си:
– Ти си неудачник!