Зноят напредваше с бързи крачки и по обяд се очакваше не плашеща горещина, а пещ. Хората бързаха да се скрият под сенките още преди всичко да е пламнало.
Но за разлика от температурите вън, в чакалната пред кабинета за контролен преглед беше прохладно. В помещението имаше около дестина човека. Не всички бяха болни, почти половината придружаваха пациентите, които скоро бяха напуснали болницата. Само една или две жени бяха сами, без някой да ги съпровожда.
От време на време се подаваша главата на сестрата и призоваваше:
– Следващия моля.
За жалост не се спазваше никакъв ред. Хора, които бяха дошли току-що, бяха привиквани в кабинета от лекар, които бе се появил малко преди това. Част от чакащите изказаха неодобрението си от това.
Една от жените обясни:
– Това е доктор Гогов, той си има частен кабинет и работи тук. Всички, които извиква, ги познава от кабинета си.
– Тогава да ги лекува там, защо идват тук? – възнегодува една доста едра пациентка, която едва си поемаше дъх.
– Да, но тук Гогов може да им осигури изследване с най-прецизна техника, с която не разполага в кабинета си.
– И все пак трябва да се спазва някакъв ред, – обади се възрастен човек, който едва говореше. – Нали всички сме болни и се нуждаем от консултация.
Този човек беше придружен от сина си, който нервно крачеше напред назад в малкото пространство между насядалите хора. Той не обръщаше много внимание на баща си и когато възрастния човек пожела да отиде до тоалетната, не го чу. Наложи се един от болните да се обади, за да може синът да помогне на баща си.
Въпреки прережданията хората в чакалнята започнаха да намаляват.
Една от жените, които беше дошла сама, каза:
– Всичко си зависи от нас, – погледа ѝ бе малко отнесе, явно личеше, че е преболедувала нещо сериозно.
– Важно е какво човек си мисли, – подрепи я друга жена.
– И аз имах това в предвид, – продължи първата жена. – Човек трябва да се настрои позитивно. Да погледне навътре в себе си. Да настрои енергията си към вселенския разум. Знаете ли какво казва Дънов, аз много го уважавам ….
Един побелял мъж се обърна към жената и кротко ѝ каза:
– Вижте Дънов е човек като нас, той не може да ни излекува. Но ние имаме Създадел, който помага на всеки, който се обърне към Него.
Жената изтръпан, на лицето ѝ явно се четеше несъгласие по въпроса. Мъжът усети това и продължи:
– Вие сте начетена жена, не настоявам, но помислете по внимателно върху това. Вярвам, че като разумен човек ще прозрете истината.
– Какво казва Дънов? Като срещнем мравката или червейчето, да гледаме да не го настъпим и да му кажем: „Здраве!“ и това щяло да ни помогне да оздравеем, – присмя се средна на възраст жена, която бе дошла преди малко.
Дъновистката искаше да обясни, но дойде нейния ред и тя влезе в кабинета.
Новодошлата продължи:
– Дънов, глупости. Синът ми и снахата са много вярващи, ходят всяка неделя на църква, обикновено отиват в „Света Марина“ . Скоро им бяха счупили стъклото на колата и им взели багажа, но след няколко преки от дома им, го откриха разхвърлян, но нищо не липсваше от него. Навярно крадците са търсили пари и като не са намерили, са захвърлили всичко.
– Само Бог е запазил имуществото им, – каза мъжът, които искаше да обясни на другата жена, кой е Този, Който изцерява хората.
Главата на сестрата се показа от открехната врата и подкани:
– Моля следващия.
Мъжът стана, кимна с глава и предложи на жената мястото си, но тя каза:
– След малко и аз ще вляза, благодаря ви.
Душата трябва да се труди ден и нощ. Придвижвай я от място на място, гони я от етап на етап, през пустини, срещу вятъра и през дълбокия сняг.
