В Барселона има едно специално заведение, в което се сервират различни видове кафета. То винаги е пълно. Но има нещо много интересно, когато си поръчваш кафе, сервитьорът непремено те пита за името и си го записва. Когато Роси беше за първи път в това заведение, тази практика я изненада и бурно изказа негодуванието си:

– А личните карти няма ли да искат?

Данчо ѝ разясни положението спокойно:

– Реално, предлаганите видове кафета са много, а клиентите още повече и те непрекъснато се сменят. Прието е да се записват имената на клиентите, за да се избегнат грешките. Така всеки ще може да пие това кафе, което си е поръчал.

На Роси ѝ стана много смешно, когато чу сервитьорът да съобщава:

– Кафе за Роси.

Веднъъж тя беше пак там с приятелката си и един германец с жена си, която беше българка. Решиха да си направят шега и да не кажат истинските си имена, а да си измислят шеговити.

Когато сервитьорът попита Роси за името, тя каза:

– Кифла, – и леко се усмихна.

Приятелката ѝ се нарече Дрисла. Германецът избра името „Змей“, защото жена му често му казва:“ Ето идва моя змей“. Това обръщение много му харесваше. А жена му се нарече „Пръдла“.

Сервитьорът много внимателно и съсредоточено записваше имената, без да се влияе от разменящите си усмивки на масата клиенти. Тези имена за него нищо не значеха. Но той беше усърден и учтив в работата си.

По-късно се разнесе гласът на сервитьорът:

– Кафе за Кифла. Кафе за змей, – което някак си се бе превърнало в Исмаил, може би така е прозвучало немското произношение на тази дума. – Кафе за Дрисла. Кафе за Пръдла.

Групичката едва не падна под масата от смях. След това започнаха да се оглеждат дали няма българи в заведението, защото голям срам щяха да берат.

Тя планирала да прелети със самолет целия свят. До тогава нито една жена не се е решавала на такъв подвиг. Тя се издигнала със самолет през 1937 г. и изчезнала.
Появили си много теории, които се опитвали да обяснят нейното изчезване. Някои смятали, че тя е била шпионка на президента Рузвелт други, че са я обезглавили японците, а трети, че живяла на някакъв остров с рибари.
За да намерят Емелия било претърсено морето на дълго и широко. Летец по време на първите търсения забелязал на остров в южната част на Тихия океан признаци за наличие на човек, но тогава това откритие на никого не се сторило толкова важно, въпреки че предполагаемия маршрут на Емелия минавал точно над острова.
Три години по-късно изследователи от Международната група за издирване  на исторически самолети претърсили острова, за да разберат дали Еърхарт е била там. През 1940 г. бил намерен скелет, обувки, празна бутилка и портативен секстант на острова.
Скелетът не бил цял. Част от костите били отмъкнати от раци. Никой не сметнал за важно това, че скелетът се оказал на острова, над който е прелетяла Емелия. След това продължили да я търсят. Но такива доказателства, навярно ще се съгласите, са напълно достатъчни. Това са били останките на бяла жена със същия ръст на Еърхарт. Наблизо е лежала женска обувка, части от дамска козметика и парчета стъкло о илюминатор на самолет.

Всяка сутрин преди зазоряване той тръгваше на разходка. Час по-късно се връщаше попил шума на града и звуците на градините, които после добиваха плът в поезията му.

Но тази сутрин не беше ходил много надалече, защото когато си дойде зората току що се бе сипнала и нощта все още витаеше във въздуха. Тишината го съпровождаше неохотно.

– Какво се е случило, – попита го разтревожена  жена му.

– Улиците са пълни с хора, – въздъхна той, – бездомни, отчаяни и гладни.

– Погледни! – извика възторжено жена му. – Виж как слънцето сияе, – продължи възторжено тя, искайки да разсее тъгата впримчила се в утрото.

Сноп лъчи огря предната част на къщата. Те плиснаха вратата на балкона и потопиха коридора в светлина.

Слънцето се издигна над големите корони на дърветата. Прозя се и се протегна. Провря многобройните си лъчи между листата и клоните, и събуди всичко живо там.

– Знам, че каквото и да се случи, Бог няма да ни остави, – добави жената и плътно се прилепи до мъжа си, вперила поглед напред с тревога…..

Мъж и жена се развеждат. Атмосферата е натегната. Двамата съпрузи се гледат войнствено, готови всеки момен да влязат в схватка.
Съдията ги погледна и попита:
– Защо искате да се разведете?
Жената бе по-импулсивна и едва не испадна в истерия:
– Искам да се разведа, защото мъжът ми без да ме уведоми е продал всички тенджери, а парите от продажбата е пропил.
Съдията се обръща към мъжа:
– Какво ще кажете в своя защита?
Мъжът се изправи и си нагласи вратовръзката, като разхлаби малко възела и опъна прешлените на врата си. След това погледна съдията и спокойно каза:
– Но, господин съдия, изчезването на тенджерите жена ми откри чак на 16 ден…..

Една ранна утрин продавачката на цветя бе изненадана пред магазина си от един подранил посетител. На вратата стоеше облечен във униформа млад и красив лвйтенант. На лицето му засия усмивка, когато видя, че жената идва, но в очите му се четеше тъга.
– Много сте подранили тази сутрин, – каза продавачката.
– Бързам за летището. Няма да ме има цяла година, заминавам за Афганистан. – започна да обяснява ранното си посещение младият мъж.
Той усети съчувствие в погледа на жената и сподели:
– Имам много красива жена. Тя изпълва живота ми със светлина и щастие. За това всеки петък ѝ подарявам голям букет красиви и свежи цветя.
Жената заела мястото си сред цветята, леко се усмихна. Тя разбираше напълно младия мъж. Лейтенантът погледна продавачката и смутено каза:
– Не бих искал да прекъсвам тази романтична традиция. Но …. наложената ни принудителна раздяла ще навява много тъга на съпругата ми, – въздъхна младият мъж. –  Дойдох при вас, за да поръчам 52 букета.
– Бъдете спокоен, ще доставям на жена ви всеки петък вечер по един букет, докато се върнете, – обеща му продавачката.
Даже му направи 50% отстъпка за цялата поръчка.
Такава любов не само докосва, просълзява и трогва сърцето, но изпълва света с повече светлина.