Тодор редеше и украсяваше салона за тържеството, но нещо не му спореше.

Край него мина Мариела, жена на доста години, но все още мърмореща за нещо, което не ѝ харесваше.

И сега като погледна действията на Тодор, не се стърпя:

– Все такива изпращат, неопитни, незнаещи и несъобразителни. Човек цял живот трябва да ги учи.

Тези думи жестоко жегнаха Тодор. Той толкова се стараеше, а получи упрек.

След като Мариела се отдалечи, до него приближи Катя.

Тя му се усмихна и каза:

– Не се обиждай от нея. За такива се изисква повече благодат.

Това разсмя Тодор.

И той започна да прави списъка на хора „Нуждаещи се от допълнителна благодат“. В него фигурираха такива, с които бе влизал в конфликт по един или друг повод.

Няколко години по-късно Тодор бе на погребението на Мариела.

Тогава той чу за нея:

– …. Тя служеше на Бог зад кулисите и щедро помагаше на нуждаещите се …

Тодор трепна. Той осъзна, че неправилно е злословил по нейн адрес, както и за другите „изискващи допълнителна благодат“.

– Май самият аз имам нужда от такава благодат, – тъжно се усмихна Тодор.

Всеки вярващ се нуждае от допълнителна благодат, но благодарим на Бога, че тя е достатъчна за всички.

Кралство Нарния продължава да се затопля с обезпокоителна скорост.

Ледената Кралица обвини за това пристигналия наскоро лъв Аслан.

– Ако ти е много горещо, благодари за това на Аслан и неговите последователи. От векове сме пазили нашия свят в безопасност благодарение на моята политика „Винаги зима, никога Рождество“, но сега природен баланс в тази замръзнала земя е нарушен благодарение на безразсъдството на Аслан и неговите последователи.

Тя се възмущаваше яростно на настъпващите промени:

– Пролетта се усеща навсякъде. Днес видях цвете ….! Това глобално затопляне трябва да бъде спряно!

Кралицата, за да подпомогне поданиците си, издаде указ:

– Всеки да промени начина си на живот, за да не се стигне до пълно размразяване на кралството. Никой да не се кълне във вярност на Аслан. Който наруши тези разпоредби ще бъде превърнат в камък.

Заедно с увеличение на данъците и горния указ Кралицата обещаваше:

– Тогава ще се гарантира, че Нарния ще остане замразена за бъдещите поколения.

В крайна сметка тази Кралица бе свалена, а тя обвини за това някои от последователите на Аслан.

Борката наперено изричаше:

– Боря се с тревожност и депресия всекидневно. Не съм психолог или терапевт, но искам да споделя с вас няколко съвета за психичното здраве.

Всички останали наостриха уши.

Борис се потупа по гърдите и заяви:

– Горд съм, че всяко едно от тях е било щателно изпитано в собствения ми живот.

– Давай, стига си го усуквал, – викна Григор.

– Добре де, малко по-спокойно, – повдигна важно вежди Борис.

Приятелите му се сбутаха, но запазиха мълчание. Искаха да чуят какво ще им каже.

– Първо, – Борката присви един от пръстите на лявата си ръка, – Сравнявай себе си с другите. Това е страхотна стратегия. Ако имате проблем с психиката си, прекарайте първата част от деня като превъртате социалните медии, търсейки хора, които са успели. След това се запитайте: „Защо аз не съм такъв? Малко ли съм работил? Или имам някакъв дефект, който пречи?

– Този е луд за връзване, – прихна Стамен.

– Второ, – Борис присви следващия си пръст, – Стойте по-дълго време пред екрана. Това да се разхождаш сред природата , да караш колело е губи време. По-добре дишайте в затворено помещение, полузадушен, докато трептящите пиксели танцуват пред полузатворените ви очи.

– А стига бе, – нахвърли се върху него Атанас. – На кого ги разправяш тия?

Този път Борис не сви пръст, но се наведе малко напред предизвикателно и продължи:

– Представете си най-лошия сценарий. Попитайте се: „Кое е най-опустошителното или тъжно нещо, което може да ми се случи?“. След като си измислите най-лошия вариант, опитайте се да си го представите визуално. Например, как ще се почувстваш, когато се случи? Какво ще кажат другите? Колкото повече подробности отбележиш, толкова по-добре.

– Ти майтапиш ли се, – засмя се гръмко Кольо.

– Казах ви, че не съм експерт, – каза сериозно Борис. – Изпробвал съм старателно всяка от тези стратегии в собствения си живот, те все още не са донесли някаква полза.

– Ето това е, – плесна с ръце Никола.

– Но това е само, защото не съм ги направил както трябва, – възрази Борис. – Нищо не работи, ако не спазвате стриктно правилата.

Всички избухнаха в смях.

Строгото и сериозно лице на Борис се разчупи и той се присъедини с усмивка към останалите.

Той бе директор на известна фирма, която продаваше замразени лакомства.

Един ден се облече като продавач в един от магазините си и се превърна в „новия служител“.

– Защо ти е всичкия този маскарад? – попитаха го хората край него, преди да предприеме тази стъпка.

– Искам да видя как работят нещата от вътре и на място, – бе отговорът.

Благодарение на наблюденията си, той успя да разреши някои от проблемите, пред които бе изправен магазинът.

Така и Исус зае „скромна позиция“, за да разреши нашите проблеми. Той стана човек, ходи по земята, учи за Бог и в крайна сметка умиря на кръста за нашите грехове.

Тази жертва разкри смирението на Христос, когато Той послушно даде живота Си заради нас. Бил е човек и е преживял това, което ние преживяваме.

Бог ни помага да се облечем в смирение и да възприемем мисленето на Христос.

Той ни подтиква да живеем като слуги, готови да посрещнат нуждите на другите. Готови да подадем ръка за помощ на всеки нуждаещ се.

Бог ни води да обичаме другите, да им служим и състрадателно да търсим решения на проблемите, пред които те са изправени.

Нека бъдем подражатели на Христос, Който постави нуждите на другите над Своите собствени. Това Той желае от нас, а за това се изисква смирение.

Не борба за самовъзвеличаване и надмощие, а дълбока любов към Бога и ближния, показана на дело.

Васко се бе отчаял. Неудачи, неуспехи и провали го съпътстваха ежедневно.

– Животът в последно време нацяло се скапа, – мърмореше си той.

Той бе християнин и затова си казваше:

– Знам, че Бог е верен. Той е добър и ни обича, донася облекчение, почивка , мир и радост. Знам, че не съм сам, но толкова е мъчително да Го чакам да започне да действа…

И Васко си припомняше всички моменти в Библията, в които човек трябваше да чака и какъв бе резултата, когато прибързваше.

– Библейското чакане не е пасивно, – Васко продължи размишлява на глас. – Как да чакам тогава?

Това бе трудно разбираемо за него, но той не се отказваше така лесно.

Внезапно нова идея, се появи в мислите му и той тържествено заяви:

– Трябва да чакам Господа по начина, който Го почита. Тогава Той ще ме изпълни с надежда и ще ми даде сила да продължа, дори когато се чувствам като в тъмнина.

Бог наистина прави нещо ново в живота ни. Той проправя път в пустинята и изкарва потоци в нея.

Облегнете се на Него, Той няма да закъснее, за да ви покаже красивото, което е изработил.