Николай не пиеше, но бе седнал с приятеля си Радко на една маса, който не се разделяше с бутилката.

– Когато виното се превърне в нещо много съществено, то става почти сексуално по своята съблазън, – подхвърли Николай.

– Виж, – заклати пръст Радко, – питието е утеха, с него човек намира облекчение.

– И колкото повече пиеш, ставаш зависим и безпомощен да се откажеш от алкохола.

Радко заклати главата си:

– Нищо не разбираш. Да престана да пия никак не е лесно….

– Опитвал ли си изобщо?- попита Николай.

– Пробвах, но да ти кажа, това отказване може да отнеме цял живот и накрая да не даде резултат.

– Има разрешение за твоя проблем, – каза Николай.

– И какъв е той?

– Вместо да се опиваш с вино, изпълвай се с Духа, – отговори Николай.

– Какво означава да се изпълвам с Духа?

– Това е да бъдеш в присъствието а Христос. Тогава изпитваш радост, която може да те освободи от робството на алкохола.

– А, това не е за мен, – махна с ръка Радко. – Не вярвам в Бога.

– Никога не е късно, за да повярваш. Имаш нужда от Него.

– Не, не.

И Радко стана олюлявайки се да си върви.

Румен бе на 24 години. Бе силен и не се щадеше.

Един ден той получи сериозен проблем в гръбначния стълб. Болките бяха непоносими.

Постъпи в болница.

– Животът ми, бъдещето ми всичко пропадна. Случаят изглежда мрачен, за последствията да не говорим, – въздишаше Румен притеснен.

Много го бяха уплашили с диагнозата. За това Румен не виждаше никаква надежда за бъдещето си.

Той остана в болницата само 25 дни.

Бог го докосна и проблемът му свързан с гръбначния стълб изчезна.

– А като си помисля, – усмихваше се Румен, – че щяха да ме оперират, но Господ не даде. Той е Богът на Божествените предназначения.

Люси дойде до баща си, дръпна го за ръката и попита:

– Татко, какво означава да прегърнеш живота? Това включва ли и хората, които ни вгорчават всичко?

Бащата се усмихна и отговори:

– Такива хора наричаме „строители на характера“. Можем да негодуваме, че са в живота ни, но без тях никога нямаше да се доближим до това, което Бог иска за нас.

– Но те са толкова …, – възрази Люси и размаха ръце.

– Те са дар от Бога. Погледни характера, който си развила до сега. Ти нямаше да достигнеш до там, ако тези хора са били мили с теб.

– Ох, с тях е толкова трудно, – въздъхна Люси.

Бащата прегърна дъщеря си и нежно ѝ каза:

– Колкото по-голямо е предизвикателството, толкова повече Бог действа за нашата промяна. Трудните неща и хора съставляват историите на живота ни по начин, който носи почит на Господа.

– Но аз не ги искам, – намръщи се Люси и тропна с крак.

– Мярката за човека не е в комфорт и удобство, а в моменти на предизвикателства и противоречия.

Люси не бе много съгласна, но щом го казва баща ѝ, тя го приемаше за истина.

Горан погледна вече порасналия си син и каза:

– Козата не дава мляко.

– Как така? – изненада се Крум.

Бащата се засмя и уточни:

– Трябва да я издоиш! Но първо трябва да станеш сутрин рано, да изчистиш обора пълен с тор. Козата трябва да бъде отведена на паша. Да не забравиш да я напоиш. Получаваш мляко, като работиш, за да го получиш.

– Е то безплатни неща няма, – смънка Крум.

– Животът не е въпрос на искане и получаване. Нещата, които получаваш, са резултат от твоите усилия, – започна да поучава бащата. – Липсата на усилия води до разочарование. – Не си мисли, че държавата или родителите ще ти дадат всичко. Козите не дават мляко сам трябва да си ги издоиш.

На Нова година обикновено всеки взема различни решения, за да подобри живота си.

В семейство Петрови Елена бе взела какви решения да вземе съпруга ѝ.

Когато я упрекнаха:

– Той не може ли сам да взема решенията си за предстоящата година.

– О, Герасим никога не взема новогодишни решения, но знам, че той наистина иска да бъде по-добър човек за мен.

А ето и нейните решения за съпруга ѝ:

да свали 30 килограма;

да води децата на училище всеки ден;

да печели повече пари;

да предприеме романтично пътуване до известна дестинация;

да се научи да танцува салса;

да купи нови завеси за къщата.

– И смяташ ли, че това всичко е в негова полза? – попитаха я.

– Новогодишните обещания са трудни, но знам, че той може да го направи, – каза самодоволно Елена. — Той няма избор.

Помолиха Герасим да коментира думите на съпругата си:

– Ти какво мислиш по въпроса?

– Аз съм „много щастлив“, че има толкова много обещания за Нова година, върху които да работя толкова усилено, но най-вече съм „много развълнуван“ от всички салати, които ще ям на празника.

Как мислите, дали Елена не се е провалила за новогодишното си решение, да спре да бъде толкова контролираща?