Нашият Цар постоянно коси Своята ливада. Мелодичният звън на точилото предвещава падане на десетки хиляди нежни стебла, глухарчета и много други цветя. Колко прекрасни са били преди зазоряване, а след час или два те ще бъдат покосени в избледнели редове.

Така е и в живота на човека. Ние имаме бодър вид до появяването на косата на страданията, ножицата на разочарованията и сърпа на смъртта.

За да се получат кадифени зелени поляни, няма друго средство освен косата, която често преминава през нея. Няма друг начин за изработване на нежност, уравновесен характер, съчувствие, както преминаването на Божията коса.

Божието Слово оприличава човека на трева, а славата му на цветя. Но когато тревата се окоси и от всичките нежни кълнове тече кръв, и царува опустошение там, където преди са цъфтели цветя, настъпва благоприятно време за мек и топъл дъжд.

От време на време при тебе идва Царят със Своята остра коса, но ти не се страхувай от коситбата, защото след нея идва благодатен дъжд.

Пациент се оплаква на лекар:

– Загубил съм всякакво желание за живот!

– Това е разбираемо, – казва лекарят. – Вие не сте във форма. Просто трябва да се възстановите. Опитайте да  бягате по 10 километра на ден.

Една седмица по-късно пациентът звъни на лекаря:

– Докторе, аз съм на 70 километра от града ….Какво да правя по-нататък?

Умирал невярващ човек. Още по-лошо, цял живот се смятал за атеист. Много го измъчвало това, че всичко за него ще изчезне. Тази стая, светлината зад прозореца….

Даже жестоката болка, която бил готов да търпи вечно, само и само да не се разделя с живота.

А най-страшното за него били, че завинаги ще угасне разума му. Ще отиде в небитието неговото собствено „аз“.

Той повече никога няма да почувства и чуе ….

Погледна го лекарят, който бе направил всичко, за да го спаси и си помислил:

„Как би се зарадвал, ако бе разбрал, че нещата не стоят така и че душата е вечна“.

И изведнъж се ужасил: „Каква ще бъде за нея, душата вечността …“

В Сирия бил ранен епископа на Сирийско – Яковитската православна църква, викарият на Алепо Рабан Бутрос Касис.

Той е бил нападнат от въоръжени мъже, докато се връщал с кола от Хомс до Алепо.

Два куршума ударили епископа в рамото му. Той претърпял операция. Сега животът му е вън от опасност.

„Аз съм доволен да изпитам горчивината на кръста в единение с Христос и с такъв голям брой невинни хора, които страдат. Ние вярваме, че смъртта не е краят и че  края е Възкресението “ – казал той.

Много отдавна живял старец. Често при него идвали да играят деца. Най-палав от всички бил Павел.

Веднъж, докато момчето си играело долетели три врабчета. Едно от тях казало:

– Най-великото нещо на този свят е слънцето. Благодарение на него светът е тъй прекрасен. Но хората толкова много са свикнали с него, че го приемат за нещо обичайно.

Когато чу това едно от другите две врабчета възрази:

– Няма по-велико нещо в този свят от водата. Без нея няма живот. Но хората я приемат като нещо, което им се полага.

Най-накрая заговорил и третия врабец:

– Това, което казахте е истина. Слънцето и водата са прекрасни дарове, но най-ценното, за което дори хората не се досещат е въздуха. Без него бихме загинали.

Слушайки разговора на врабчетата, Павел се замислил. Той никога до сега не бе благодарил за слънцето, водата и въздуха.

Павел отиде при стареца и му разказа, какво бе чул.

– Ние хората сме толкова невежи, – каза в заключение Павел, – а тези птички се оказаха по-мъдри от нас.

Старецът добродушно се усмихна и каза:

– Поздравявам те за това, което си открил. Хората наистина изпускат важни неща в живота си. Всичките им грешки могат да се простят, ако се научат да се обичат. Човек има доста пороци, но той не може да се избави от тях чрез волята си, колкото и силна да е тя. За да се избавим от тях, Бог ни е дал любовта. Само чрез нея хората могат да останат върха на Божието творение. Само чрез любовта има усъвършенстване и развитие. Бог ни изявява Себе си, като ни изпраща любовта Си. Благодарение на любовта хората прощават един на друг, помагат си и се възприемат, така те създават добри взаимоотношения помежду си.