Ако става въпрос за власт, не може.
Какво означава да бъдеш добър човек? Този човек е честен, верен, порядъчен и морален. При стълкновение с прагматични интереси, превес взема морала.
Но в живота надделява сметкаджийството. За да победиш и достигнеш целите си днес, трябва да излъжеш, да подкупиш, да предадеш, да унищожиш някого. За да направиш една „крачка“ напред, обикновенно предаваш добрия човек в себе си.
Властолюбецът иска прекалено много от живота. Той е жаден за удоволствия: жени, алкохол, коли, вили…. Малцина ръководители са били по-скромни, може би защото са достигнали даден пост в по-зряла възраст или са имали по-стабилен морал и утвърдени цености.
Казват, че властта покварява човека. Защо става така?
Във всеки човек се крие комплекс, който му навява мисли от рода: „Ако аз бях най-главния, бих си подсладил живота, особено ако разполагах и с много средства, така че никой да не узнае.
Такива са ръководителите, те притежават не само властта, но и средсттвата за да я упражняват. Те отмъщават на враговете си, пълнят джобовете си, предават приятелите си, ако не са им вече нужни или са казали нещо „не както трябва“.
Освен това, колкото повече се стремят да свършат нещо, толкова по-голяма съпротива трябва да преодолеят, от околните, от подчинените… Всеки си има свои лични интереси, които иска да съхрани и умножи.
Вижте как е постъпвал Петр I. Гонил ги е да воюват, да строят флот, градове да издигат, размесвал ги е и цялото му подтисничество е промислено целенасочено.
Добрият човек със сълзи ще оплаче мъката на човечеството, но с това държавата няма да се реформира. Да не говорим за войни, стълкновения и демонстрации, където травмите и жертвите са неизбежни. Има ли значение за каква кауза е? Ще кажете, зависи от гледната точка. В такива крупни неща се събират много хора, а някои от тях плащат със живота си.
Дори при откриване на нова земя, използване на научни и технически изобретения… всичко това е осеяно с гибел. А кой ще поеме отговорността за смъртта на другите?
Има ли място в тези неща за добро? Иди, че ставай ръководител!
Ако си добър ще допуснат ли да станеш ръководител, а ако си ръководител ще можеш ли да бъдеш добър?

Веднъж дошъл един човек при Соломон и му казал:
– Помогни ми, царю! Моят син трябва да направи избор между две жени, а аз не мога да гледам страданието му.
Царят погледнал към небето и казал:
– Изборът не е това, което избираме, а това, от което ние се отказваме.
Царят го попитал още:
– С какво изкарваш прехраната си?
Мъжът отговорил:
– Аз съм зидар. Така реши баща ми.
Тогава Соломон му казал:
– Баща ти не е решил така. Той е решил: „Не е ли по-добре моя син да иде да учи за дърводелец? Дали няма способности да стане рибар?“ – и царят продължил. – Всеки път, когато избираш едно, ти се отказваш от всичко останало. Не ние дадено много време, за да усвоим всички умения, да вкусим всички плодове и да познаем всички жени.
И след кратка пауза добавил:
– Опирай се всякога на правилото, винаги да знаеш от какво се отказваш. Това ще те предпази от безполезни мечтания и излишни разочарования. Винаги помни това и животът ти ще бъде чист и пълен с истина.
Мъжът се поклонил и излязъл. Соломон го проследил с поглед и прошепнал:
– Но знай, че избор не съществува.

Благодарение на феминистките движения във Франция е забранено използването на обръщението „мадмоазел“.
Според феминиските, това обръщение се явява проявление на сексизъм и кара жените да разкриват семейното си положение.
След приключване със старите обръщения, в страната остават само следните за жените „мадам“, а за мъжете „мосю“.
Във Франция „мадмоазел“ наричат неомъжените жени. То носи скрит смисъл и под подразбиране се възприема като комплимент.
Когато французин нарича една жена „мадмоазел“ той подчертава, че тя е привлекателна и свободна.

В Микстек, един от най-бедните райони в Мексико, миграцията в САЩ е опустошителна. В това толкова отдалечено място, където сравнително скоро са се появили автомобили, електричество и водопровод и до днес още говорят на езика митшек, трике и асмузгос много повече, отколкото на испански.
Миграцията на север е обезлюдила много населени пунктове. Някои от тях са загубили 80% от населението си и са се превърнали в градове призраци. Там живеят няколко възрастни хора, жени и деца, чийто родители са напуснали родните места.
В село Сан Мигел Куевас, чието население е наброявало повече от три хиляди, сега има само 500 души. Улиците са опустели, селскостопанската земя е изоставена. Животът тук се разпада. Цели семейства мигрират на север. Социалната структура на традиционното аграрно общество е унищожена.
Възрастни жени възпитават внуците си, изоставени от майките си, подрастващи момичета продължават работата на своите бащи, а старците седят сами, изоставени от собствените си деца.

Имало един младеж, на който никак не му вървяло в любовта. С което и момиче да се запознае все „не е то“. Едни му се стрували грозни, други глупави, а трети свадливи. И когато се уморил да търси идеала, решил да се обърне към един мъдрец.
Старецът изслушал младия човек и казал:
– Виждам, че не ти е леко. Но кажи ми, как се отнасяш към майка си?
Младежът се изненадал:
– И каква връзка има майка ми със всичко това?… Често се ядосвам, когато тя ми задава глупавите си въпроси или постоянно показва загрижеността си. Когато иска нещо, първо се оплаква…. Но въпреки всичко мога да кажа, че я обичам.
– Ще ти открия тайната на любовта. Щастието се намира в сърцето ти. Семето на твоето благополучие в любовта е посеяно от един много важен човек в живота ти – твоята майка. От твоето отношение към нея ще зависи  отношението ти към всички останали жени. Ако обичаш и почиташ майка си, ти ще уважаваш и ше цениш всички останали жени. И тогава непременно , някоя девойка, която ти харесва, ще отговори с усмивка, ласкав поглед и мъдри думи на вниманието, което си и отделил. Ти няма да имаш предубеждения спрямо жените. От това как се отнасяте в семейството ще зависи вашето щастие.
Младия човек благодарил за съветите и си тръгнал. Когато бил вече на вратата чул зад себе си следното:
– Да и още нещо. Търси такава девойка, която обича и уважава баща си.