Когато изследователи проверили как действа отровата на плюещия скорпион върху мишка установили конвулсии, гърчове, суперактивност, които спрели 30 секунди след смъртта на животното. За да се убие огромно животно са необходими само 20 нанограма от нея.

Отровата на плюещият скорпион се състои от три вида токсини. Освен това скорпионът може според вида на животното сам да избере типа на отровата. Този вид скорпион е наречен така, защото преди да ухапе изстрелва по посока на жертвата си допълнително количество отрова.

Учените предполагат, че по този начин съхранява най-силния си токсин, за чийто синтез е необходима много енергия. Тази малка порция отрова може да пропъди по-голям враг, а по-малките да ги убие на място. Така скорпионът запазва най-мощното си оръжие в запас.

Това разноцветно същество е морски хищник и може да нанесе на жертвата си удър със силата на 22-калибров куршум.

Интересното при този вид рак е това, че познава дъгата по-добре от нас. При хората има два вида фоторецептори и четири зрителни пигмента в очите, а ракът богомол притежава 16 различни типа фоторецептори, 12 от които отговарят за цветното зрение в червения и ултравиолетовия диапазон.

Оцветените в различни цветове на дъгата животни от тропичните и субтропичните солени води играят важна роля в екосистемата на рифовете. Те са добри биостимулатори за здравето на кораловите рифове и са чувствителни към замърсяванията в околната среда.

Мравките поради своята агресивност и ниска хранителна стойност са нежелателна плячка за птици и хищни оси.
Поради това широко е разпространена мимикрията под формата на мравки, която се използва от другите насекоми, като бръмбари, дървеници, кърлежи, мухи, богомолки.
Но лидер в това отношение се явяват представителите на членестоногите, паяците. Повече от 100 вида от тях така се маскират като мравки, че визуално можеш да ги отличиш само по броя на краката, 8 вместо 6.
Освен това тези паяци използват мимикрия, не толкова за защита, колкото да ловят самите мравки.
Те идват в мравуняка на своите 6 задни крака, а предните два представят като мравешки антени. След това подражавайки на поведението на мравките, изнасящи своите мъртви другари, отвличат жертвите си.

Още през 1961 г. контролът върху съзнанието е бил доста по-развит, отколкото някой би могъл да си представи. Имало е разработено устройство с кодово название RHIC-EDOM, което е могло да изтрие късата памет на човек, да изпрати до съзнанието послания и да го програмира по такъв начин, че човек да извърши убийство.
RHIC е акроним на Радиохипнотичен интерцеребрален контрол, а EDOM – съкращение на Електронно изтриване на паметта. Заедно двете устройства не позволяват човек да си спомни определени отрязъци от време, създават бели петна в спомените му и му се насаждат нови спомени без негово знание.
Освен всичко това, ако човек имая имплантант, той може да бъде подложен на почти непрекъснат контрол на съзнанието.
Звучи невероятно, но RHIC-EDOM или поне RHIC, може да се окаже съвсем малко, захранвано с батерия от устройство и да бъде носено като част от облеклото. Достатъчно е носещият го само да докосне жертвата, например да се ръкува с нея, за да я хипнотизира моментално и да предизвика загуба на памет.
Според някои изследователи точно това е ставало по време на някои случаи на отвличания от НЛО.

След паническото бягство на Сюлейман паша от Одрин остатъци от неговата разбита армия са били привлечени от Сенклер. Той искал да отцепи Родопите като самостоятелна област извън пределите на бъдещата българска държава.
Към метежниците се присъединили башибозуци и мюсюлмански бежанци.  Руското командване не могло да отдели достатъчно сили за потушаване на този бунт. С изпълнението на тази трудна и важна задача се заел Петко войвода.
Кой е Петко войвода?
Петко Киряков е един от многото български войводи, действали в тила на турската армия. Дал е своя принос за окончателната победа над Високата порта.
Първата си чета Петко войвода е събрал още през 1861 г. През 1866 г. се е срещнал с Гарибалди. Участвал е в Критското въстание (1866-1869 г.), По-късно  е събрал дружина, която действала в Източните Родопи и Беломорска Тракия.
След избухването на Руско-турската войната набира нови доброволци и предприема редица смели акции.  Допринесъл е много за успеха на руското настъпление на юг.
Дружината на Петко войвода е изиграла особено важна роля в битката за Мароня. Най-голямата заслуга на войводата е била потушаването на метежа, организиран от английския наемник Сенклер през февруари – март 1878 г.
В знак на благодарност за оказаната помощ през 1879 г. руското правителство е наградило Петко Киряков с  чин капитан. Дали му и голямо имение в Киевска губерния, което той продал ,за да се завърне в родината си.
По-късно капитан Петко войвода се е включил в защитата на Съединението на България през 1885 г. Самият той е станал жертва на политическите борби в Княжество България.