Един богаташ имал дом, подобен на дворец. И не само този, а и много в други страни.
Хвалел се наляво и надясно с богатството си и смело казвал:
– Защо ми е Бог? Имам всичко, което пожелае душата ми, а ако поискам нещо ново, имам достатъчно пари, за да си го купя.
Веднъж минавал край един бедняк, който строял ново си жилище.
– За какво строиш това окаяно и жалко жилище? – присмял се богаташа на бедняка.
И чул отговор:
– За вечността!
Връщал се един човек от работа. Срещал един приятел и те решили заедно да изпият по една бира.
Разходили се из парка, пили бира. Седнали в едно заведение и пили още бира.
След това мъжът поканил приятеля си:
– Ела ми на гости.
И взели още бира.
Когато пристигнали, мъжът който поканил другия на гости, скоро бил влязъл в ново жилище. За това развел приятеля си из стаите, за да му покаже какъв ремонт е направил. А приятелят му все питал и се интересувал.
Пред тях се изправила домакинята и казала:
– Момчета, стига ви толкова, достатъчно сте пили бира.
– Защо така?
– Вие през цялото време все за ремонта говорите.
– Но на човека му е интересно.
– А може би ще си спомниш, че този човек, заедно с бригадата си е направил този ремонт.
Мъжете се спогледали и разбрали, че е време да преминат на водка.
Кръстина и Асен скоро се нанесоха в току що купената си къща. Запознаха се със съседите си.
Така те срещнаха Елена. Тя бе жена в преклонна възраст. Нямаше сили да се грижи за градината в двора, а не можеше да обслужва и самото жилище.
Боята на къщата ѝ се лющеше. Имаше строшени керемиди на покрива. Розите в двора се бяха превърнали в истинска джунгла. Всеки момент всичко това можеше да се срути и да я погребе в развалините си.
Кръстина предложи на съпруга си:
– Хайде да ѝ помогнем.
– Ако бях първа младост, целият ремонт щях да извърша сам, – засмя се Асен, – но ти добре знаеш, че краката ни едва ни държат, а каквото хванем в ръце го изтърваме. Как ще ѝ помогнем?
– Ще пишем в местния вестник, – каза Кръстина, сложила ръце на кръста, готова сякаш да се пребори със всеки проблем.
И го направиха. След три дена в двора на Елена бе шумно и весело.
Младежи бяха дошли да помогнат на старата жена.
След два дена нищо не бе останало от старата рушаща се къща. Тя искреше в нова бяла премяна. Покрива бе надеждно закърпен с нови керемиди, а на входа стояха спретнато подстригани рози.
Къщата на Елена бе станала неузнаваема.
Трогната до сълзи стопанката на дома не знаеше как да се отблагодари на помощниците си:
– Благодаря ви, мили мои! Още не мога да повярвам, че направихте това за мен, просто ето така, от добро сърце.
Младежите се радваха заедно с нея, защото бяха успели да ѝ донесат малко радост и да разхубавят дните ѝ.
Те обещаха:
– Отново ще дойдем, за да ви погостуваме малко, ако нямате нищо напротив.
– Заповядайте, – нежно и с голяма любов им се усмихна Елена, – в моя дом сте винаги добре дошли!
Днес могат да се купят много средства против комарите, но много от тях са направени от химични компоненти, а това е вредно за здравето на човека.
Затова можем да си направим истински капан за комари с минимални разходи, който е напълно безопасна за нас.
За целта са ви необходими: 1 пластмасова бутилка, чаша вода, 2 супени лъжици захар, 10 грама мая, тиксо, нож или ножица.
Разрежете пластмасовата бутилка на две по ширината ѝ.
Кипнете водата , сипете захарта, разбърквайте, а след това я оставете да изстине.
Когато сладката вода изстине, налейте я в долната част на бутилката, добавете маята. Прикрепете горната част на бутилката, като обърнете гърлото надолу.
С помощта на тиксото съединете двете части, така че гърлото да не докосва разтвора.
Маята при ферментация отделя въглероден двуокис, който активно привлича комарите. Те попадат в капана и не могат да се измъкнат от него.
Капанът може да се остави навсякъде в жилището ви, където няма да ви пречи или по-добре го окачете някъде, прикрепяйки го на дръжка.
Учителят по химия е поръчал на децата следната задача. Всяко дете трябва да вземе празен съд и да го напълни с въздух от центъра на града, за да могат по-късно в лабораторни условия да проверят, колко е замърсен.
Да намериш празен съд не е толкова сложно. Но вие сами разбирате, че въздухът в жилището е не толкова чист в сравнение с този от прашните улици.
Как можете да гарантирате, че в съда сте събрали само градски смог?
Помогнете на децата да се справят със задачата.
Ами сега? Въздухът трябва да е от центъра на града, а не от някъде другаде. Съдът е празен и….. Какво да правим?
Не се мъчете повече, всичко е много просто.
Отговор:
Достатъчно е да запълните съда с вода, а когато стигнете центъра, да я излеете.