Рут Устерман е канадска художничка.

Тя не само се наслаждава на общението с двегодишната си дъщеря, но двете майка и дъщеря си сътрудничат.

Рут превръща скиците на дъщеря си, написани с мастило, в цветнна акварелна живопис.

Устерман използвал творческия потенциал на дъщеря си, за да се вдъхнови и създаде великолепни картини.

Това е една чудесна възможност родител да прекара щастлив време с детето си и освен това да го превърне в изкуство.

На първия фестивал за съвременно изкуство, който се е провел в Индия, известен художник е представил инсталация направена във формата на водовъртеж инсталиран директно в стаята. Фунията прилича на бездънна дупка, която привлича зрителите и насочва погледите им към кипящата чернота.
Кочи-muziris biennale е първият фестивал на съвременно изкуство, който се провежда в Индия. В него са взели участие 94 автори от 30 страни, които са представили работата си в областта на живописта, скулптурата, инсталациите и киното.
Известният индийски художник и скулптор Аниш Капур в своето биенале е представил новата си инсталация, озаглавена „The Descent“ – „Спускане“. Арт инсталация прилича на голяма водовъртеж намиращ се точно в средата на стаята.
Фунията е разположена на територията на руините на военния форт Кочи. За да изпълни замисъла си Аниш Капур е трябвало да копае истинска яма и да я напълни с вода. Освен това, вътре в импровизирания басейн е инсталиран механизъм, който кара вода, да се движи в една посока. Въпреки че наглед е просто устройство, то създава зашеметяващ ефект. Зрителите намиращи се до водовъртежа, просто не могат да откъснат очите си от него. Стува им се, че под водата се намира цяла бездна.
Друга не по-малко интересна, но далеч по-известна постановка на  индийски скулптор е инсталация „Cloud Gate“, която се намира в центъра на Чикаго. Според автора, за създаването ѝ е бил вдъхновен от капка живак.

Когато нещо при вас не се получава, не означава, че вие сте неудачник. Провали често се случват в живота.
По-добре се поучете от грешките си и не се подавайте на натиска им.
Творческите хора приемат своите неуспехи доста близко до сърцето, но трябва да разберат, че грешката е част от обучението и растежа в живота.
Покажете ми човек, който никога не се е провалял и аз ще ви покажа човек, който никога нищо не е правил. Не позволявайте провалът да стане второто ви „Аз“!
Учейки се от грешките си, ние ставаме по добри и творчески настроени.
Изобретявайте нещо. Ако развивате творческата жила във себе си, ще виждате обикновените неща в друга светлина. Направете творческия процес в живота си непрекъснат поток.
Не си мислете, че творите само на работното си място. Ако на работата си пишете, в къщи се заемете, например, с живопис. Ако рисувате, защо да не се обучите да шиете? А ако шиете, декорирайте! Всяка идея ще ви дойде добре
За да бъде човек творец, трябва да излезе от зоната на комфорта и да намери нови начини за изява.

Дизайнерката на обувки и аксесоари Шарлота Делал е представила нов модел на обувки за любителите на изкуството и смелите експериментатори.
Бяло синята живопис, която съществува от почти три хиляди години е вдъхновила дизайнерката Шарлот Делал, за да създаде необичайни обувки. Въпреки обичайната форма на високи обувки, романтичните сини орнаменти върху белия фон, напомнят моделите на китайски порцелан от времето на императорската династия Мин.
Обувките са включени към колекцията есен-зима 2014/2015.
Те са направени от кожа и буквално „ще въздигнат“ своята притежателка, благодарение на необикновената пета, която има формата на кораб. За любителите на платформи дизайнерката е представила подходящ модел на платформа. Новите обувки лесно се съчетават с бял костюм с панталон.
Бяло синият модел идва от Китай, а по-късно се разпространява и в други страни.
Изкустни моменти в би-Колоре се срещат в колекции на Valentino, а на рокли и чанти при Alexander McQueen.

Ново изкуство могат да създадат само хора, които обичат човека. А дали човекът не е изгонен от изкуството? Какво е останало все пак? Дори и с откраднати похватите едва ли може да се достигне ключа на голямата живопис.
Спомням си, за една история случила се след войната. Състояла се дискусия между европейски и американски художници. Станал един от американците и заявил:
– Ние вече не сме зависими от Парижката школа.
Друг казал без много церемонии:
– Взехме всичко от Европа, което може да се вземе, включително и музейните шедьоври. Нямаме повече нужда от уроци.
Трети предрекъл:
– Сега идва времето, когато целият свят ще се учи от нас.
Най-накрая поканили да си каже мнението и един човек, който тихо седял в ъгъла и мълчал:
– Всъщност ще кажа нещо съвсем малко. Преди няколко години американски агрономи взеха от нас пръчки от лозата «Помар», за да правят американско вино «помар». Пръчките бяха засадени в Калифорния, хванаха се отлично, гроздето дори бе по-едро от нашето. Само че виното нямаше вкуса на «помар»….