Няма разказ, от който да научим как точно е станало самото възкресение. Не знаем как е бил отвален камъка и по какъв начин е излязъл Исус от гроба.

Дали възкресението е станало мигновено или отнело часове, за да започнат телесните органи да функционират отново? Какво е било тялото на Спасителя?

Просто хората намериха гроба празен, а Живият не е могъл да остане сред мъртвите.

Бог действа в живота ни, дори когато не можем да видим това или не знаем как точно се случва.

Когато се усъмним, че ни е забравил, Той продължава да работи в нас.

Всичко, което не разбираме за Христовото възкресение, ни помага да вярваме в Божието дело в света.

Когато отидоха на гроба на Исус, жените очакваха да намерят мъртвото му тяло. Не се надяваха на чудо, но продължаваха вярно да служат на своя Учител.

Когато вярата им бе подновена, те изтичаха при останалите, за да им разкажат какво се е случило.

Дори, когато сме обезверени, можем да продължим пътя си с вяра, да служим на другите, да даваме щедро и така да прославяме Бога. Само така ще можем да преживеем чудесата, които Бог е приготвил за нас.

На излизане от църквата, след богослужението, Георги се запозна с една 95 годишна жена. Това запознанство прерасна в приятелство.

Младият мъж се надяваше с посещенията си в дома ѝ да направи дните ѝ по-радостни.

След три години тя почина. Тогава Георги осъзна какво се бе случило през тези три години и констатира:

– Имам още много неща да науча. През тези години, когато я посещавах, преди тя да си отиде, аз съм надценявал ролята си в живота на тази прекрасна жена.

Той разроши с ръка косата на главата си и продължи размишленията си:

– Всъщност тя ми даде много повече, отколкото аз на нея. Чувствах я много близка въпреки големите различия в годините, социалния статус и образованието. Това е един голям урок за мен. Въпреки всички различия ние можехме да бъдем приятели, да намираме общи теми за разговори.

Георги си спомняше как тази жена го посрещаше още на вратата, как се приближаваше на количката си с грейнала усмивка на лицето.

– Беше голямо удоволствие да слушам нейните разкази, – тъжно се усмихна младежът. – Те бяха изпълнени с богат духовен опит.

– Бог ни събра, – казваше тя. – Божия Дух е слязъл над нас.

Георги си спомняше нейните напътствия:

– Трябва не само да четем Библията, но и да я живеем.

– Знам, че сега тя е с Господа, – възторжено каза Георги.  – Но как да я почета най-добре? Може би трябва да разкажа на всички младежи онова, което тя е споделила с мен. А защо не?

Тя беше от хората, които помагаха на младите като Георги да се приближават към Бога и да бъдат верни на Словото Му.

Нека да обичаме другите така, както Бог ни обича..

Това е последната земна трапеза за Христос. Той разчупил хляба и казал: “ Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.  Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива“.

Така било установено християнското тайнство, причастие с тялото и кръвта на Христос чрез хляба и виното.

В това тайнството не само се споменава за събитията станали преди две хиляди години, а за реалното присъствие на всеки вярващ на самата Господната вечеря, която се провежда на Велики четвъртък.

Исус не случайно е запазил ритуала на жертвената символика, тъй като всички земни олтари били призив към небето и означавали желаещият да общува с Всевишния. Последната Христова трапеза е свързала хората с Него, с въплътеният Син Божий.

Кръвта в Библията се е смятала за символ на живота, на който владее само Творецът. Ето защо тя е била забранена да се използва за храна. В същото време, Спасителя на света даде Себе Си, Своя живот и кръвта си за хората.

Музиката гърмеше от съседния апартамент. Изобщо не можеше да се спи, а сутринта всички отиваме на работа и трябва да сме отпочинали.

– Маноле, – каза Лиляна на съпруга си, – иди, поговори с тях и ги помоли да намалят звука на радиоуредбите си, минава вече 22 часа.

Той отиде, но го срещнаха с подигравки и тръшнаха вратата пред него, а музиката изобщо не намалиха. Докато се прибираше Манол се ядосваше на неразумното им поведение.

На другата сутрин той се приготви да напише гневно писмо до управата, че не спират да тормозят цялата улица със шума си, който създават с тяхната компания.

Но изведнъж Манол си спомни за радостта на хората, с които се чувстваше страхотно. Представи си прекрасните си деца и внуци. Пред очите му започнаха да преминават множеството благословения, с които Бог бе изпълнил неговия живот и този на близките му.

Само за няколко секунди всички неприятни емоции се изпариха.

През следващите няколко часа Манол усещаше как гнева напира, но той отново си спомняше колко благ към него е бил Бог и лошите мисли отминаваха.

Манол започна да разбира все по-ясно на какво иска да го научи Бог.

„Трябва да държа здраво всичко, което е истинно, честно, праведно, любезно и благодатно, – помисли си Манол, – защото ако го правя гневът, злобата и грехът ще бягат от мен. Ще имам живот изпълнен с мир такъв, за какъвто копнеем всички“.

Когато сме гневни, можем да намерим мир, като си припомним всички Божии благословение, които сме получили даром.

Американката Хелън Келър още в ранно детство напълно загубила слуха и зрението си. Но благодарение на силната си воля и уменията на специален учител тя се научила да възприема речта, усещайки вибрациите на устните на говорещия.

След това, Хелън се научила да чете по метода на Брайл на пет езика, завършила гимназия, а по-късно и университет.

Впоследствие, тя посветила живота си политиката, социална дейност и защитата на правата на хората с увреждания.

Освен това написала 12 книги.