Това се случило през 1812 г. с организаторът на партизанското движение Денис Давидов.

В началото на 1807 г. Давидов бил назначен за адютант на генерал Багратион.

По това време Денис в едно свое стихотворение се пошегувал с дългия нос на Багратион, за това много се страхувал от първата си среща с него.

Багратион казал на присъстващите офицери:

– Това е човекът, който се е подиграл с носа ми.

Давидов се разтреперил и казал:

– За носа му писах така от завист, тъй като моя почти не се вижда.

Шегата се харесала на Багратион. И когато му докладвали, че врагът му е:“до носа“, той питал:

– До кой нос? Ако е до моя можем да обядваме, но ако е до Денисовия, на конете веднага!

Женската красота е предмет на възхищение и завист, поклонение и омраза, подражание и отмъщение.
Нито един човек на нашата планета не би могъл правилно да формулира критериите за женска красота. Колкото хора, толкова и мнения.
Децата определят красотата по вътрешното излъчване. Те интуитивно отгатват добротата  и искреността

За старците въобще нямат понятие за красота. За тях всички млади са красиви. Дали не са толкова снизходителни поради мъдрост натрупана през изминалите години?
Красотата и очарованието на една жена е относително понятие. Ние знаем, много истории, в които една красива жена може да се превърна в обект на престъпление. Външната привлекателност не винаги съответства на вътрешното състояние на човека.
Все пак има истинската красота, която не е свързана с външните характеристики. Има жени с видими физически дефекти, но предизвикват трепет и у мъже, и у жени.
Имено за тях Джорджо Армани каза:“ Да бъдеш стилен не означава да се набиеш на очи, това означава да се врежеш в паметта…“
Има жени, „Лейди“ ! Тяхната сила не е в дължината на миглите и пухкавите устни. За тях няма значение на колко са години, колко е висока или идеална фигурата им. Те привличат погледите. Другите искат да им подражават.. Възхищават им се и искат да усвоят маниерите им.
Такава жена можеш да познаеш поредица неща.
Правилното и красиво изразяване.
В днешния свят много хора забравят, че способността да се говори правилно е почти основна характеристика на успешния човек. Способността правилно да водиш разговор, да знаеш кога да спреш, умело да се пошегуваш, внимателно да насочиш разговора в нужната посока, това е майсторство, което малцина владеят. Използването на паразитни думи, изяждане на някои букви, неумението правилно да се изразиш, желанието да прекъснеш говорещия, може да ти изиграе лоша шега. Заради неразбиране на елементарни неща и отхвърляне от дадени общества, кара хората да четат много книги.
Такива жени знаят как да се подържат добре
Не необходимо в случая да се обяснява, че кожата, косата, ноктите трябва да са в ред. Лична хигиена и внимателно поддържане на чистота в околното пространство осигуряват подсъзнателна увереност в чистотата на мисълта и действията на човека.
Жената от самото си начало трябва да бъдат състрадателна и добра. „Лейди“ обича живота и помага на другите във всичко, което може. Способността да обича идва от желанието да бъде обичана.
Мъдростта струи от вътрешността на човека. Жената трябва винаги да е готов да изслушва и да не налага собственото си мнение. Понякога е достатъчна само една искрена усмивка.
Дрехите, както и украшенията много говорят за човека. Някои скриват недостатъците и подчертават достойнствата си чрез обличане на съответни дрехи и украшения към тях. Избирането на определен парфюм не е на последно място. Често жените предпочитат да създадат своя неповторима и индивидуална миризма.
„Лейди“ излъчва увереност, няма значение какво се е случило с нея или в какво състояние се намира в момента. Пълен контрол над мисли, действия и емоции. Тя е щастлива тук и сега, защото всяко малко нещо дава радост. Тя не променя обстоятелствата, а самата себе си.
Всеки мъж би коленичил пред такава невероятна комбинация от женственост и сила! Вътрешната красота е приоритет пред външната.!
Можете да промените външният си вид до неузнаваемост, но никой не може да измени вътрешния ви свят. Затова работете над него и бъдете щастливи!

Дяволът отгледал три дъщери, но с тях живеело и едно красиво весело момиче. Настъпило време за годеж и сгледа. Тогава те получили имената си.
Най-голямата „Надменна“ я омъжил за княз.
Втората наречена „Алчна“, предложил на търговеца за жена.
Третата наричали „Завист“ и я взел поета.
Най-малката и красива „Любов“ я дали на всички в света.

А това как става?
Когато поставя преграда на завистта, т.е. създам си навик да се радвам на успехите и красотата на другите, аз се променям.
Когато преодолея желанието си за повече покупки като жертвам, аз се променям.
Мързела побеждавам с труд, рутината с креативност, блудството с обезоръжаваща верност, сребролюбието с отслабващо задоволство.
Когато съм готова спонтанно да направя добро: да посетя болен или човек потънал в мъка; да не премина покрай някой, който е изоставен от близък, без да му обърна внимание; да дам исканото от просещия без да се интересувам за чистотата на мотивите му; да носа отговорност за поето обещание и да не говоря напразно; да простя на този, който ме е обидил или разочаровал, аз се променям.
Това са принципи звучали още преди 2000 години. Просто трябва да започнем да ги усвояваме. И тогава доброто ще започне да покорява сърцата на хората.
Блажения Августин е писал: „Блажен, който обича в Тебе приятеля и заради Теб врага. Само този не губи нищо скъпоценно, чийто пътища са в това, Кого не трябва да изгуби.“

Истинското приятелство не изпитва завист,

истинският приятел е най-голямото богатство.

Старият и мъдър вожд на викингите празнувал поредния си юбилей.
Шумно и весело пирували неговите приятели и съратници. Всеки ставал и вдигал наздравица за вожда, пели хвалебствени песни за неговата сила, мъжество, храброст и безстрашие. Пожелавали му богатирско здраве, победи в боевете, дълги години живот и всичко най-хубаво.
Дълго и търпеливо ги слушал старият викинг.  Накрая станал и казал:
– Благодаря ви братя за добрите думи, които изказахте в моя чест. Видял съм в живота си много скърби и радости, постигал съм слава и почит, получил съм много богатства и земни блага…, но нямам нито един истински приятел.
Думите на вожда съвсем не се харесали на войните му. Скочили от местата си възмутени.
– Как можеш да говориш така? Помниш ли, когато изтърва меча си в боя и аз ти го подадох, за да спася живота ти? – закрещял един от войните.
– Нима си забравил, как враговете ти запалиха дома ти  и аз те приютих със семейството ти? – огорчен прибавил втори.
– Дадох ти дрехи и те нахраних, когато беше гол и гладен! – възмутил се трети.
– Да, това е истина, – отговорил вожда, – Аз съм ви благодарен за това и оценявам вашата доброта и грижа за мен. Но помните ли онзи ден, когато получих награда за смелостта си в боя. Маска на завист изкриви лицата ви, много от вас наведоха глави и забиха поглед в земята. А аз очаквах да се зарадвате с мен! А когато бях повишен в ранг, вашите очи станаха тъжни. И вероятно някои от вас са си помислили: „Защо него, а не мен?“ А аз очаквах да споделите моето щастие.
Ние често не разбираме правилно понятието истинско приятелство. Спомням си поговорката: „Приятел се познава в беда“. Ние несъзнателно очакваме беда, за да проверим приятелите си.
Истинският приятел наистина се познава в беда, а най-искрените и преданите се познават в щастието.
Желая ви искрени и предани приятели, умеещи не само да са съпричастни и да ви подкрепят в скръбта, но и искрено да се радват на победите и успехите ви заедно с вас.
Приятелските отношения между хората са най-голямото богатство. Те не се купуват и не се продават, не се печелят на лотария и не се обменят. Душата на човека искрено се радва на истинското приятелство.
За да имаме такова приятелство, трябва постоянно да се стремим да станем вътрешно по-чисти и добри. С една дума, да растем.