Тиха лятна вечер се спускаше над селището. Баща и син се връщаха доволни след успешен риболовен ден.

– Татко, всичко беше толкова интересно за мен, – каза Мартин. – Как потъваше плувката … и аз веднага дърпах … а тя се мяташе на кукичката.

Хванатите рибки, които лежаха в чантата, бяха най-голямото богатство за това малко момче. То бързаше за дома си, да разкаже на майка си за своя удачен риболов.

– Колко е хубаво, че те имам, татко, – каза Мартин и хвана баща си за ръката, като се притисна силно към него.

Думите на синът предизвикаха сълзи в очите на бащата. Момчето затича напред, а баща му се върна няколко години назад.

Той бе млад човек лудо влюбен в прекрасна девойка. И двамата бяха студенти в престижно учебно заведение. Градяха планове за бъдещето си. Родителите им осигуряваха всичко през тези години. Това бе един весел и безгрижен живот.

Но веднъж това безоблачно щастие бе разрушено само за миг. Милена бе забременяла.

– Какво да правя, – питаше се Георги. – Не мога да оставя Милена в такъв момент. Но това означава край на кариерата ми.

Приятелите му го съветваха:

– Да направи аборт и след това забравете за случилото се.

Родителите му настояваха:

– Сега не ви трябва дете. Махнете го.

Георги се измъчваше:

– Да оставя детето и да забравя кариерата си или Милена да направи аборт и да продължим да живеем все едно нищо не се е случило?!

Той видя в очите на любимата си объркване и страх пред бъдещето. Нужно бе да се вземе решение и това решение трябваше да го вземе той.

Накрая събра сили и заяви категорично:

– Никакъв аборт?

– Не очаквай, че ще подкрепим твоето решение, – заявиха родителите му. – Сам се оправяй.

Приятелите им се отдръпнаха и скоро съвсем изчезнаха. Останаха само Георги, Милена и бъдещето им дете.

Трябваше и двамата да напуснат университета, тъй като работата, с която изкарваха прехраната си заемаше почти всичкото им време.

Събраха малко пари и си купиха малък дом в покрайнините. Роди се и малкото им момченце, което им донесе много радост. Заживяха щастливо, оставяйки назад всички трудности и неприятности. След време Георги си намери и по-добре платена работа.

– Татко, виж, мама ни чака, – завика радостно Мартин.

Когато седнаха на масата, Мартин въодушевено разказваше на майка си, как баща му го е учил правилно да сложи стръвта, да метне въдицата …. как рибата се мятала на кукичката ….

Мартин бързо заспа. Милена също се бе сгушила и затворила вече очи. Георги ги гледаше и си мислеше: „Взех правилно решение тогава и никога няма да съжалявам за това“.

Мъртва зона, която съществува в Мексиканския залив непрекъснато се разраства, днес може да достигне територия, съответстваща на целия щат – повече от 5900 квадратни мили.

Мъртвата зона се е появила в резултат на селскостопански отпадъци изхвърлени във водите на залива. Фосфорът и азотът от тора на животинските отпадъци лишават морето от кислород. В резултат на това животни и растения умират от задушаване.

Мексиканския залив е известен с голямото си разнообразие на живот. В него съществуват много видове, които се използват за търговски и развлекателни цели.

Мъртвите зони представляват реална заплаха за рибовъдството и общностите, които зависят от тях. Трябва сериозно да се работи за намаляване на тази опасност.

Много успешни хора не са били такива в началото на своя  жизнен път, а някои дори и в средата на живота си.

Когато Маркони, независимо от Попов, изобретил радиото, разказал на приятелите си:

– Ще се предават думи на големи разстояния по въздуха.

– Ти си луд, – казали приятелите му и го завели на психиатър.

Но след няколко месеца неговото радио спасило живота на много моряци.

Спомнете си за това, когато ви изглежда, че нищо не се получава от това, което правите.

Нека всичко да се развива и усъвършенства. Да се сбъдват и най-съкровените мечти, колкото и налудничави да изглеждат!

Австралийският премиер, лидер на Лейбъристката партия, архитектът на австралийското „обществено благоденствие“.

Когато Къртин почина през юли 1945 Чифли станал премиер. В живота си е наложил лейбъристка програма за повишаване на пенсиите, изплащане на обезщетение за безработица, отстъпки в медицинското обслужване и образованието.

Най-голямото лично достижение на Чифли е станало банковото законодателство през 1945 г., което предоставяло на федералната банка на Австралийския съюз пълномощия, свързани с контрола на операциите в частните банки, а федералния министър на финансите можел напълно да контролира политиката на банката на Австралийския съюз.

През 1947 г. Чифли успял да прокара закона за национализирани на банките. Въпреки, че тази мярка е отговаряла на лейбъристката партия, новият закон предизвикал недоволство у избирателите.

Кралският съвет е обявил закона за противоконституционен, а този инцидент е допринесъл за разгрома на Лейбъристката партия на парламентарните избори през 1949 г.

След това Чифли става лидер на опозицията и такъв остава до смъртта си.

Една вече пораснала дъщеря помолила майка си за съвет:

– Мамо, аз обичам своя мъж, но наскоро се запознах с човек и сега все си мисля за него. Не искам да изменям на мъжа си дори в мислите си, но нямам сили да изхвърля грешното си чувство към другия от душата си. Какво да правя?

– Дъще, – казала майката, – нашите чувства са цветя, които растат в нашите души. В твоята душа сега има две цветя.

Едно от тях е неярко, но толкова нежно и благородно цвете – любовта към съпруга, което ти сама си посяла. То ще цъфти през целия ти живот и ще ти донесе радостни плодове, ако го поливаш.

Другото цвете е ярко, но е отровено със страсти. То е израснало в душата ти без да те попита. И като плевел краде от силата на първото цвете. Освен това, той  е краткотрайно и безплодно, без значение колко се полива.

Дъще, ти не можеш да изхвърлиш със свои сили второто цвете от душата си. То винаги е там. Но ти имаш избор. Винаги можеш да избереш, кое цвете ще поливаш повече и кое по-малко.
Ако поливаш само първото цвете, второто ще увехне и ще престане да трови душата ти.