Бог иска всички хора да се върнат към тази връзката с Него, за която са предназначени. За това Исус Христос пренесе Себе си в жертва за хората.

Когато църквата започне да се интересува от собствената си структура и организация, тя престава да бъде духовната общност от хора.

За да се възстановят нормалните отношение на хората с Бога, е необходимо Христос да се проявява, както в живота на всеки човек, така и в обществото.

За това Исус изпращаше апостоли и учители, за да въплъти Себе си в църквата, в общността на хората.

Ние сме на земята не само да се занимаваме със своя личен духовен живот или да се наслаждаваме на духовния мир. Ние сме тук, за да изявим Исус Христос и така да спомагаме за изграждането на Тялото Христово.

Какво правя, действам ли за изграждането на Църквата или се занимавам с духовното си усъвършенствуване?

Най-важното е, какво е Исус Христос лично за мен, правя ли всичко възможно за да „Го познавам“?

Ще изпълня волята на Бога, ако напълно се предам на Неговата воля. Ако започна нещо лично за себе си, отношенията ми с Бога се нарушават.

Ще ми бъде много неприятно, ако разбера, че съм се стремила не да изявя Христос на хората, а само съм споделила какво Той е направил за мен.

Моята цел е Самият Бог, не мир в душата и не благословения, а само Бог. И не отстъпвам …. на нищо по-малко от това.

Самолетът спря на летището. Стаменов едва се движеше. Умората го бе завладяла изцяло.

Той често пътуваше през океана заради служението си.

Стаменов извади паспорта си и го подаде на служителката. Тя го провери и подпечата, след което каза:

– Добре дошли у дома!

Стаматов обичаше този миг. Когато се прибереше след дълго отсъствие, щом чуеше този поздрав, разбира се , че на този етап всичко е приключило.

Стаматов си помисли: „Ако поздравът на една непозната така докосва сърцето ми, какво ли ще е чувството, когато Бог ме срещне на небето?“

Това посрещане няма да бъде поради някакви заслуги, а поради жертвата на Исус на кръста.

След пребиваването си на земята, ние ще отидем в истинския си дом, който Бог е приготвил  за нас.

Не е радостно да представяме пред човеците разпнатия Христос. По този начин ние им заявяваме:

– Вие сте грешни и окаляни. Трябва да се покаете и да приемете Христовата жертва за себе си.

Това оскърбява празната човешка гордост.

И въпреки всичко Кръстът си остава небесния отговор за най-дълбоката човешка нужда – спасението на човешката душа.

Как сме ние? Има ли нещо, което да закрива или замъглява Христос в живота ни? Стои ли нещо между Него и нас?

Нека разпнатия Христос, Който изобличава, но прощава и спасява, да бъде всичко за нас.

Нека всички земни блага преценяваме през призмата на Христос.

Според местният губернатор и египетските служители по въпросите за безопасността и здравето, въоръжени хора с маски са открили огън по автобус. В него се намирали коптски християни, които отивали в манастир, намиращ се на юг от Кайро.

В резултат от инцидента загинали 28 човека, сред които имало и деца. Освен това 23 човека са били ранени.

Нападението е станало месец след посещението на Римския Папа Франциск в Египет. Там той заявил своята поддръжка на християните в страната, които често стават жертви на военни групировки.

Никой до сега не е поел отговорност за нападението.

След визитата на Папата от филиала на Ислямската държава в Египет са обещали да засилят нападенията на християни.

Те призовали мюсюлманите да избягват събрания на християни и посолствата на западните страни, в които обикновено се целят членове на терористични групировки.

По време и след Първата световна война Великобритания връчила на роднините на всички загинали паметен медальон с надпис: „Той умря за чест и свобода“. Народът го нарекъл „пени на мъртвеца“.

На него била изобразена жена олицетворяваща Британия заедно с един друг символ на страната – лъвът.

Два делфина отстрани символизирали морската мощ на държавата, а вторият лъв отдолу разкъсва германския орел.

Уникалността на тази награда е в това, че на всеки от над един милион сечени медальони било издълбано името и фамилията на конкретен човек. Освен това званието и длъжността на загиналия не се споменавали и не влияели на формата или размера на наградата.

По този начин се наблягала на равностойността на всяка жертва, за достигане на общата цел.