Веднъж между група ученици се разгорял спор:

„Полезно ли е да се чете?“

Едни смятали, че четенето е загуба на време, а други не били съгласни с тях.

Тогава решили да отидат при учителя си, за да разберат какво мисли той по въпроса.

– Случвало ли ви се е да откриете в празните полета на книга забележки, които са се оказали много по съдържателни от самата книга? – попитал учителят.

Учениците потвърдили, като леко кимнали с глава.

– Животът, – казал учителят, – е една от тези книги.

– Дори ако узнаеш, няма да ревнуваш?
– Да ревнувам? По каква причина?
– А какво ще стане, ако аз си мисля за някоя жена от моето минало и тя се намира до теб? Няма ли да се безпокоиш, че мога да си тръгна от теб и да отида при нея? Няма ли да ти е тежко?
– Не.
– Предполагам, че не ме обичаш тогава.
– Любов и ревност. Ти не разбираш, за какво говориш. Любовта няма нищо общо с ревността и страха от загубата. Аз те обичам, но ако искаш да си тръгнеш, защото не можеш да забравиш другата жена, това ще бъде добре, но поне ще знам истината. Защото ако останеш, това означава да ме лъжеш. Ако ти си тръгнеш, приемам, че така е трябвало да стане. Защото ако останеш ще заемеш мястото на този, който е подходящ за мен. Този, който ще дойде при мен и няма да си тръгне и да ме изостави. Няма за какво да се безпокоя. Всичко съдейства за добро.
– Странна е любовта ти… Ти не умееш да се привързваш, затова и не ревнуваш…
– Ти все още не разбираш това, за което говориш. Любовта няма нищо общо с привързаността. Да се привързваш към някого и да го ревнуваш, означава, че не обичаш себе си. Считаш себе си по-лош от другите. Смяташ, че такъв като теб никой няма да обича. Сравняваш се. Но ти не можеш да се сравняваш с другите. Ти си си ти. Ти имаш свой живот. Това е дар. Не го губи като се сравняваш с другите. Това е подвеждащо. Гледай внимателно, преценявай и няма да сгрешиш.

През август 1943 г., американски и канадски войски провели операцията „Котедж“. Тя била свързана с освобождение на окупирания  от японците остров Киска в Тихия океан.
Разузнавачите докладвали, че в японския гарнизон на острова има 10 хиляди човека. Но те не знаели, че целият гарнизон е бил евакуиран, две седмици преди операцията, под прикритието на мъглата.
При кацането на острова участвали повече от 8000 морски пехотинци. За девет дни те обходили острова и се убедили, че той е пуст.
Въпреки отсъствието на съпротива, загубата на американски и канадски войници надвишавала 300 души. Повечето от жертвите са в резултат от приятелски огън или на стъпване върху мина.

Теориите за това как е било възможно да се предотврати загубата на „Титаник“ са много. Някои смятат, че айсберга е трябвало да се атакува челно, а не да се обхожда, други твърдят, че не трябвало да се гневи Бога със заявления за непотопяемост….
Но много не обръщат внимание на мерките за безопасност на кораба, които са били пропуснати.
Едно от твърденията за трагедията е, че централният винт на кормилния механизъм не можел да променя посоката на движението си.
„Титаник“ имал три винта. Два външни, които водели до придвижване на буталнитете двигатели и централен, управляващ парната турбина. Парните турбини имат предимство пред аналоговите бутални. При тях е съчетан малкия размер с голяма ефективност. Но имат и недостатък могат да се въртят само на една страна. Парата не може да променя посоката си, а оттам и вала, задвижван от пара, ще се върти само в една посока.
Когато старши помощникът капитан  се опитал да даде „пълен назад“, за да избегне сблъскването с айсберга, външния винт се е завъртял в обратна посока, а в това време централния просто е спрял.
Централният винт се е намирал непосредствено пред кормилото. След отключването му попаднала вода, което довело до трудното му управляване.
Ако централния винт е можел да даде заден ход и не е пречел на управлението на движението на кораба, напълно е било възможно „Титаник“ да не докосне айсберга и живота на 1514 човека да бъде спасен.

Изследователите са идентифицирали невротрансмитер, който омекотява горчивината на поражението и потискат желанието за победа.

От прибързани действия на масата, може да помогне инжектирането на норадреналин.

Когато става дума за пристрастяване към алкохол, тютюнопушене, или към някое наркотично вещество, механизма за формирането на такава зависимост е повече или по-малко ясен.

У нас се съдържа специфично вещество, което влияе на биохимията на нервните клетки и те започват да работят по различен начин. Съответно ние знаем и как да лекуваме това състояние. Необходимо е само да се потисне взаимодействието на наркотично вещество с клетъчните рецептори.

Но какво да кажем за психологическата зависимост при пристрастяване към видео игрите? Тук би трябвало да заработи молекула, която да се намеси в работата на нашия мозък.

Но какво трябва да се даде, за да се избавим от психологическа зависимост?

Изследователите от Киото, твърдят, че могат да решат проблема относно пристрастяване спрямо хазарта. Решаващи тук са норепинефрин и молекули – носители на този невротрансмитер.

Учените предложили на 19 доброволци да изиграят каква да е хазартна игра. Състоянието на мозъка им се оценявало с помощта на позитронна емисионна томография. У някои играчи са забелязало намаляването на молекулите, пренасящи норадреналина. Това водело до натрупването му в мозъка. Според учените, така се смекчавал стреса от загубата. Човек не страдал при загубата на каква да е сума пари.

Ако съдържанието на норадреналин в мозъка намалее, доброволецът тежко преживявал загубата на пари и се стремял да отиграе. Учените са заключили, че не винаги желанието да се продължи играта, въпреки загубата, се взема със „свободна воля“. Понякога това е специфика на „химията“ въздействаща върху мозъка.

Ако норадреналин изчезне от мозъка, ние ще страдаме от загубата и на най-малкото количество пари, и ще се опитваме отново и отново да си я върнем обратно. Ако ни провърви и молекулите пренасящи норепинефрина не са много активни, от нас няма да излезе добър комарджия.

Дали е възможно да се излекува тази жажда за хазарт чрез инжектиране на норепинефрин или блокирането на техния транспорт? Ако резултатите се потвърдят, малко вероятно е, собствениците на казина да станат щастливи от това откритие.