Много неприятни симптоми са се появили от 2008 г. в системата на световните финансии. Имаме голямо количество пари, с които не можем да си купим нищо.
В Зимбабве доларът е пример за консултативна политика на Световната банка и Международния валутен фонд.
Хиперинфлацията е неконтролируемо активно прогресиращо състояние на загуба на покупателната способност на паричната валута.
В историята има няколко случая на катастрофална девалвация на парите.
Но това, което се случва в една африканска държава до 1980 г., известна като Южна Родезия, а сега я наричаме Зимбабве, което в превод на банту означава „каменен дом на поклонение“, може да претендира за рекордите на Гинес.
Така, през 2008 г., хиперинфлацията е почти 90 000 000 000 000 000 000 000 секстелиона процента или 9 х 10 ² ² %. Тази величина може да се нарече вселенска, защото в числен мащаб това явление е трудно да се възприеме от обикновената логика.
Като следствие от всичко това, тази валута, физически не може да се използва. И за да се опрости ситуацията бе изоставена като валутата за плащане.
През април 2009 г. , Република Зимбабве изцяло  е преминала на американски, европейски, британски и южноафрикански валути.
Това е стабилизирало ситуацията в икономиката на страната и е позволило да започне процес на възстановяване.
Неспособността на собствената валута да изпълнява функцията на икономически регулатор, вследствие на изгубеното доверие в нея, леко се е сменила с ясни отправни точки, баланс и начало на възстановяване.
Изминаха пет години и правителството на Зимбабве е взело ново решение. Каква ирония само?! Законното платежно средство в страната става китайския юан, заедно с бившите валутни обръщения. Властите в страната са решили да се застраховат срещу всякакви валутни шокове.
Това стартира процеса на неограниченото печатане на пари. Хиперинфлацията не се извършва бавно и постепенно, а става внезапно за една нощ. Идва като шок, нещо което не очакваш.
Това може да се случи всеки ден, утре или следващите няколко години…..
Нужно е да бъдем подготвени, за да не бъдем шокирани или погребани под развалините на собствената си наивност и късогледство, когато бъде разтърсена световната финансова икономическа система.

Най-старото фламинго в света в живеело в зоопарка Аделаида, Южна Австралия, от 1933 г.
Птицата наричали Грейтер на английски розово фламинго. Както съобщава администрацията на зоопарка фламингото е приспано на 84 години.
Състоянието на най-стария обитател на зоологическата градина се влошило и ветеринарите изчерпали всички свой възможности да му помогнат.
Грейтер имала дългогодишен приятел, чилийско фламинго, което е на възраст над 60 години.  Ветеринарите ще го наблюдават как ще реагира на загубата на приятел.
Грейтер не само е било най-старото фламинго в света, но и последното розаво фламинго обитаващо Австралия. Сега най-старото фламинго е в зоопарк в Южна Америка и е на 67 години.
Дивите фламинго живеят на свобода само до 25 години, но ако се полагат грижи за тях превишават неколкократно тази възраст.

Израилтянинът Барух Баркаи е известен със своята уникална колекция от автографи. Той е имал около 3 хиляди взети от известни личности като: Алберт Айнщайн, Салвадор Дали, Марк Шагал, Марлене Дитрих, Нуриева, Мая Плисецкая, Евтушенко, Горбачов и много, много други.
Стотици автографи били върху писма, картини, ноти, документи, книги…..
С това необичайно колекциониране, израилтянинът, родил се в първите години на 20 век, се занимавал повече от 60 години.
И през всичките тези години автограф отказал да му даде само един човек – Гари Каспаров.
На шахматистът така подействала загубата от Натан Шаранското, с когото се срещнал на сеанс на едновременни игри в Ерусалим, че Гари напуснал помещението и не желаел да влезе в контакт с никого. Даже отменил пресконференцията.
А Баркаи се върнал в къщи с празни ръце.

Веднъж между група ученици се разгорял спор:

„Полезно ли е да се чете?“

Едни смятали, че четенето е загуба на време, а други не били съгласни с тях.

Тогава решили да отидат при учителя си, за да разберат какво мисли той по въпроса.

– Случвало ли ви се е да откриете в празните полета на книга забележки, които са се оказали много по съдържателни от самата книга? – попитал учителят.

Учениците потвърдили, като леко кимнали с глава.

– Животът, – казал учителят, – е една от тези книги.

– Дори ако узнаеш, няма да ревнуваш?
– Да ревнувам? По каква причина?
– А какво ще стане, ако аз си мисля за някоя жена от моето минало и тя се намира до теб? Няма ли да се безпокоиш, че мога да си тръгна от теб и да отида при нея? Няма ли да ти е тежко?
– Не.
– Предполагам, че не ме обичаш тогава.
– Любов и ревност. Ти не разбираш, за какво говориш. Любовта няма нищо общо с ревността и страха от загубата. Аз те обичам, но ако искаш да си тръгнеш, защото не можеш да забравиш другата жена, това ще бъде добре, но поне ще знам истината. Защото ако останеш, това означава да ме лъжеш. Ако ти си тръгнеш, приемам, че така е трябвало да стане. Защото ако останеш ще заемеш мястото на този, който е подходящ за мен. Този, който ще дойде при мен и няма да си тръгне и да ме изостави. Няма за какво да се безпокоя. Всичко съдейства за добро.
– Странна е любовта ти… Ти не умееш да се привързваш, затова и не ревнуваш…
– Ти все още не разбираш това, за което говориш. Любовта няма нищо общо с привързаността. Да се привързваш към някого и да го ревнуваш, означава, че не обичаш себе си. Считаш себе си по-лош от другите. Смяташ, че такъв като теб никой няма да обича. Сравняваш се. Но ти не можеш да се сравняваш с другите. Ти си си ти. Ти имаш свой живот. Това е дар. Не го губи като се сравняваш с другите. Това е подвеждащо. Гледай внимателно, преценявай и няма да сгрешиш.