Непрекъснато мислех за това. Много по-късно, разбрах значението, което придават хората на тия странни думи.
Хората се ръководят в живота не от дела, а от думи. Те обичат не толкова възможността да направят или да не направят нещо, колкото възможността да говорят за различни неща.
И то с такива думи, които между тях се смятат особено важни, като думите: мой, моя, мое. И онзи, който казва за най-много неща мое, се смята за най-щастлив. Защо това е тъй, не зная.
Преди  се мъчих да си обясня това с някаква очевидна изгода; но това се оказа несправедливо.
По-късно, като разширих кръга на наблюденията си, аз се убедих, че понятието мое няма никакво друго основание освен животински инстинкт на хората, наричан от тях право на собственост.
Човекът казва: „моята къща“ и никога не живее в нея, а само се грижи за построяването и поддържането на къщата. Търговецът казва: „моят магазин“. но не носи дреха от най-хубавия плат, който има в магазина си. Има хора, които наричат земята своя, а никога не са виждали тази земя и никога не са минали по нея. Има хора, които наричат други хора свои, а никога не са виждали тия хора; и цялото им отношение към тия хора се състои в туй, че понякога им се пречкат. Има хора, които наричат жените свои жени или съпруги, а тия жени живеят с други мъже.
И хората се стремят в живота не да правят онова, което смятат за добро, а към туй, да наричат колкото може повече неща свои.

Съществува мнение, че браковете не само се създават на небето, но са предопределени преди раждането.
Римлянка запитала един равин:
– За колко ден Всевишният е създал вселената?
– За шест дни, – отвърнал той.
– И какво прави до сега?
– Урежда бракове.
– Това ли е Неговото занимание? И аз мога да го правя. Имам много роби мъже и жени и набързо мога да ги свържа помежду им.
Той й казал:
– Това не е просто нещо, то е сложно като разделянето на Черно море. Равинът си тръгнал. Жената събрала хиляда роба и робини. строила ги в редица и оповестила кой за кого трябвало да се ожени. Уредила браковете им за една единствена нощ.
На другия ден се явил еди с пукната глава, друг с извадено око, трети със счупен крак. Тя ги запитала:
– Какво е станало с вас?
Една жена отвърнала:
– Не го искам.
Друг мъж рекъл:
– Не я искам.
Римлянката веднага изпратила за равина и когато дошъл му казала:
– Няма друг бог като твоя Бог. Думите ти излязоха истинни.

В една от проповедите се говорело, че Бог поразил къщата на фараона заради Сара, жената на Аврам. Проповедникът стигнал до мястото, където се казва, че след като фараона върнал Сара на съпруга ѝ, Бог оттеглил ръката си от този дом и жените започнали да раждат:
– Виждате ли до каво доведоха лъжите на Авраам? А фараона незнаейки как стоят нещата,  взел Сара за своя жена. Резултат бил плачевен, жените в дома му престанали да раждат.
Тогава една от жените, която слушала проповедта казала на съседката си;
– Навярно са се заразили от безплодието на Сара….

Той вдигна поглед и видя най-обикновено лице. И мистър П…, чийто житейски занимания се свеждаха до пиене и жени, имаше такова лице. Такива бяха лицата на хората, които нито за миг не можеха да останат насаме със себе си. Лицата на уморени хора, неосъзнаващи умората си. Лицата на изплашени хора, неподозиращи собствените си страхове.
Гризеше ги неосъзнато безпокойство, превърнало се във важна част от живота им. Принуждаваше ги да търсят какви ли не психологични щитове, за да се укрият зад   тях.
Забавленията отдавна не помагаха. Цинизмът също. Скептицизмът не действуваше за дълго и хората се потопяваха в илюзии, измисляха си друг живот, друго време и друго място.
Седяха с часове в кината и пред телевизорите или пък си съчиняваха хипотези в различни клубовете. Докато се правеха на някой друг забравяха за себе си.

Западните експерти за пореден път предупреждават, че желанието на големия брой млади момичета да получите перфектен тен, може да доведе до един от най-смъртоносните болести на нашето време.
В съответствие с резултатите от последните проучвания, дори редки посещения на солариум от младите хора, води до това, че предразположение към развитие на злокачествен меланом, най-трудноизлечимата форми на рак на кожата, се увеличава почти двойно.
За възрастните мъже и жени, съответният риск е двадесет процента. Тази цифра трябва да подбуди хората да мислят дали всеки е готов да рискуват живота си в името на красотата и да взема под внимание мненията на другите.
Статистиката показва, че меланома е най-често разпространената форма на рак сред жените на възраст между двадесет до тридесет години.