След смяната на властта в Южна Африка епископ Дезмън Туту забелязал, че работата едва сега започва. Той поел тежката задача да председателства Комисията по правосъдие и помирение.
Ужасните разкази нямали край. Той слушал за страшни побои, изтезания с електрически ток, малтретиране на бременни жени…. Разказвали са му за хора, на чиито вратове са надявали „огърлици“ – нагорещи обръчи.
Ден след ден в продължение на две години епископа трябвало да слуша разкази, достойни за ада, които се извършвали в неговата страна. По това време един репортер го попитал:
– Защо се молите?
Туту отговорил:
– Ако аз почна деня без да се помоля, денят ми пропада. Отдавна съм разбрал, че за мен е полезно да ставам по-рано, за да прекарам един час в присъствието на Бога и да размишлявам над Словото. Този един час ме поддържа през целия ден. Даже се старая да имам два или три часа такова време. Когато се занимавам с физически упражнения, бягам известно разстояние, това време също използвам за молитва. Мислено си представям картата на света и пътешествам по нея, преминавайки от континент на континент. Разговарям с Бога за всичко, което става там. Но за Африка се моля особено много.
След молитвата Туту обличал съдийската мантия и сядал на един от столовете в комисията, която трябвало да допринесе за истината и помирението в страна с опустошени морални принципи.
Молитвата е сътрудничество с Бога. Съвместно правене на това, което Бог е искал да извърши на земята. Не трябва просто да се молим и да очакваме, че Бог ще направи всичко останало!
За успех в битката против злото човек трябва да се моли и да действа. Трябва да действа така, както това му се открие в молитва.

Млад монах приел подстригване или тонзура и първата му задача в манастира била да помага на останалите монаси да преписват на ръка църковния кодекс, псалмите, законите и т.н. Работейки така една седмица, монахът забелязал , че монасите преписват от предишни копия, а не от оригинала. Изненадан той се обърнал към настоятеля си:

– Отче, ако някой е допуснал грешка в първото копие, то ще се повтаря в следващите и няма да се поправи, защото няма с какво да се сравни.

– Ами, сине мой, – казал настоятелят, – ние така правим в продължение на векове. Но в разсъжденията ти има нещо вярно.

След тези думи той се спуснал в подземието, където в огромен сандък се съхранявали „първоизточниците“, които столетия не били отваряни. И никакъв не се появил. Когато изминал цял ден от изчезването му, загриженият монах се спуснал в подземието, за да види, да не ми се е случило нещо лошо.

Намерил го седнал, разтворил грамаден том от телешка кожа. Биел главата си в каменна стена и нещо нечленоразделно говорел. По лицето му покритото с прах и драскотини течала кръв. Косата му била разрошена, а погледа му бил като на луд.

– Какво ви е, отче? – извикал потресен младия монах. – Какво се е случило с вас?

– Celebrate! – простенал настоятелят, – Думата е била „c-e-l-e-b-r-a-t-e“, а не „celibate“!

Едва сега той разбрал, какво имал предвид настоятелят. „Сelebrate“ означава празнувай радвай се, а „celibate“ въздържай се сексуално, една от основите на католицизма.

Бащата на Мери има пет дъщери. Те са Чача, Чече, Чичи, Чочо и ……

Как се казва петата дъщеря?

Време е да помислите малко и да понапрегнете мозъка си. Не е сложно. Внимавайте, прочетете задачата още веднъж!

Отговор: ирем

След паническото бягство на Сюлейман паша от Одрин остатъци от неговата разбита армия са били привлечени от Сенклер. Той искал да отцепи Родопите като самостоятелна област извън пределите на бъдещата българска държава.
Към метежниците се присъединили башибозуци и мюсюлмански бежанци.  Руското командване не могло да отдели достатъчно сили за потушаване на този бунт. С изпълнението на тази трудна и важна задача се заел Петко войвода.
Кой е Петко войвода?
Петко Киряков е един от многото български войводи, действали в тила на турската армия. Дал е своя принос за окончателната победа над Високата порта.
Първата си чета Петко войвода е събрал още през 1861 г. През 1866 г. се е срещнал с Гарибалди. Участвал е в Критското въстание (1866-1869 г.), По-късно  е събрал дружина, която действала в Източните Родопи и Беломорска Тракия.
След избухването на Руско-турската войната набира нови доброволци и предприема редица смели акции.  Допринесъл е много за успеха на руското настъпление на юг.
Дружината на Петко войвода е изиграла особено важна роля в битката за Мароня. Най-голямата заслуга на войводата е била потушаването на метежа, организиран от английския наемник Сенклер през февруари – март 1878 г.
В знак на благодарност за оказаната помощ през 1879 г. руското правителство е наградило Петко Киряков с  чин капитан. Дали му и голямо имение в Киевска губерния, което той продал ,за да се завърне в родината си.
По-късно капитан Петко войвода се е включил в защитата на Съединението на България през 1885 г. Самият той е станал жертва на политическите борби в Княжество България.

Животът е изпълнен с парадокси. Това идва от погрешната оценка, която даваме за нещата. Понякога нещата, които изглеждат трудни, се оказват изключително лесни. Плаши ни външния вид на задачата, забележките на другите и въпреки всичко онова, което изглежда обвито в огромни трудности, се оказва съвсем не сложно за изпълнение.
Съществува и обратното, когато лесното се оказва трудно. Един брак, който изглежда щастлив и спокоен, една проста операция свързана само с просто отваряне и почистване на абцеса, възпитанието на един кротък и послушен син изведнъж се превръща в извънредно трудна борба.
Там, където преди е цъфтяла любовта настъпва неприязън и отблъскване. Там,, където е имало оток, раната се инфектира и причинява смърт. Там, където е имало уважение, се настанява незачитане и отблъскване.
Може би понятията „лесно“ и „трудно“ не съответстват точно на действителността. Те са само етикети, които поставяме, за да се успокоим, че ще успеем да направим нещо или ще се провалим.
Но истината е, че няма нищо, което здраво да държим в ръцете си, когато дойде даденият момент.
Само Бог, който създава живота в утробата на майката, знае какво ще се случи.