Френската железопътна компания „SNCF“ ще бъде принудена да плати компенсация за това, че по време на Втората световна война, нейните композиции са били използвани за транспортиране, до лагерите на смъртта, на около 76 000 евреи.
По-рано ръководството на компанията е отказвало да плати обезщетение за жертвите на Холокоста, но перспективата за провеждане на успешен бизнес в Северна Америка е принудила представители на „Société Nationale де Chemins де Fer Français“ да седнат на масата за преговори с Държавния департамент на САЩ, който защитава правата на евреите.
От 76 000 евреи, които са били изпратени в концентрационни лагери с влакове на „SNCF“, преживели войната, само около три хиляди души.
През 2011 г., компанията се е извинила за участието в престъпленията на нацистите, но американците смятат, че това извинение трябва да бъде подкрепено от парични обезщетения.

Най-нашумялото събитие през 1976 г. в Уганда бил знаменитото „нападение в Ентебе“. Четирима палестинци отвлекли самолет, отиващ от Тел Авив в Париж, през Атина. Те поискали да се освободят 53 палестинци, задържани в Израел и няколко европейски страни. Пилотите били принудени да се приземят в Ентебе.
Амин Дада Иди оказал на терористите гостоприемство. Те слезли от самолета, за да се изкъпят и починат, а заложниците, 258 пътника, били охранявани от войници. Терористите получили от Амин автомати.
На Израел бил предявен двуседмичен ултиматум. Амин отлетял за Мавриций. Заложниците, които не били израелски граждани, били освободени малко по-рано.
Останалите заложници били отвлечени. Тази операция се счита за един от най-блестящите военни операции през последното десетилетие.
В Найроби се приземили три транспортни израелски самолета и група изтребители. А също и два  „Боинг 707“, единият с 23 лекари и две операционни на борда, а другия за щаба.
За 50 минути всичко свършило, заложниците били освободени, а всички терористи и 20 угандски войника били убити в престрелка. Най голямата загуба за Амин било запалването на 11 МИГа – основа на военно въздушните му сили. Всичко се случило толкова бързо, че Амин не могъл да се опомни.
Когато му съобщили за това, той вече отивал на летището. Първите жертви на неговият гняв станали операторите на радарното проследяване. Те били разстреляни на място. След това и други заплатили с живота си.
Особен международен резонанс получили две убийства на Дора Блох 73-годишна жена, имаща двойно англо-израелско гражданство, доброволен превода на преговорите.
По време на хранене, тя се задавила с месо и веднага я изпратили в болницата на Кампала, не разрешили да я придружи синът й, който летял с нея.
Сутринта съобщили на сина й, че ще я изпишат след един ден По време на нападението на Ентебе израилтяните забравили за нея. Но Амин не забравил.
В същата нощ в болницата пристигнали две коли на Държавното изследователско бюро по угандското изменение на релефа.
Дора Блох изчезнала, но не безследно. Нейният труп, изгорен, но не непознаваем, бил намерен на фотографска лента в угандското Министерство на информацията при Джим Парма.
Парма бил хванат на улицата, филма му осветили, а самият него отвели и убили в същата гора Наманде, където той намерил тялото на Дора Блох.

Няма терор и погроми без последствия. Когато се предизвикват военни атаки, саботажи и намеса в живота на един народ, трябва да се помисли и за последствията. Масите винаги могат да се манипулират, но страданието и мъката остават единствено за тях. Разрушенията и унищожаването на хиляди човешки живота и съдби, …. кой е отговорен за това?

Лято е. Родителите изпращат малкия си син на гости при баба му и дядо му. По пътя детето е съпроводено от баба си.
Автобусът лети. Покрай него минават малки селца, високи дървета, гори и бълбукащи чешми. Край пътя има доста малки паметни плочи, напомнящи жертвите от пътно транспортите произшествия станали на това място.
Детето се обръща към баба си и пита:
– Какви са тези паметници? Защо са поставени тук?
Бабата неохотно обяснява:
– Станали са катастрофи, аварии и някой е загинал …. Пристигнали са бързо до края си…..
На внукът изскочиха очите от уплаха. Паниката надделя и детето едва не изкрещя:
– Ой, …… авария!

Хуманитарната помощ за жертвите на стихийното бедствие не достигнали местоназначението.
Европейски журналисти публикували шокиращи и скандални материали за това, че храни предназначени за хуманитарна помощ за жертвите на тайфуна във Филипините, по някаква странна причина се появили по рафтовете на супермаркетите в Манила.
Съответна информация, публикувана в издание „The Mail“, настоява, че храните, внесени от Великобритания не са били разпределени за жителите на региона, засегнат от бедствието. На първо място, става дума за готови за консумация хранителни пакети, които сега могат да бъдат закупени в магазините на Манила. Същите хранителни пакети за жертвите на тайфуна, могат да бъдат закупени и в онлайн магазини.
Източниците настояват за анонимност, поради страх от репресии от власти. Те твърдят, че ръководството на Филипинските острови е извлякло големи печалби, а жертвите от бедствията получават само една малка част от международната хуманитарна помощ.

И двете групи нарушават закона, но всяка си има свои правила и начин на действие.
Така че, нека да започнем с разликите:
1. Крадците ограбват обикновено нощем в безлюдните тъмни улички, а мафиотите са винаги на най-оживените места пред погледите на всички.
2. Жертвите на крадците имат право на защита в рамките на закона, но да се защитаваш от покровителстван мафиот е престъпление.
3. За да се спасиш от крадци, можеш предварително да вземеш някакви мерки, например, да не ходиш сам през нощта в опасните райони, но от мафиотите не можеш да избягаш.
Ако се замислите добре, може да добавите и вие някоя отличителна разлика, но аз мисля, че и това е достатъчно и за това спирам до тук.