В Италия на височина 1240 метра над морското равнище в планината Абруцо е разположено средновековно селище Santo Stefano di Sessanio, във вид на укрепен замък.

В това село е запазена италианската архитектура от времето, когато всички сгради са били оградени с крепостни стени. Тъй като всички жители на селото отишли да работят в града, това спасило селото от модернизация.

Сега това селище е исторически паметник. В рамките на проекта за възраждане и съхраняване на Santo Stefano di Sessanio, било решено да се открие древен хотел, проектиран в средновековен стил.

За да се запази уникалността на населеното място, всички съвременни технологии са били скрити от очите на туристите. Мебелите, текстилът и материалите са автентични, те са събрани от близките села.

Освен това в Santo Stefano di Sessanio е възродена местната кухня и селските традиции.

След като в каучуковата фабрика в село Хуанг Конг, Тайланд,  били намерени два трупа на жени, насилствено умъртвени, около селото бил поставен надпис: „Забранено изхвърлянето на трупове“.

Местния шаман предсказал, че след намирането на един труп през октомври 2008 г., скоро ще намерят и още един. Това били телата на две жени. Според шамана следващия път ще намерят труп на мъж.

Двете убийства така и не били разкрити.

Жителите на село Хуанг Конг започнали да се боят от тези места, затова властите решили да поставят знак, главната мисъл на който се заключавала в това, че тук не трябва да се цапа.

Пътувайки по разни страни можеш да се сблъскаш с различни начини на възприемане от местното население. Особено интересно е да наблюдаваш за реакцията към външността ви.

Разбира се, много страни са отворени за туристи, но понякога можеш да се сблъскаш с необичайно възприемане на своята външност от жителите на страната.

Особено интересно е да се наблюдават жителите на страни от Азия, по-точно за китайците.

В Китай ако си чужденец, то вниманието на минаващите ще бъде приковано във вас. В тази страна европеец може да получи място в модна агенция, дори и външността му да няма правилни черти. И бонусите не свършват до тук.

За европейците в нощните клубове често се правят отстъпки. Това означава, че те са привлечени от   външен вид на чужденеца.

Така че ако избирате място за почивка в някоя от страните на Азия, интересно и изгодно ще бъде за вас да отидете в Китай.

Вердюн Хейс, жител на Северен Девън, подобрил рекорда на Великобритания в една от най-необичайните сфери.

Хейс скочил с парашут от височина 3 км и станал най-стария британец, който изобщо се е осмелил да направи това.

След успешното приземяване Вердюн казал, че ако ми бъде позволено, той би повторил скока си.

– В действителност, аз исках да направя това преди десет години, но ме разубедиха, – каза Хейс. –  И все пак, аз реших, че на стотния ми рожден ден със сигурност ще направя скока.

Преди скока стария рекордьор изглеждал уверено, но това съвсем не можело да се каже за семейството му.

– Коленете ми се подгъваха, – призна си Лин Татерсал, дъщеря на Вердюн. – Имах чаша горещ шоколад, но в този момент реално ми се искаше нещо по-силно.

Старият мост бе любимо място за разходки. Тук често си правеха снимки месните жители и идващите насам туристите.

Но миналата година казаха, че мостът вече е опасен за преминаване и затова го оградиха с високи метални заграждения. Даже поставиха предупреждаваща табела: „Преминаването забранено! Опасна зона!“

Тази сутрин на Стария мост бе забелязано само момиче. Явно то искаше да скочи долу. Видяха я няколко души. Те се притесниха много, но освен да звъннат на съотвените служби, не предприеха нищо друго.

От там мина Павел Славов, фелдшер от Бърза помощ. Той също я видя.

Пренебрегна всякакви инструкции за безопасност и бавно започна да се придвижва към момичето. Съвсем нямаше намерение да чака пожарната и аварийната, да дойдат и да свалят момичето, до тогава тя можеше да е скочила вече.

Как можеше Павел да не се намеси? Момичето бе съвсем младо.

Духаше силен вятър, а тя съвсем не би дочакала другите служби да дойдат и не би позволила да я свалят. Просто вятърът щеше да я духне от мястото, на което се бе покачила.

Чуваха се викове. Момичето плачеше, а Павел приближавайки към нея и говореше, опитвайки се да я накара да забави и изобщо да не изпълни намерението си, докато достигне до нея:

– Успокойте се! Успокойте се!

Когато стигна на една ръка разстояние от нея, рязко я дръпна назад и я бутна по гръб. Хвана ръцете ѝ и блокира тялото ѝ, за да не може момичето да предприеме по-нататъшни отчаяни действия.

През това време се изкачи един от пристигналите  полицаи и  помогна на Павел бавно да я спусне долу.

Беше страшна гледка.

– Ами ако тя бе паднала долу върху леда, щеше да бъде мъртва – трепереше една жена, която бе станала свидетелка на случилото се.

– Този млад човек е достоен за уважение, – каза белокос старец, който също бе наблюдавал събитието. – Нека Бог те опази и тебе младежо!

Павел бе постъпил съвсем по човешки, действал бе инстинктивно и веднага, но в резултат от намесата му, бе спасен един живот.