Силвия бе едва на 13 години, но и бе много тежко на сърцето. Само за една седмица загуби баща си и брат си.

Двамата бяха ходили за гъби в гората, но на връщане , когато вървели покрай шосето, шофьорът на един голям камион бе загубил управлението му и ги бе удари. Баща ѝ почина два дни след катастрофата, а брат ѝ в края на седмицата.

Слънцето грееше ярко, птиците пееха, но Силвия бе глуха и сляпа за всичко това. В душата ѝ бе пълен мрак. Тя често гледаше двата празни стола на масата с насълзени очи. Бе загубила всяка надежда. Имаше чувство, че е пропаднала в някаква яма и не може да се измъкне от нея.

В продължение на една година търсеше нещо, което да я изтръгне от унинието и депресията в лапите, на които бе попаднала.

Един ден нейната приятелка Елица и каза:

– Знаеш ли в Библията пише: „За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус“.

– Мога ли да благодаря за трагедията в живота си? – скептично попита Силвия.

– Вникни в смисъла на думите, – посъветва я Елица.

– Нима човешкото сърце може непрекъснато и за всичко да е благодари? – още по- отчаяно каза Силвия.

– Това е въпрос на доверие и вяра, – не я остави на мира Елица.

– От къде да взема тази вяра? Как мога да се доверя, при положение, че мъката и болката са обвили сърцето ми?

– На това можеш да се научиш. Когато чувстваме, че скръбта ни обзема, можем напълно да се доверим на Господа, защото Той ще ни изтръгне от отчаянието и ще ни даде надежда.

Силвия дълго стоя с наведена глава, а после прошепна:

– Господи помогни ми! Аз съм толкова отчаяна….. Много ме боли за загубата, която претърпях….. Знам, че не си ме изоставил….. помогни ми да ти благодаря и в тази ситуация.

Изведнъж като, че ли някаква сянка се изтръгна от Силвия. Лицето ѝ светна, тя се усмихна и радостно възкликна:

– Бог винаги е с мен!

Рени се грижеше за сестра си Дора, която бе хронично болна. От две седмици двете сестри бяха заедно. Рени изслушваше Дора, помагашеѝ да се храни и я насърчаваше:

– Бог е близо до теб и няма да те изостави.

Но един ден ден Дора отново постъпи в болницата. Тя не се чувстваше добре. Рени разбра и веднага пристигна в родния им град. Тя започна почти всеки ден да посещава сестра си.

При едно от посещение в болницата, където Дора беше настанена, една медицинска сестра предложи на Рени:

– Може да останете при сестра си и след свиждането.

Рени се зарадва, че ще бъде по-дълго време със Дора. Тя и помогна да се изкъпе и я облече. Докато я водеше Рени си повтаряше: „Тя ще се оправи“.

Когато си легна Дора каза:

– Рени, сега можеш да си тръгваш и Бог да те благослови.

Обнадеждена Рени си тръгна. Надеждата, че сестра ѝ ще се оправи, бе пораснала, но по пътя за в къщи се обадиха от болницата. Рени се върна веднага обратно.

Когато стигна в болницата ѝ казаха:

– Сестра ви почина, малко след като си тръгнахте.

Рени почувства силна болка, това бе голяма загуба за нея. Тя си спомни последните думи на сестра си: „Бог да те благослови“. Те бяха едно утешение за нея.

– Смъртта няма последната дума, – усмихна се през сълзи Рени, – защото Бог ни дарява вечен живот. Дора вярваше в Него и сега е в обятията Му.

Войната между Холандия и архипелага Сили е продължила 335 г.

Нито едната, нито другата страна са понесли загуби. Нямало нито една жертва.

Вероятно това е станало, защото привържениците на краля и съмишлениците на парламента пазели светият завет „Не убивай“.

А когато грабели противниковите кораби, били едни към други само муцуни.

Забраната за радио и телевизионна продукция от Индия е било въведено поради нарастването на напрежението в Кашмир, която се смята за спорна територия.

В Пакистан големите кинотеатри се съгласили да премахнат забраната за показване на филми от Индия. Това решение е било свързано със значителните загуби на пакистанските кинотеатри, след отказа им да демонстрират продукция на Боливуд, неформално популярно наименование на мощната киноиндустрия в индийския град Мумбай, която е много популярна в Пакистан.

Ембарго на телевизията и радиото от Индия е въведено през октомври 2016 г. Властите на Пакистан са заявили, че такава мярка е била необходима. Тя била отговор на отказа на индийските кинопроизводители да сътрудничат с пакистански актьори.

Преди въвеждането на пълна забрана за показване на индийска кинопродукция в Пакистан действал закон за ограничение на демонстрациите срещу индийското представяне на кинопродукцията им до 86 минути на ден. Въпреки това, тази забрана била често нарушавана.

В един малък град живееше Стоил. Ти беше вече на 16 години. Още от детството му в семейството му бе неспокойно. Баща му и майка му отдавна се бяха разделили. Дядо му бе починал. За последните три години Стоил трябваше да смени трина втори бащи.

Майка му вечно беше изнервена. Губеше се от сутрин до вечер на работа. От нея Стоил не бе чул нито една добра дума. Имаше само един човек, които истински го обичаше. Това бе неговата мила и добра баба.

Той почти всеки ден разговаряше с нея преди да заспи. Малко бяха дните, когато това не ставаше. Те нямаха тайни помежду си. Баба и внук бяха като едно.

Първата любов, синини, загуба, всяко малко нещо бе известно на баба му. А тя ревностно пазеше неговите тайни, беше същинска Швейцарска банка, която пази в тайна влоговете на клиентите.

Майка му често завиждаше:

– Пак ли интимничите с баба си? Ти се разбираш повече с нея, отколкото с мен.

Така бяха изминали 16 години….

Стоил излезе на двора да разходи кучето. Седна на пейката и забеляза, че до него седи възрастна жена с куфар. Той нямаше да ѝ обърне внимание, но жената много внимателно го разглеждаше.

„Какво се е вторачила тази бабичка в мен, – помисли си Стоил“.

Той се почувства неудобно, под изследващия го поглед на възрастната жена и попита:

– Бабичко, искате ли нещо?

Тя не отговори нищо, а позвъня на мобилния си телефон.

Изведнъж иззвъня и телефона на Стоил, беше неговата мила баба.

– Здравей Стоиле, здравей мой мъничък.

Младежът бе шокиран. Той се взря в непознатите очи, махна телефона от ухото си и извика:

– Бабо!

След това се хвърли на врата на възрастната жена, която седеше на пейката. и потъна в прегръдката ѝ

До този ден той нито веднъж не бе виждал любимата си баба. През всичките тези години тя бе някъде в друга страна, изкарваше пари с които помагаше на майка му, но всяка вечер, тя звънеше на внука си, за да научи как е минал денят му …