Гъсениците на тютюневите молци имат необикновена система за защита от хищници. Когато видят паяк те „издишват“ тези запаси от никотин и разяждащи вещества, които са натрупали от яденето на тютюн.
Пеперудите и гъсениците от вид Manduca sexta са доста разпространени в Северна Америка. Личинките се хранят с листата на растения от семейството на кучешкото грозде, по-специално тютюн, домати и картофи.
Учените използват тези гъсеници за лабораторни изследвания, поради високата скорост на размножаване, големи размери и простата конструкция на нервната система.
Изследователите предполагат, че източникът на техните „химически оръжия “ е любима им храна – тютюневи листа. Те тествали тази хипотеза чрез създаване на две трансгенни култури тютюн едната, от които не произвежда никотин и второ, наблюдавали способност на гъсениците за неговата обработка.
Поставили гъсеници и паяци на един храст. Паяците атакували, тези жертви, които не са могли да съберат в тялото си никотин и не са имали достъп до него.
„Нормалните“ гъсеници издишвали концентрирани пари на никотин и на неговите производни в този момент, когато паяка се докосвал до тях. Това е доказателство, че „химическото оръжие“ на тези животни са никотиновите пари, които издишат.

В британската столица ще започне тествана нова високо технологична система, която ще позволи по-лесно и по-безопасно да се пресича пътя. В действителност, системата може автоматично да промени продължителността на конкретен сигнал на светофара в зависимост от ситуацията. Такава система за контрол е първата в света.
Например, с помощта на сензори системата вижда, че на тротоара са се събрали значително количество пешеходци. В този случай зелената светлина на светофара ще свети по-продължително време. Според градските власти, тази корекция е особено полезна, там където пешеходни потоци са много по-наситени.
Системата Pedestrian Split Cycle Offset Optimization Technique използва модерна технология за проследяване с камери. Тя автоматично ще определя, колко пешеходци са се събрали на тротоара. Изчислявайки броя, камерата свързана със системата за сигнализация, определя продължителността на сигнала на светофара.
В допълнение на новата система е разработена технология за изключване на сигнала. Например, ако пешеходецът е натиснал бутона за превключване на светофара и премине през пътя преди да е светнало зелено, светофара няма да се превключи.
Системата е предназначена да бъде част от плана за намаляване на броя на жертвите в Лондон сред пешеходци с 40 % до 2020 година.

Френската железопътна компания „SNCF“ ще бъде принудена да плати компенсация за това, че по време на Втората световна война, нейните композиции са били използвани за транспортиране, до лагерите на смъртта, на около 76 000 евреи.
По-рано ръководството на компанията е отказвало да плати обезщетение за жертвите на Холокоста, но перспективата за провеждане на успешен бизнес в Северна Америка е принудила представители на „Société Nationale де Chemins де Fer Français“ да седнат на масата за преговори с Държавния департамент на САЩ, който защитава правата на евреите.
От 76 000 евреи, които са били изпратени в концентрационни лагери с влакове на „SNCF“, преживели войната, само около три хиляди души.
През 2011 г., компанията се е извинила за участието в престъпленията на нацистите, но американците смятат, че това извинение трябва да бъде подкрепено от парични обезщетения.

Най-нашумялото събитие през 1976 г. в Уганда бил знаменитото „нападение в Ентебе“. Четирима палестинци отвлекли самолет, отиващ от Тел Авив в Париж, през Атина. Те поискали да се освободят 53 палестинци, задържани в Израел и няколко европейски страни. Пилотите били принудени да се приземят в Ентебе.
Амин Дада Иди оказал на терористите гостоприемство. Те слезли от самолета, за да се изкъпят и починат, а заложниците, 258 пътника, били охранявани от войници. Терористите получили от Амин автомати.
На Израел бил предявен двуседмичен ултиматум. Амин отлетял за Мавриций. Заложниците, които не били израелски граждани, били освободени малко по-рано.
Останалите заложници били отвлечени. Тази операция се счита за един от най-блестящите военни операции през последното десетилетие.
В Найроби се приземили три транспортни израелски самолета и група изтребители. А също и два  „Боинг 707“, единият с 23 лекари и две операционни на борда, а другия за щаба.
За 50 минути всичко свършило, заложниците били освободени, а всички терористи и 20 угандски войника били убити в престрелка. Най голямата загуба за Амин било запалването на 11 МИГа – основа на военно въздушните му сили. Всичко се случило толкова бързо, че Амин не могъл да се опомни.
Когато му съобщили за това, той вече отивал на летището. Първите жертви на неговият гняв станали операторите на радарното проследяване. Те били разстреляни на място. След това и други заплатили с живота си.
Особен международен резонанс получили две убийства на Дора Блох 73-годишна жена, имаща двойно англо-израелско гражданство, доброволен превода на преговорите.
По време на хранене, тя се задавила с месо и веднага я изпратили в болницата на Кампала, не разрешили да я придружи синът й, който летял с нея.
Сутринта съобщили на сина й, че ще я изпишат след един ден По време на нападението на Ентебе израилтяните забравили за нея. Но Амин не забравил.
В същата нощ в болницата пристигнали две коли на Държавното изследователско бюро по угандското изменение на релефа.
Дора Блох изчезнала, но не безследно. Нейният труп, изгорен, но не непознаваем, бил намерен на фотографска лента в угандското Министерство на информацията при Джим Парма.
Парма бил хванат на улицата, филма му осветили, а самият него отвели и убили в същата гора Наманде, където той намерил тялото на Дора Блох.

Няма терор и погроми без последствия. Когато се предизвикват военни атаки, саботажи и намеса в живота на един народ, трябва да се помисли и за последствията. Масите винаги могат да се манипулират, но страданието и мъката остават единствено за тях. Разрушенията и унищожаването на хиляди човешки живота и съдби, …. кой е отговорен за това?

Лято е. Родителите изпращат малкия си син на гости при баба му и дядо му. По пътя детето е съпроводено от баба си.
Автобусът лети. Покрай него минават малки селца, високи дървета, гори и бълбукащи чешми. Край пътя има доста малки паметни плочи, напомнящи жертвите от пътно транспортите произшествия станали на това място.
Детето се обръща към баба си и пита:
– Какви са тези паметници? Защо са поставени тук?
Бабата неохотно обяснява:
– Станали са катастрофи, аварии и някой е загинал …. Пристигнали са бързо до края си…..
На внукът изскочиха очите от уплаха. Паниката надделя и детето едва не изкрещя:
– Ой, …… авария!