Венета сериозно бе притеснена.

– Скарахме се, но аз не съм виновна, – тревожеше се сериозно тя. – Каквото ми поръчаха, това и направих. Началничката ми цял месец, не можеше да ми даде необходимите материали. Е, да аз съм неквалифицирана, нищо не умея, за какво са ми необходими материали? Е какво да се прави, трябва да пиша ново заявление за подходяща работа.

Ръководителката ѝ, чувствителната и приятелски настроената към хората Елена Данаилова буквално днес крещеше:

– Това прехвърля всякакво търпение … Щом говориш с такъв тон, означава, че нямаш желание да се поправиш. Така и ще продължиш навярно. Днес ще напиша бележка, за това, че ти не съответстваш за това място.

– Но аз не съм виновна, – повтаряше си Венета. – трябва да се успокоя. Защо ми е толкова тежко на душата?

Вечерта Венета бе със свои приятели. Те веднага усетиха, че нещо ѝ тежеше.

– Ти днес, скъпа не си с нас, някъде другаде витаят мислите ти. Какво се е случило?- попита съчувствено Дико.

Тя накратко им разказа случилото се. Приятелите ѝ се мъчиха да я успокоят, но в главата ѝ звучаха още думите на Елена: „Говориш с такъв тон ….“

– Да бях груба, – каза Венета – смятах, че незаслужено ме обиждат.

– От онова, което препълва сърцето, говорят устата, – засмя се Пламен.

– Ако в моето сърце има излишък от гордост и равнодушие, то и тона на моите думи е бил такъв, – каза примирено Венета.

– Нервните хора са чувствителни и реагират бурно, – допълни Мая.

– Така е, – съгласи се Венета, – работата на Елена Данаилова е много напрегната. Края на годината е, има доста проблеми, гонят ни срокове, а аз употребих неуважителен тон.

Решиха да се помолят за случая.

На сутринта в главата на Венета дойде гениално решение на проблема. Тя бързо скицира нещата и ги изпрати по електронната поща на Елена Данаилова. Освен писмото тя усещаше, че трябва да позвъни на шефката си, но не ѝ се искаше отново да слуша упреци. За това застана в молитва и поиска помощ от Господа.

След това позвъни.

– О, здравей, – Елена Давидова радостно се отзова на позвъняването ѝ. – Видях новите ти идеи! Ти си направила много повече, отколкото очаквахме отначало. Отлично си се справила със задачата.

– Радвам се … да го чуя, – смутено каза Венета, – съжалявам, че вчера така ви разстроих, всичко добро.

Но Елена Данаилова продължи:

– Много ти благодаря, че ми се обади! Надявам се да се видим пак, нека има мир между нас. Много ти благодаря, че ми звънна!

Иврит или древноеврейския език е престанал да бъде средство за ежедневна комуникация още през 2-ри век, но се е задържал за литературно и религиозно използване.

В началото на втората половина на 19-ти век ционисткото движение си е поставило задача отново да направи иврит говорим език и в крайна сметка това е станало.

Езикът иврит е получил статус на държавен език след обявяването на независимостта на Израел.

Днес той се използва като първи език на няколко милиона души.

Това е единственият пример в историята на успешно възстановяване на мъртъв език.

За да се докаже този факт, учените са създали специален лабиринт, наподобяваща прашка. Двете стени се събирали, а в ъгъла била поставен храна, която трябвало да привлича костенурките. За да достигнат храната животните трябвало да минат по стената.

За експеримента били взети четири костенурки. На всяка от тях се давали 12  възможности, за да се досетят как да достигнат храната. В началото на експеримента нито едно животно не се справило със задачата.

За да им помогнат, учените решили да покажат на костенурките как да намерят храната.

Специалистите забелязали, че след няколко нагледни примера, костенурките са научили да преодоляват препятствията и запомнили как трябва да действат.

Този факт ясно показва, че костенурките са в състояние да се научат на определени действия.

След това усложнили задачата, като променили структурата, правейки я симетрична.. Животните отново не се справили със задачата.

Учените забелязали, че костенурките преодоляват трудностите с механични способи, но ако им се покаже как се действат, те се обучават лесно.

При юпик има специфично разпределение на отговорностите.

Жените живеят в домове наречени „ена“. Тяхната задача е да обучи по-младото поколение.

По правило, такива домове се съединени чрез тунели с главните домове, където живее общността.

Жените ветерани учат девойките на всекидневни дейности. Разказват им как да се грижат за стопанствата си, да шият, да готвят риба, да плуват с каяк и да играят на игри.

Момчетата до 5-6 години живеят с майките си. След това ги отделят в други домове, наречени „касик“, където живеят само мъже.
Има и друга особеност в обучението на младите хора: всяка зима в продължение на два месеца, момчета и момичета преминават през „универсална подготовка“. Така момчетата придобиват шевни и готварски умения, а момичетата се учат да ловуват и други занаяти, които ще им помогнат да оцелеят в трудни условия.

Пролетта и лятото младежите прекарват в „рибни лагери“, а през зимата живеят в селото.

Не е тайна, че много задачи за малките ученици са непосилни за родителите. Понякога изглежда, че от децата се очаква твърде много.

Предлагам ви интересна задача, която се дава на 6 годишни деца при постъпване в училище.

Куче – 3     Крава – 2     Кукувица – 4
Патица – 2  Овца – 2      Свиня – 3     Петел – 8
Какво число трябва да се постави: Магаре – ?

Ако сте се досетили каква цифра трябва да поставите срещу Магаре, поздравявам ви! Вас с радост ще ви приемат в училище.

Ако не сте успели не се отчайвайте. Отговорът е по-долу.

Правилният отговор е – 2.

Защо?

Кучето казва: бау – три букви в думата. Петелът крещи: кукуригу – 8 букви.

Магарето реве: иа – 2 букви.